Коментар

Стрелбата на журналиста

15 декември 2008 13:29

Свирепата битка между политическата класа и свободното журналистическо слово навлезе в нов етап – в кроткия наглед неделен следобед на 14 декември. Конвенционалните оръжия вече са в историята и на дневен ред излезе системата – обувни воини, пряк наследник на звездни войни от епохата на студената война. Иракски журналист замери с обувка президента на САЩ Джордж Буш по време на пресконференция в Багдат. Всъщност не с обувка, а с двете си обувки, защото Мутандар ал Зейди сварил да свали и двете от краката си преди да ги запокити по омразния лидер на свободния свят.

Мутандар е водеща новина на всички световни медии, независимо от факта, че изстреляните от него ракети, с къс и среден обсег на действие, пропуснаха целта. Моментът на атаката е подбран чудесно - точно, когато Буш се изправя, за да се ръкува с иракския премиер Нури ал Малики. Смелият журналист Мутандар, от телевизия „Ал Багдадия”, скача и стреля с обувки, крещейки на арабски „Това е целувка за сбогом, куче”. И тук идва ключовият момент. Американският президент се навежда ловко и двата снаряда профучават покрай главата му, за да се забият в стената до него.

Очевидно и този път ЦРУ не е седяло със скръстени ръце. Буш е бил предупреден за готвената срещу него атака. Отделът за анализи в Ленгли, Вирджиния си е свършил безупречно работата и е определил с точност дори номера на обувките, които носи Мутандар. Как иначе да си обясним реакцията на Буш, който след атентата съвсем спокойно се усмихна и се пошегува:„Единственото, което видях беше, че обувките са 44 номер”.

Не ни заблуждавай, скъпи Джордж. Ти си знаел прекрасно какво ще се случи. Хвала на ЦРУ и ФБР, които отново изпревариха с един ход врага.

„Мисля, че всички бяхме посрещнати добре, но не беше приятелско посрещане”, коментира Буш при нахлуването на американските войски в Ирак през 2003 година. Интересно е да чуем какво ще роди главата му сега, защото воден от журналистическия му елит, иракският народ поведе битката на съвсем друг фронт – на полето на морала и честта, тъй като в Ирак от древни времена мятането на обувка по някого е израз на висша форма на презрение. В България висшите форми на презрение са основно словесни и никак не са приятни за слуха. Така че не е лошо да се замислим дали да не заемем от братята иракчани техния черен опит в борбата с глупавите политици и най-сетне да се откажем от цветущите псувни, които крепят битието ни.

Мятането на обувки по депутати може да се организира по график. Различните градове ще се редуват в дните от седмицата, като всички желаещи ще бъдат извозвани с автобуси до пл. „Народно събрание” в столицата. Уикендите ще бъдат запазени за софиянци. Не е трудно да се прогнозира какво ще се случи, ако въведем подобна практика. Първо, напдписът на парламента „Съединението прави силата”, ще трябва да се преправи на „Депутат без цицина, не е депутат. И второ, обувната промишленост в България ще възкръсне, което в тези кризисни времена си е добра новина.