Разбира се, че медиите вдигат шум. Разбира се, че журналистите се вглеждат задълбочено в първите часове на министрите. Гръмна страшна врява, вдигна се кресчендо.
Не ни винете. В живота става така. Детето закъсва с ученето? Заплашено с дъжд от наказания, то се съгласява да отиде на "служебни" частни уроци. Викате отличен учител, плащате повече, ала очаквате мигновени резултати. Те идват, защото учителят е добър, но и знае как да рискува за кратко време и не разчита само на стабилно и здраво учене.
Отборът губи десет минути преди мача? Вкарвате важен играч - някой красавец и самохвалко, който макар и контузен и със "служебни" възможности, вкарва невъзможен гол от невъзможен ъгъл в последните шест минути. Защото е добър и рискува. Бизнесът Ви буксува? Принудени сте да платите на консултанти, които изневиделица вадят от ръкава странно решение, за което няма как да се сетите сами. Но след няколко месеца фирмата пак е във форма.
Поради тези и ред други причини схващането, че от служебно правителство очакваме само провеждане на честни и демократични избори, е само привидно схващане. Всеки тайно се надява, че дамите и господата в кабинета ще бъдат осенени от идея - безумна или шантава, умна или глупава - която обаче ще промени нещо в тази задрямала страна.
Затова не ни винете, че сме се вторачили в първите действия на министрите и няма нито минута толеранс от нас към тях.
Ако на класическото правителство даваме 100 дни мир и спокойствие, то по същата проста сметка на служебно с мандат от 60 дни трябва да дадем четири дни. Това е. А те вече изтекоха.
Трябва ли служебното правителство да предприеме рисков ход?
Министър-председателят Райков, класен и образован мъж, не прилича на рисков играч. Няма как да бъде от онези лидери, на които думички като "лекомислие", "безразсъдство" и "риск" са част от десетте най-употребявани в речника. Разбира се, такъв мъж трябваше на България, за да успокои нравите, овладее юздите на битието и запуши поне за известно време гърлата на протестиращите със спокоен нрав и дипломатичност.
Премиерът постигна задачата си. Умело изигра първите си ходове и даде да се разбере, че нито ще ровичка в калната кофа на миналото, нито ще влиза във вътрешнопартийните клоунади, тъй присъщи на родния политически живот. Марин Райков вмени, че политиката не е зрелище, на чиято арена трябва да се лее кръв, вино и лекомислие. Това не е някаква корида, където се разиграва на карта животът на тореадор или бик, защото на картата е животът на цяла една държава.
Марин Райков свърши своята работа. Идва ред на подопечните му министри. Те влизат с летящ старт, ако съдим по биографиите на ключовите от тях. И макар да се прокрадват съмнения дали поредните "дянковци" могат да се впишат в родната обстановка, по-скоро очакванията са положителни. Винаги трябва да се правят ясни разграничения между "дянковци" и "калинки". Първите - познати от времето на НДСВ, са онези дами и господа на средна възраст, завършили в престижни университети, които в качеството си на млади технократи се връщат и влизат в стандартно правителство. Такива бяха господата от Николай Василев до Симеон Дянков.
Аз обаче не вярвам в технократите, които влизат в правителства с четиригодишен мандат. Наречете ме старомоден, но продължавам да вярвам както в партиите, така и в политиците. В този смисъл предпочитам да ме управляват политици, а не технократи. Самите политици могат да си назначат колкото си искат технократи за заместници, но на върха трябва да има политик.
Вярвам обаче в технократите, които влизат с шут и имат мандат от 60 дни. Вярвам в технократи, които участват в програмни или служебни правителства. Тяхното място е там. Поради тази причина този кабинет получава моя кредит на доверие. Получава кредит, запечатан с една молба към този кредит на доверие. Молбата е да не се плашат от риска. Да не проповядват безумната дянковска мантра, че финансовата дисциплина е в противовес с вдигането на доходите и увеличаването на заетостта. Няма такова нещо.
Министрите трябва да открият онази възможност в ресорите, която ще им позволи с нестандартни и рисковани действия, но в рамките на бюджета, да открият начини за икономии, за предпазване от разхищения, за поголовна борба с корупцията, за нови постъпления, за да се натрупа излишък.
Ако не рискуват с нестандартни и смели решения, министрите ще останат в историята като министри, които просто са овладели стабилността, запазили са спокойствието на гражданите и са провели избори (ала изборите в България винаги се атакуват, колкото и честни да са). Ще си останат като министри в кабинет "като за пред чужбина". За да остане в историята като истинско служебно правителство на качествени хора, този кабинет трябва да рискува. С непопулярни и изненадващи мерки, но да рискува. Защото хората и бизнесът в България днес, ако знаеха италиански, щяха да се провикнат "Fate presto" - действайте бързо. И рискувайте.
