След като правителството ГЕРБ, оглавявано от премиера Бойко Борисов подаде оставка на 20 февруари тази година, а на следващия ден парламентът я прие, бе стартирана процедурата за съставяне на кабинет в рамките на 41-вото Народно събрание. И трите партии, на които президентът връчи проучвателен мандат - ГЕРБ, БСП и ДПС, го върнаха. Това налага президентът да назначи служебно правителство и да разпусне парламента.
Назначаването на служебно правителство, разпускането на Народното събрание и насрочването на нови избори става с актове на президента, които се издават едновременно. Държавният глава може да прави промени в структурата и състава на служебното правителство, ако се наложи, като няма ограничения в това отношение.
Служебното правителство започва да функционира, след като президентът издаде указ за неговото назначаване, с който пък се прекратяват правомощията на кабинета в оставка. Краят на функционирането на служебния кабинет се поставя от избора на правителство от новоизбраното Народно събрание. В най-добрия случай срокът, в който служебното правителство функционира, е около три месеца но той може да продължи и по-дълго.
Предназначението на служебния кабинет е да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на избори и до съставянето на редовно правителство.
Краткият период на функционирането, както и това, че не е избран от Народното събрание и не подлежи на парламентарен контрол, ограничава функциите на служебния кабинет. Това че действа при разпуснато Народно събрание ограничава и законодателната му инициатива. Освен това, когато някои действия на правителството подлежат на предварително одобрение от парламента (например сключване на договори за държавни заеми), невъзможността да се получи такова съгласие ограничава компетентността на кабинета. Когато обаче действията на правителството подлежат на последващо одобрение от Народното събрание, утвърждаването може да се получи и от новоизбраното Народно събрание.
Служебното правителство не е обект на парламентарен контрол, който цели реализирането на политическа отговорност.