Президентските избори стават все по-голяма дилема за ГЕРБ и лично за нейния лидер Бойко Борисов. И колкото повече наближават, толкова по-нелогично изглежда включването на премиера в надпреварата за държавен глава.
Цветанов - предварително „отстрелян"
Неофициално издигнатият кандидат на ГЕРБ Цветан Цветанов става все по-неизбираем и едва ли ще дочака официална кандидатура. Преждевременното му номиниране от лидера на партията само центрира в десятката очаквания му и по други причини "отстрел".
Единственият от ГЕРБ, който бие по рейтинг всички популярни лица в ГЕРБ, външен е за вътрешно-политическите ни скандали и се ползва с висока международна и професионална репутация, е еврокомисарят Кристалина Георгиева. Която обаче няма право да се кандидатира за държавен глава, понеже не е живяла в последните 5 г. в страната. А и би била по-полезна за по-оперативен пост - премиерския, например.
Всеки от ГЕРБ извън Бойко Борисов и Кристалина Георгиева към настоящия момент рискува да загуби изборите. Разбира се, това зависи и от качествата на останалите претенденти, както и от това как ще изглежда „картинката" на управлението в очите на хората наесен.
Или Борисов, или никой
Така Борисов все повече се доближава до дилемата - или той, или никой. И това не е въпрос на личен избор - дали Борисов ще реши да се оттегли от оперативната тегоба на министър-председател, като поиска народът да го повиши на формално по-висок пост. От решението на тази дилема до голяма степен ще зависят бъдещето на настоящето управление и партийните конфигурации до парламентарните избори, когато и да са те.
Ако Борисов реши да се кандидатира за президент и загуби изборите (от днешна гледна точка загубата изглежда по-малко вероятна от победата), това почти сигурно ще повлече след себе си и парламентарни избори. Върналият се отново на премиерския си пост неуспеял президент ще бъде с непоносимо подкопан авторитет начело на една изцяло лидерска партия. При което ще трябва или да подаде оставка като министър-председател, или да удържа неизвестно колко дълго властта, при едно вече широко отворило се поле за политическа алтернатива на ГЕРБ.
Борисов печели, ГЕРБ губи
Ако Борисов бъде избран за президент, не само по Конституция ще е длъжен да е надпартиен, но и практически ще губи все повече пряк контрол и влияние върху партията си. Нови центрове на власт ще се обособят и в правителството, и в парламентарната група. Точно това се случи и при тримата ни президенти досега, особено при тези, които бяха и партийни лидери - Желю Желев (в по-голяма) и Георги Първанов (в по-малка степен).
Колкото и верен човек Борисов да постави начело на правителството, колкото и верен човек да е приятелят му Красимир Велчев, станал наскоро едноличен председател на парламентарната група, самата технология на властта предполага постепенна еманципация на нови лидери, оставени извън прекия контрол на довчерашния партиен лидер.
Означава и пряко обществено доверие и недоверие към новия министър-председател, който ще трупа все повече автономна легитимност. Както и засилване на центробежните сили по интереси в ГЕРБ.
Означава обаче и нови възможности за презареждане на цялото управление с легитимност - позитивите ще за президента Борисов, негативите - за правителството, парламентарното мнозинство и партия ГЕРБ. Така управленските недостатъци и политическите сътресения ще бъдат "отпушвани" под диригентската палка на държавния глава, който обаче често ще трябва да дирижира на или отвъд ръба на ограничените си правомощия.
При всички тези случаи творението ГЕРБ, което и сега губи творческа мощ, ще линее в рецете на твореца си, станал президент, за да продължи да сътворява.
Ако пък Борисов не се кандидатира за президент и партията му издигне фигура с неясни шансове за успех (каквито са изгледите от сегашна гледна точка), това ще засили ГЕРБ по пистатата на предсрочните парламентарни избори (макар и не толкова бързо, както ако кандидат-президент е самият Борисов и той загуби). И новоизбраният президент ще се превърне във флагман на зараждащата се политическа алтернатива на ГЕРБ.
Син кандидат, старо статукво
Няма как управляващата партия да няма изобщо кандидат на изборите. Остава й единственият и най-труден вариант - ГЕРБ да не издига свой самостоятелен кандидат. Този великодушен ход би изглеждал по-убедителен за най-голямата политическа сила не когато тя търси многопартийна подкрепа за своя кандидат, не дори когато издигне коалиционна двойка (президентът от ГЕРБ, вицепрезидентът - от по-малка партия), а когато подкрепи изцяло чужд кандидат.
Тъй като няма как това да е Волен Сидеров - най-малкото защото ГЕРБ е в ЕНП, а БСП, ДПС и РЗС дори е излишно да се споменават, като единствен партньор на ГЕРБ за президентските избори се очертава Синята коалиция. Като изгодата е в пълен паритет и за двете страни.
Ако кандидатът на Синята коалиция спечели с гласовете на ГЕРБ, Борисов и ГЕРБ ще могат да си припишат решаващата заслуга за победата. Ако пък загуби, Борисов може да каже - ако не съм аз, няма кой да спечели изборите.
Същите аргументи могат да изтъкнат и СДС-ДСБ. Ако спечелят - да огласят възраждането на автентичното дясно. Ако загубят, да заявят, че са направили последен опит за спасяване на дясното, но избирателите са го отхвърлили, и да минат в тотална опозиция на управлението.
В стратегически план изгодите и за двете страни са още по-големи. При син президент Борисов ще има опциите или да включи Синята коалиция в управлението, или да продължи да си има спаринг-партньор на "Дондуков" 2, както и сега. Сините също ще имат избор или да влязат във властта, спасявайки страната от стари и нови поразии, или да останат в полуопозиция и върху синия президентски кон да препускат към парламентарен вот.
Вариантът "син президент" може да запази сегашното статукво, оставяйки широко отворени вратите за вход и изход. А това е най-печелившата позиция за ГЕРБ, на която президентските избори ще й тежат като все по-голям воденичен камък на шията.
