Като някой зъл катаджия Европа ни написа АКТА, ние си го подписахме и сега, ако искаме, можем да ходим да си го обжалваме, както казваше моят старшина: „на арменския поп и зад арменския поп". Със сигурност, когато са горили на клада вещици и барокови поети, са се позовавали на някакъв документ, който е изисквал това да бъде вършено в името на обществото. Някакъв документ като ACTA (Anti-Counterfeiting Trade Agreement), или на български - Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Хората винаги са си патили най-горчиво от онези, които са искали да защитават интересите им. Вероятно ще си изпатят и сега, когато целият свят (или поне овластената му администрация) се е надигнал да защитава носителите на авторски права (NB! - не толкова авторите, колкото носителите).
Какво се пиратства най-много? Филми и музика. Какви филми се пиратстват най-много? Американски филми на частни холивудски компании. Питам се: защо Европейският съюз защитава финансовите интереси на частни фирми, които дори не са на територията на някоя от неговите страни-членки? Вероятно, ако не питах себе си, а питах някой от авторите на АКТА, щеше да ми се отговори, че АКТА защитава самия принцип на защита на носителите на авторски права, дори когато това не са автори, а това че холивудските интереси попадат под тази принципна егида е подробност, която не трябва да проверява правилността на цялото. Добре, нека е така. Но щом крехката холивудска индустрия се нуждае от защита срещу зрителите си, то и зрителите заслужават някой глобален закон, който да ги защити от манипулациите на холивудската индустрия, които особено през последните 5-6 години са станали възмутителни и съвсем непоносими. Като започнеш от груба политическа, национална и военна пропаганда и стигнеш до нагло продуктово позициониране. Затова и аз почти не гледам американски филми, камо ли да ги пиратствам. Не пиратствам и музика. Това че не пиратствам филми и музика обаче не значи, че не се тревожа от някои въпроси, свързани с опитите да се контролира съдържанието в интернет, опити, които не са от вчера и днес и са заветна мечта на любителите на цензурата и на майсторите на филтрирането и манипулирането на информацията.
Сама по себе си защитата на интелектуалната собственост и правата на онези, които са вложили капитали за създаване на някое произведение на изкуството, независимо от естетическата и информационната му стойност, е благородна на пръв поглед. Че и на втори поглед е благородна, ако наистина целта й е да помогне на художника, сценариста или музиканта да спечели достойно от труда си. Обаче дали актове като АКТА си поставят единствено тази цел и дали изобщо си я поставят или целят нещо съвсем друго, от което поетите с разпилени перчеми и нежни сърца си нямат и хабер? Що се отнася до България, възмутително и тревожно е пълното информационно затъмнение, при което се подписа АКТА. Никой не разбра за какво става дума: нито обществеността, нито компетентните институции, нито неправителствените организации, нито даже самите министри, както личи от протоколите от заседанията на МС, когато се е вземало решението България да подпише. Дали за пореден път става въпрос все за онази некомпетентност, неадекватност, пълна незаинтересованост и отчайваща неспособност да се вниква и в най-елементарни проблеми? Или пък сме свидетели на тихичко и самодоволно потриване на ръце, задето Европа най-сетне ни дава повод на нас, в България, да цензурираме интернет и да преследваме хората, които пишат там - стара мечта на не едно наше правителство? Като затворят пак някоя библиотека или интернет медия, ще кажат: „Спазваме европейското законодателство, нищо не можем да направим". А междувременно, докато го спазват, ще следят на воля сайтове, блогове, електронни пощи и социални мрежи. Сама по себе си АКТА не е страшна. Страшно е какво може да отприщи и още по-страшно е, че има хора, които знаят какво ще се отприщи и искат то да се отприщи, за го превърнат във власт, богатство и политическо влияние.
Очевидно е, че през последните няколко десетилетия интернет промени революционно начина за обмен на информация, мисли и идеи. Днес хората четат много повече, научават много повече и много по-бързо споделят помежду си. Това безспорно е много важно човешката свобода и за съхраняването и развитието на гражданското общество. Пиратстването на музика и филми е малка част от този процес и не бива борбата срещу него да застрашава и поставя под съмнение цялата система на свободен обмен на информация, мнения и възгледи. А рискуваме да стане така, точно както, когато пръскаме против комари, освен комарите избиваме всички останали насекоми наоколо, които нито ни смучат кръвта, нито са се провинили с нещо друго към нас.
Това, от което имаме нужда, не е регулация, цензура, следене и преследване в интернет. Имаме нужда от нов регламент. От нов законодателен фундамент за авторското право, подчинен на изцяло нова философия, която отчита необратимото наличие на интернет с всички негови характеристики и особености. Защото, ако със сила се опитаме да ограничим информационните потоци между хората в световната мрежа, ще превърнем проблема от юридически в хуманитарен и цивилизационен. Да вземем само електронните книги. Ако се ограничи четенето на книги в интернет, милиони хора изобщо ще спрат да четат книги. Ако се ограничи четенето на електронни вестници и списания, милиони хора изобщо ще спрат да четат вестници и списания. Огромни маси ще израснат със съмнителна култура, без критичен поглед и с изключително слаба мотивация да се развиват и конкурират, да постигат успехи и да създават ценности. Безспорно, те ще бъдат лесни за манипулиране, но същевременно биха били и бомба със закъснител. В момента и без друго хората, които създават реални блага, са не повече от 20% и с труда, упоритостта, образованието и квалификацията си хранят всички останали. И на останалите никак не им е зле от тази работа, даже искат все повече и повече, защото имат право на социална солидарност и защото са потребители, чиито права не бива да бъдат нарушавани. Да, но тази приказка си има край и той ще дойде толкова по-скоро, колкото по-скоро легне мракът над душите и умовете на хората. А този мрак не е легнал още в нашата семпло потребителска епоха, само защото има медии, включително и интернет, които помагат на хората лесно да се информират за събитията и за мнението на други хора по повод тези събития. Особено важен е интернет, защото в момента той е най-достъпното пространство на плурализъм и свобода на възгледите, много по-големи от тези в конвенционалните електронни и печатни медии. Така че нека го запазим като такова пространство, а по-незначителните проблеми да решаваме с оглед на този водещ принцип. Мисля, че свободата на словото е по-важна от печалбите на холивудските компании. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Авторът е блогър в Log.bg.
Още материали от същия автор четете на Sulla.log.bg.
