Докато продължителността на живота в България е под средната за ЕС, американска авторка твърди, че хората в бъдеще ще достигат 150-годишна възраст. Но благо или проклятие е дългият живот, пита Елена Никлева.
В световните лаборатории това вече е факт: удължаване на живота на червеи с 900%, на маймуни - със 60% и на мишки - с 45%. Подмяната на един-единствен ген при червеите например позволява да се удължи средната продължителност на живота им шесткратно. В човешкия му еквивалент това означава хората да могат да достигат до ....500-годишна възраст, пише американската авторка Соня Арисън в книгата си "100 и отвъд". 500 звучи шокиращо, но авторката твърди, че е напълно реалистично хората да живеят до 150-годишна възраст в обозримото бъдеще.
Удължаването на живота означава, разбира се, по-дълга младост, забавяне на стареенето, нещо, което и днес мнозина постигат чрез движение и диета. Не само генната терапия, но и регенеративната медицина - подмяната на органи и тъкани с нови "резервни части" за човешкия организъм ще допринасят за бъдещата удължена младост.
Много неизвестни
Ако се опитаме само за миг да си представим този дълъг живот - до 150 години, аспектите на промяната са невероятно много! Хората ще познават пра-пра-бабите си, а как ще се преодоляват противоречията между поколенията, които възникват дори само между родители и деца? Как ще живеят заедно 15- и 150-годишни, носещи духа на различни епохи? Няма ли столетниците да изглеждат на тийнейджърите като праисторически създания, съответно - младите да бъдат още по-неразбираеми от днес?
Как ще се променят любовта и бракът? И днес успешните мъже, политиците, богатите си вземат 30-40 години по-млади жени. А какво ще стане при продължителност на живота от 150 години? Ще има ли примерно разлики от по 80 години между партньорите - единият на 40, другият - на 120? И по колко брака ще се сключват по време на този дълъг живот - по 5-6?
Някои специалисти твърдят, че напротив, екстремната възрастова разлика между партньорите щяла да намалее, защото мъжете търсели все по-млади партньорки по биологични причини - да имат още деца. Удълженият живот на жената щял да означава и удължаване на фертилната й възраст, тоест: нямало да има нужда от смяна на партньорката, за да се произведат още собствени деца.
Променят ли се фундаменталните ценности?
Има и множество биоетични въпроси: колко може и трябва да се удължава човешкият живот и няма ли човекът за пореден път да изпита измамното и вредно усещане, че е господар на планетата? Какво ще стане с религиозните чувства, когато смъртта и без това се отдалечи толкова много, а "страшният съд" бъде отложен? И дали твърде разпространеният днес материализъм, алчността за пари няма да достигне "космически" размери, по логиката - щом се живее дълго, значи трябва да се трупа повече!
Как ще разполага с времето си човек, който знае, че има пред себе си цели 150 години? Няма ли да го пилее, ще го цени ли? Няма ли да се появи нова версия на "Хайделбергски студенти", които не бързат да влязат в активния живот, понеже имат достатъчно време да натрупат 70-80-годишен трудов стаж! И до каква възраст примерно ще живеят с майките си "мамините синчета"? До 50?
Някои от тези въпроси са забавни, но като цяло има и нещо страшничко в такава перспектива - да носим бремето на живота цели 150 години. Моята баба живя "само" 93 години и обичаше да казва: "Който живее много, много вижда". Тя бе видяла войни, преврати, чужди войски и диктатура. А на какво би станал свидетел един 150-годишен човек?
Българското нехайство
В България темата за продължителнстта на живота и по-точно - за краткостта му не е на дневен ред. Българската жена живее най-малко в ЕС - 77 години, при средно ниво 82,4, българският мъж - 70 години при средна продължителност на живота 76,4 години. Българите обаче държат "лошите" първенства: по пушене и по високи нива на лош холестерол.
Въпреки това, в държавата няма никакъв дебат за здравословния начин на живот. Напоследък например се коментира темата "холестерол", но много едностранчиво: гледах предаване и бях удивена, че в него българите бяха укорявани единствено, че забравяли да вземат лекарствата си срещу холестерола!
Сякаш въпросният репортаж бе по поръчка на фармацевтичната индустрия. Никой не акцентира върху превенцията на високия холестерол - движението и намаляването на животинските мазнини, сиреч - на месото, консумирането на обезмаслени млека и на сирена с ниско съдържание на мазнини тип "котидж".
Продължителността на живота все пак е и нещо индивидуално и зависи от отделния човек, от това, как той живее. На макроравнище обаче икономистите твърдят, че богатството ражда здраве, но и здравето - богатство, тоест - богатите страни с отлично здравеопазване ще осигурят продължителен активен човешки живот, а пък дълголетието в здраве ще създаде още обществен продукт и - още богатство.
