Саркози слиза от европейския трон

30 декември 2008 12:36

След Нова година Франция няма да е председател на ЕС. Шестте месеца, през които тя говори от името на обединена Европа, бяха богати на събития. От гледна точка на Русия основното сред тях безспорно бе "петдневната война" в Кавказ.

Под ръководството на френския президент Европа демонстрира невиждана активност през онези дни. На пръв план бе самият Никола Саркози. Неговата посредническа мисия естествено целеше главно Грузия да бъде защитена от Русия, но при все това бе добре дошла и за Москва.

Можем само да се радваме, че през периода на конфликта ЕС бе оглавяван от влиятелна страна с енергичен лидер. Лесно е да си представим какво щеше да се случи, ако председател на Евросъюза бе Полша. Полският президент Лех Качински би получил добра възможност да прави войнствени изявления от името на цяла Европа. Като знаем характера на този ръководител, можем да предположим, че той за пореден път би "пропуснал възможността да си замълчи" (израз на Жак Ширак). Изказванията му щяха само да внесат допълнително раздразнение в отношенията между Русия и Запада.

Но можеше да стане и нещо по-лошо. След като вече бяха приключили военните действия, Саркози призна, че по време на кавказкия конфликт е бил тласкан да използва по-радикални мерки в отговор на "руската агресия срещу Грузия". С което намекна, че някой си (близко е до ума – някой от Вашингтон) е искал за възпиране на Русия да бъдат използвани военни средства. Ако начело на ЕС бе една от "младите демокрации", подобни съвети иззад океана биха могли да предизвикат по-голямо напрежение между Русия и Запада от онова, което видяхме през лятото.

Ето защо посредническата мисия на Никола Саркози може да се смята за успешна. Освен това, при осъществяването на женевското споразумение "Медведев –Саркози" бе създаден терен за преговори за бъдещето на Грузия, Абхазия и Южна Осетия.

Френското председателство повлия благотворно и върху преговорите за ново споразумение за партньорство между ЕС и Русия. Литва създаваше пречки за започването им под предлог, че Русия не изпълнявала плана за уреждане в Грузия. В крайна сметка обаче Вилнюс, заел непримирима позиция, остана в изолация. Никола Саркози се обяви срещу подобен подход. Той посочи, че след "петдневната война" преговорите за ново споразумение не бяха прекратени, а само замразени и за подновяването им вече не е необходимо съгласието на всяка държава от ЕС. Така беше по-рано, когато ставаше дума дали изобщо да започнат.

Решението за подновяване на преговорите бе оповестено на срещата на високо равнище Русия-ЕС в Ница. Там Саркози заяви, че проявява интерес към идеята на Медведев да бъде сключен пакт за сигурност от Ванкувър до Владивосток. Нека припомним и друго – още преди това, през септември тъкмо Саркози заяви пред Общото събрание на ООН, че е необходимо пълноценно икономическо партньорство с Русия.

В Ница френският президент разкритикува идеята за разполагане на елементи от американската ПРО в Европа, макар че впоследствие смекчи тона. Той подкрепи и мерките за борба срещу икономическата криза, предложени от Дмитрий Медведев.

И още една заслуга на Саркози – реанимиран бе процесът на ратификация на Лисабонския договор, забуксувал след провала на референдума в Ирландия. Както се очаква, Договорът от Лисабон ще направи ЕС по-управляем, а политиката на съюза – по-съгласувана.

Също при френското председателство в ЕС на границите на Евросъюза бяха задействани два интеграционни проекта. През юли стартира Средиземноморският съюз – опит да се тласне напред интеграцията на ЕС с южни държави. Освен това, Европейската комисия одобри полско-шведския проект Източно партньорство. Председателят на Европейската комисия го представи като реакция на кавказкия въоръжен конфликт.

Председателството на Франция доказва, че ЕС се нуждае от енергичен лидер, а не от днешната система за шестмесечна ротация на председателите. Половингодишното управление на Саркози показа донякъде как може да изглежда партньорството между Русия и силен Европейски съюз, настроен за развитие на отношенията. Въпросът естествено е доколко укрепването на ЕС би било изгодно за Русия. Защото не е тайна, че интересите на блока и на Русия в много области сериозно се разминават.

Очевидно е, че Евросъюзът и Русия неизбежно ще се конкурират в постсъветското пространство. Това за пореден път бе потвърдено при презентацията на Източното партньорство. Ясно пролича и при намесата на Саркози в конфликта от август т. г. Посредническата мисия на председателя на ЕС демонстрира нарастващия геополитически апетит на Европейския съюз.

Трудно ще вървят и отношенията в сферата на икономическото сътрудничество. Евросъюзът няма да се откаже от опитите да регулира Газпром, както бе регулиран Майкрософт, ако използваме неотдавнашния израз на полския външен министър Шикорски.

От друга страна, щом Европейският съюз укрепне след одобряването на Лисабонския договор, в общността неизбежно ще намалее значението на страните от "нова Европа", непримирими към Русия. Това естествено ще е добре дошло за федерацията.

Френското председателство демонстрира, че независимо от вътрешните противоречия за Евросъюза ще е по-изгодно да бъде партньор на Русия. След 1 януари Брюксел може би ще получи шанс да се убеди колко е пагубна конфронтацията с Москва – тогава начело на ЕС ще застане Чехия, не твърде дружелюбна към Русия. (БТА)