Руските космонавти не обичат да се връщат на Земята
Руските космонавти не обичат да се връщат на Земята / netinfo

Ако имаха избор, руските космонавти вероятно никога не биха се върнали на Земята. Тази е част от работата си те харесват най-малко.

"Най-хубавото, най-прекрасното нещо е след старта, когато погледнеш отгоре Земята. Тя е като голям син балон, който се рее, а около него всичко е непрогледно черно", разказа пред Ройтерс космонавтът Владимир Дежуров.

Дежуров е живял 21 години в Звездното градче - бившата строго секретна тренировъчна база за космонавти близо до Москва, и е изкарал две смени по четири месеца на Международната космическа станция на 350 км над Земята.

Той не може да си представи никоя друга професия, която би му харесала повече, въпреки факта, че след изстрелването и погледа към родната планета, "има само работа, работа и пак работа, денонощно".

Но Дежуров не се оплаква нито от дългите часове работа, нито от носталгията по семейството и приятелите си.

"Най-трудното нещо е връщането на Земята", казва той. Проблем е не толкова скуката на земния живот - сметките за плащане, купуването на храна, домашните задължения.

"Мускулната тъкан силно дегенерира. Трудно е да вървиш. Трябва отново да се учиш да ходиш като малко дете", обяснява той.

Астронавтите тренират ежедневно в космическата станция, за да избягнат атрофията на краката, които не се използват много в безтегловността. Нужни са няколко седмици под медицинско наблюдение, за да се възстановят от дългия престой в космоса.

Звездното градче е сив, безличен град от времето на Съветския съюз с 5000 души население. Повечето от сградите му, построени през 60-те, се нуждаят от ремонт, с изключение на няколко красиви бели вили, построени от НАСА за американските астронавти. Достъпът до града е силно ограничен.

Зад големите празни фоайета, украсени с картини в съветски стил и тъмните коридори има тренировъчни зали и кабинети, пълни с на пръв поглед стара и мръсна апаратура, но те крият и някои от най-сложните и надеждни електронни системи в света.

Впечатлението, че в Звездното градче времето е спряло, не е съвсем лишено от основание. Дежуров казва, че след разпадането на Съветския съюз през 1991 г. космонавтите не са изпитали никакви драстични промени.

"Това нямаше особено отражение върху работата ни. Финансирането продължи, може би малко намаля, но ние не сме спирали работа", казва той.

Руските космонавти, които са военни пилоти, инженери или лекари по образование, трябва да се подготвят за физическото натоварване на пътуването в тесен кораб и живота при нулева гравитация.

Те опознават безтегловността в специални самолети, които летят рязко нагоре-надолу в парабола, създавайки центробежна сила, равна на гравитацията, която я неутрализира.

"Преживяването е различно от всичко друго", написа петият космически турист Чарлз Симони в своя блог след тренировъчен параболичен полет през февруари.

При друга тренировка, гигантска центрофуга симулира гравитационното притегляне, което изпитва пътник при изстрелването на ракетата и приземяването, което е около 4 G, т.е. космонавтът се чувства четири пъти по-тежък.

Тези, които могат да си позволят да похарчат 25 милиона долара, могат да преминат обучението, а после да го приложат на практика като гости на космическата станция.

58-годишният Симони, бивш шеф в компанията Майкрософт, се върна на Земята на 21 април след двуседмично пътешествие в космоса.

Крис Фаранета от туристическата агенция, която организира полета на Симони, казва следното за изпращането на туристи към звездите: "Така разбираме кои сме всъщност, от къде сме. Ние всички сме направени от звезден прах."

Но някои космонавти се колебаят по въпроса с космическия туризъм.

"От една страна, когато идва някой с пълна торба с пари и лети в космоса, докато другите жители на Земята не могат да го направят, разбира се, не е редно. Но пък е добра финансова помощ", казва космонавтът Генадий Падалка.

Дали е професионален астронавт или космически турист, едно е сигурно - всички тупват обратно на Земята.

Коментар