В събота руският президент изпълни заканите, които беше отправил по-рано да прекрати руското участие в Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). Президентът подписа указ, който влиза незабавно в сила, обяви Кремъл в изявление.
Решението на Москва да се изтегли от недолюбвания от нея ДОВСЕ не беше чак такава голяма изненада. Моментът, в който Русия реши да предприеме тази стъпка, обаче трябва да бъде възприеман като силен сигнал, който тя отправи към САЩ да преразгледат плановете за изграждане на противоракетен щит в Източна Европа, които Москва възприема като пряка заплаха за нея.
Плановете на Вашингтон да разположи ракети прехващачи в Полша и радарна станция в Чехия са смятани до голяма степен за прекия мотив на Москва да се изтегли от ДОВСЕ. Преди това имаше няколко сигнала, които предупредиха за намеренията на Москва. В слово пред парламента през април Путин заяви, че Русия може да обмисли въпроса за мораториум върху ДОВСЕ.
В средата на юни на срещата във Виена на 30-те държави, подписали ДОВСЕ, Русия много ясно даде да се разбере, че е разочарована от съществуващия от 16 години военен договор, който тя смята за остарял и съдържащ стратегически недостатъци. Виенската конференция завърши без осезаеми резултати за ДОВСЕ. Въпреки това дипломати от всички страни се съгласиха да продължат диалога по този въпрос и да разгледат позициите си. Но както показа съботният развой, Русия смята, че времето за приказки е отминало. Сега Западът е длъжен да реагира на новата реалност, създадена от Путин.
В момент, когато руско-американските отношения бележат най-големия спад от края на Студената война, срещата на руския президент с американския му колега Буш във фамилната резиденция на клана Буш в Кенибънкпорт, в щата Мейн, в началото на юли, не допринесе почти с нищо за решаване на спорните въпроси.
На срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам, Германия, в началото наюни, Путин изненада Буш, като му предложи руска радарна станция в Азербайджан да бъде използвана като елемент от американския противоракетен щит, вместо предвижданите за изграждане съоръжения в Полша и Чехия. После лидерът на Кремъл разшири офертата си, като спомена в Мейн и за възможност за използване на още един обект в Южна Русия.
Въпреки че не отхвърли направо предложението на Путин, Буш подчерта, че САЩ са решени да продължат плановете за разполагане на елементите от противоракетния щит в Източна Европа. Двамата лидери се съгласиха, че трябва да направят по-интензивен диалога между Русия и НАТО, но както показа руското решение от събота, на Русия това и се е сторило недостатъчно.
Първоначалният ДОВСЕ, подписан между НАТО и държавите от бившия Варшавски договор въвежда посредством механизъм за взаимни проверки и инспекции, горни граници за разгръщането на конвенционалните въоръжени сили в Европа, като например бойни хеликоптери, бойни самолети, танкове и артилерийски установки.
През 1999 година, предвид настъпилите промени от първоначалното подписване на договора от 1991 година, ДОВСЕ беше адаптиран към реалностите на периода след Студената война. Русия обеща да изтегли войските и боеприпасите си от отцепническите провинции - Приднестровието в Молдова и Южна Осетия в Грузия. Но именно тези така наречени "Истанбулски договорености", които за НАТО са неделима част от ДОВСЕ, са основният повод за оплакване на Русия. Държавите членки на НАТО отказват да ратифицират адаптирания вариант на договора, докато Москва не изпълни поетите в Истанбул ангажименти. Русия пък негодува срещу подобно обвързване на тези два проблема.
Като показа външнополитическите си мускули, изтегляйки се от ДОВСЕ, Русия се противопостави и на плановете на ООН да предостави независимост на южната сръбска провинция Косово. Москва се страхува, че подобна стъпка ще създаде важен прецедент за други райони, които също се стремят към независимост, в това число и някои от тях, намиращи се в самата Руска федерация.
Решението на Путин премахва и ограниченията, които ДОВСЕ налага над числеността на войските, които Русия може да разгърне по своя северен и южен фланг. Това в миналото беше главен повод за безпокойство за руските съседи. Русия пък твърдеше, че се чувства като притисната в собствената си територия.
ДОВСЕ забранява струпване на войски, което би могло да стане причина за голяма регионална промяна на преразпределението на силите. Русия обаче се безпокоеше, че приемането в НАТО на държави като Румъния ще наклони везните в полза на НАТО.
Освен незабавните последствия, изтеглянето на Русия от ДОВСЕ трябва да бъде интерпретирано също и като част от опитите на Москва да утвърди отново статута си на свръхсила.
Разчитаща на бюджет, достатъчно добре подплатен от постъпващите в него петродолари, на големия оръжеен арсенал и на способността си да спре кранчето на руския петрол за Европа, Русия е убедена, че заслужава да бъде взета отново на сериозно. Временното прекратяване не прилагането от Москва на ДОВСЕ е само една стъпка в тази насока. (БТА)
В момент, когато руско-американските отношения бележат най-големия спад от края на Студената война, срещата на руския президент с американския му колега Буш във фамилната резиденция на клана Буш в Кенибънкпорт, в щата Мейн, в началото на юли, не допринесе почти с нищо за решаване на спорните въпроси.
На срещата на върха на Г-8 в Хайлигендам, Германия, в началото наюни, Путин изненада Буш, като му предложи руска радарна станция в Азербайджан да бъде използвана като елемент от американския противоракетен щит, вместо предвижданите за изграждане съоръжения в Полша и Чехия. После лидерът на Кремъл разшири офертата си, като спомена в Мейн и за възможност за използване на още един обект в Южна Русия.
Въпреки че не отхвърли направо предложението на Путин, Буш подчерта, че САЩ са решени да продължат плановете за разполагане на елементите от противоракетния щит в Източна Европа. Двамата лидери се съгласиха, че трябва да направят по-интензивен диалога между Русия и НАТО, но както показа руското решение от събота, на Русия това и се е сторило недостатъчно.
Първоначалният ДОВСЕ, подписан между НАТО и държавите от бившия Варшавски договор въвежда посредством механизъм за взаимни проверки и инспекции, горни граници за разгръщането на конвенционалните въоръжени сили в Европа, като например бойни хеликоптери, бойни самолети, танкове и артилерийски установки.
През 1999 година, предвид настъпилите промени от първоначалното подписване на договора от 1991 година, ДОВСЕ беше адаптиран към реалностите на периода след Студената война. Русия обеща да изтегли войските и боеприпасите си от отцепническите провинции - Приднестровието в Молдова и Южна Осетия в Грузия. Но именно тези така наречени "Истанбулски договорености", които за НАТО са неделима част от ДОВСЕ, са основният повод за оплакване на Русия. Държавите членки на НАТО отказват да ратифицират адаптирания вариант на договора, докато Москва не изпълни поетите в Истанбул ангажименти. Русия пък негодува срещу подобно обвързване на тези два проблема.
Като показа външнополитическите си мускули, изтегляйки се от ДОВСЕ, Русия се противопостави и на плановете на ООН да предостави независимост на южната сръбска провинция Косово. Москва се страхува, че подобна стъпка ще създаде важен прецедент за други райони, които също се стремят към независимост, в това число и някои от тях, намиращи се в самата Руска федерация.
Решението на Путин премахва и ограниченията, които ДОВСЕ налага над числеността на войските, които Русия може да разгърне по своя северен и южен фланг. Това в миналото беше главен повод за безпокойство за руските съседи. Русия пък твърдеше, че се чувства като притисната в собствената си територия.
ДОВСЕ забранява струпване на войски, което би могло да стане причина за голяма регионална промяна на преразпределението на силите. Русия обаче се безпокоеше, че приемането в НАТО на държави като Румъния ще наклони везните в полза на НАТО.
Освен незабавните последствия, изтеглянето на Русия от ДОВСЕ трябва да бъде интерпретирано също и като част от опитите на Москва да утвърди отново статута си на свръхсила.
Разчитаща на бюджет, достатъчно добре подплатен от постъпващите в него петродолари, на големия оръжеен арсенал и на способността си да спре кранчето на руския петрол за Европа, Русия е убедена, че заслужава да бъде взета отново на сериозно. Временното прекратяване не прилагането от Москва на ДОВСЕ е само една стъпка в тази насока. (БТА)
