Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”

Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”
Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами” / РиРиРа
Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”
35438
Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”
Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”
  • Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”
  • Родителски кооператив – мястото, където децата имат много „мами”

Алтернатива – с една дума това е определението за една сравнително нова форма на отглеждане на децата в България, която обаче ще става все по-популярна на фона на хроничния недостиг на местата в яслите и градините. Тази алтернатива се нарича „родителски кооператив”. За разлика от доста европейски държави, където това понятие не е ново, у нас организираното от самите родители отглеждане на децата им е все още екзотика. Кооперативите не са регламентирани нормативно у нас, засега нямат финансовата и материална подкрепа на държавата и са продукт единствено и само на ентусиазма на родителите.

Бебешки говор и задължителна глъчка съпътства работата на Ани в стаята за игра РиРиРа – майките на Лъчко, Йоана и Ива заедно с тях творят сняг върху хартия. С малки ръчички лепят накъсани салфетки и памук върху черен картон и това всъщност е чаканият сняг. Цапането е задължително, защото те учат тъкмо пипайки.

„Ти всъщност им предоставяш материала и някаква интересна среда. И ги оставяш те сами да изследват и с малко помощ на мама да сътворят нещо”, обяснява Ани, докато окачва на стената готовите картини с „прясно залепен сняг”.

Всъщност стаята за игра е допълнение към кооператива РиРиРа -  занималнята, която шест семейства откриват за децата си през април тази година. Една от основателките е Ани Калинова – архитект по професия, която избира тази форма на отглеждане на дъщеричката си Радослава. Освен недостига на места в яслите и градините, онова което ги кара да предприемат тази стъпка, е желанието им да са по-близо до отглеждането на децата, дори и когато трябва да работят. В родителския кооператив обаче с децата работи и специалист.

„Педагог води заниманията – те са двама. Майките имат по-скоро помощна роля. Те изцяло са включени в поддръжката на помещението. С храната, специално ние си решихме проблема с график. Всяка готви няколко пъти в месеца за всички. Иначе би могло да се ангажира някаква кетъринг фирма или да се вземе някоя баба, която да готви”, разказва Ани.


Родителски кооператив  мястото където децата имат много мами
netinfo

Татковците в началото са винаги с голямо желание, но в последствие леко се отдръпват, казва още една от основателките на РиРиРа. Бащите обаче са много важни, когато нещо трябва да се пренася, да се ремонтира – те са включени в поддръжката.

Започнали са със шест деца, в момента са осем. Всяко е със свой график – едни са до обяд, други остават да спят. За децата се грижат двама възрастни – учителката и съответно дежурната майка. Броя на децата се определи и от размера на помещението, което наехме, уточни Ани. Запитана как майките съвместяват грижата за децата с работата си, тя обясни, че повечето от тях са със свободни професии. „Предварително за месеца се уговаряме кой колко време може да отдели – дали два дни в месеца или всяка седмица по веднъж и това се структурира в един график”, обяснява майката. И допълва: „всеки участва с каквото може – дали с време, дали със средства или с професионални умения, заявява ги предварително и с това бива включен в кооператива”.
Родителски кооператив  мястото където децата имат много мами
netinfo


Според Ани, въпреки че няма законова регламентация за родителските кооперативи у нас, те стават все по-популярни. И би могло, когато броят им нарасне още държавата да се включи с помощ за подобна грижа за децата. По думите й у нас вече има известна практика, която е в подобна посока. Ани даде за пример стартиралия през 2005 г. проект за Фамилни центрове, според който педагози с подходящи помещения можеха да гледат деца /бел.ред. проектът предвиждаше учители или медицински работници, които са загубили работата си, да могат да възпитават и отглеждат до четири деца в семейна обстановка/. Другото било  програмата в подкрепа на майчинството, по която се отпускаха средства за човек, който да гледа детето, докато майката е на работа.

Една комбинация между двете според Ани би могла да подпомогне родителските кооперативи, като майките заявяват желание, че искат да гледат децата си заедно с помощта на преподавател. „Би могло това да се контролира доколко е качествено и да получават финансова подкрепа. Държавата или общините биха могли да поемат в такъв случай примерно заплатата на този преподавател”, смята Ани от РиРиРа. Тя разказа, че проучват чуждия опит в тази посока. Общините там много силно подкрепяли кооперативите - дали с финансова подкрепа или с помещение на по-нисък наем.

„Ние чрез нашия блог се опитваме до посредничим да се свързват хора, които са се замисляли да правят кооперативи. Защото тази идея не е толкова чужда – човек има приятели и съседи и може да му дойде наум „защо пък сега да не гледаме заедно децата си”, казва още Ани. И допълва, че майки в Карнобат са си направили сдружение, във Варна също имало ентусиасти.

„Когато има повече кооперативи в страната, можем като някаква мрежа да се обърнем към институциите за подкрепа. Когато нещо работи, то в един момент ще получи и подкрепа от държавата – материална или финансова”, оптимистично коментира Ани.

Родителски кооператив  мястото където децата имат много мами
netinfo
На въпроса колко месечно излиза на всяко едно от семействата издръжката на кооператива тя казва, че зависи от много неща, но при тях е около 200 – 250 лева. „Това е изцяло некомерсиална дейност – т.е. всичко, което се влага, се изразходва за децата. Печалбата е в това да си осигуриш  свободно време и да осигуриш хубави занимания за детето си. Печалбата е изцяло морална”, казва още майката. 

Една от майките, довели детето си днес в стаята за игра на РиРиРа се надява да бъдат създадени още родителски кооперативи, тъй като тя би предпочела детето и да бъде отглеждано в такава среда вместо в общинска ясла или градина. „Определено кооперативът е по-добър вариант, защото се събират майки с еднакви виждания за отглеждането на децата и имат повече свобода в методите на възпитание”, казва майката на Ива. Допада й това, че при децата винаги има по един родител. Малката група също била плюс, защото позволява да се обърне повече персонално внимание на децата, което е трудно постижимо в държавните градини и ясли. „Кооперативът е една чудесна алтернатива – родителите имат много по-близък поглед върху това как детето им расте. Тази форма добива все по-голяма популярност и вече доста майки имат представа какво е родителски кооператив”, обяснява още тя.

Оставам Ани в стаята за игра, където преди дни малчуганите са построили страхотна златна къща от кашони – с кръгъл прозорец и голям комин. „На малките деца трябва да се гледа като на големи изследователи. При тях  речникът е по-ограничен и словото няма толкова силно въздействие, затова и заниманията са основно свързани със сетивата им, с това да опитат материали”, обяснява Ани, която води групата. И допълни, че й е най-мъчно, когато види детенце, което  е спирано:„Ограниченията трябва да са много малко, когато наистина има опасност за сигурността на детето Някога съм и по-рязка особено към бабите, защото като кажеш на едно дете „Не, не пипай!” все едно му казваш „Не, недей да учиш!”, което е ужасно!”.

Родителски кооператив  мястото където децата имат много мами
netinfo
Докато родителският кооператив бъде развит като идея и приет от държавата като алтернативна форма на отглеждане на децата, центрове като РиРиРа ще набират опит и ще служат за пример. Най-ценното в подобен проект е, че малчуганите в кооператив като РиРиРа имат освен по една госпожа и поне шест „мами” – нищо по добро за едно дете!



Родителският кооператив: началото

През 1915 г., съпруги на университетски преподаватели на Чикагския университет слагат началото на първата детска градина с родителско участие в САЩ. През 50те години на 20ти век в страни като САЩ и Канада, Австралия и Нова Зеландия, Великобритания се появяват много родителски кооперативи, които дават възможност на децата в тях да израснат в сигурна и „защитена” среда, максимално доближаваща се до семейната, но носеща предимствата на комуникацията с външния свят – приятели-деца, родителите на другите деца, учители.

Родителските кооперативи са особено популярни и в скандинавските страни. В Швеция първите подобни организации се появяват около 1974 г. След 1985 г. постигат официално признание и стабилност чрез регламентирането на механизъм за финансиране от страна на държавата. Към средата на 90-те години на 20-ти век вече функционират около хиляда такива. Според една от разработките на известен шведски изследовател в областта на обществените науки в Швеция почти 2/3 от частните центрове за детска грижа, регистрирани с нестопанска цел, са кооперативи.