Ако бе необходимо доказателство, че близнаците Качински - президентът Лех и премиерът Ярослав, не представляват цяла Полша, то бе дадено от парламентарните избори в неделя. Реакционната политика, в буквалния смисъл на думата, която те водеха от три години, бе отхвърлена от мнозинството от техните сънародници. Като спечели около 40 на сто от подадените гласове, либералната партия "Гражданска платформа" на Доналд Туск има възможност да състави коалиционно правителство.
Първото обяснение на загубата, претърпяна от партията на братята Качински "Право и справедливост", без съмнение е в желанието на полските граждани да сменят управляващите. Това е правило в повечето европейските страни, по-специално в новите демокрации от Централна и Източна Европа. Това обяснение обаче не е достатъчно. То не отчита тоталния крах на двете малки ултраконсервативни формации, които бяха коалиционни партньори на
"Право и справедливост" - "Самоотбрана" и Лигата на полските семейства, които дори не прескочиха 5-процентовата бариера за влизане в парламента. Следователно, Полша не прилича на мракобесническа карикатура, какъвто образ й създаде сегашното правителство. 
Точно обратното, полското общество и икономика показаха през последните години динамика, която позволи появата на средна класа. Тя се припознава по-естествено в либералните тези на "Гражданска платформа" на Туск, а не в морализаторските филипики на радио "Мария" - поддържащата близнаците католическата радиостанция, подозрителна дори в очите на Ватикана.
Най-сетне, не можем да изключим, че открито антиевропейският курс, избран от президента Лех Качински и най-вече от премиера Ярослав Качински, е настроил срещу тях голям брой поляци, които са наясно с преимуществата от влизането на страната им в Европейския съюз. Във всеки случай, политиката на блокиране не бе от полза за консерваторите. Това не означава, че Полша ще се откаже да защитава националните си интереси. Всички страни членки на ЕС са в същото положение. Не се очаква обаче следващото правителство във Варшава да се противопоставя последователно на всеки напредък на европейската интеграция.
Също така то би трябвало да спре да опъва антигерманската струна - нещо, което предизвика напрежение с Берлин, без да увеличи популярността на близнаците.
Промяна, умереност, загуба на популистите, Полша дава пример за политическа зрялост, която може би възвестява края на преходния период. Някогашните активисти на профсъюза "Солидарност", които се разцепиха, след като дадоха съществен принос за падането на комунизма, сега се оказват във всички партии. Това е една от нормалните за демокрациите неща, която освен това потвърждава края на романтизма. /БТА/
Точно обратното, полското общество и икономика показаха през последните години динамика, която позволи появата на средна класа. Тя се припознава по-естествено в либералните тези на "Гражданска платформа" на Туск, а не в морализаторските филипики на радио "Мария" - поддържащата близнаците католическата радиостанция, подозрителна дори в очите на Ватикана.
Най-сетне, не можем да изключим, че открито антиевропейският курс, избран от президента Лех Качински и най-вече от премиера Ярослав Качински, е настроил срещу тях голям брой поляци, които са наясно с преимуществата от влизането на страната им в Европейския съюз. Във всеки случай, политиката на блокиране не бе от полза за консерваторите. Това не означава, че Полша ще се откаже да защитава националните си интереси. Всички страни членки на ЕС са в същото положение. Не се очаква обаче следващото правителство във Варшава да се противопоставя последователно на всеки напредък на европейската интеграция.
Също така то би трябвало да спре да опъва антигерманската струна - нещо, което предизвика напрежение с Берлин, без да увеличи популярността на близнаците.
Промяна, умереност, загуба на популистите, Полша дава пример за политическа зрялост, която може би възвестява края на преходния период. Някогашните активисти на профсъюза "Солидарност", които се разцепиха, след като дадоха съществен принос за падането на комунизма, сега се оказват във всички партии. Това е една от нормалните за демокрациите неща, която освен това потвърждава края на романтизма. /БТА/
