Президентът на Италия: бивш комунист, излязъл на преден план в разгара на кризата в еврозоната

20 април 2013 20:40

Италианският президент Джорджо Наполитано, на 87 години, който се съгласи днес да остане на поста още мандат, за да извади страната от политическата задънена улица, в която е изпаднала, е бивш комунист, излязъл на преден план през 2011 г. - в разгара на кризата в еврозоната, посочва АФП.

От седмици възрастният държавен глава не спираше да припомня, че през юни навършва 88 години, като аргумент защо отказва да се бори за нов седемгодишен мандат начело на третата икономика в еврозоната. Днес обаче, под натиска на традиционните италиански партии, неспособни да изберат негов наследник, той трябваше да отстъпи. „Не мога да избягам от поемането на отговорност пред нацията”, обясни лаконично Наполитано, който стана първият президент в историята на Италианската република, кандидатирал се за втори мандат.

Малко по-рано той попита областните представители, дошли да го молят да се съгласи: „Но защо не ме оставите да си почивам?”.

В Италия държавният глава няма реална власт, той е гарант на конституцията и има до голяма степен ролята на „нотариус”, който подписва законите и указите. Наполитано обаче си извоюва място на преден план благодарение на личния си престиж, признат от цялата политическа класа и населението, по-специално през ноември 2011 г., когато Италия бе на ръба на фалита. По онова време премиерът Силвио Берлускони, обвинен, че е подкопал авторитета на своята страна, подаде оставка. Пред президента се очертаха няколко възможни варианта - от разпускането на парламента до номинирането на нов министър-председател. Наполитано обаче реши да не свиква избори и натовари бившия европейски комисар Марио Монти да състави техническо правителство.

„Демокрацията убита, Наполитано превръща Италия в президентска република”, възнегодува тогава вестник „Джорнале”, собственост на семейството на Берлускони, който обвини държавния глава, че е прогонил Кавалера от властта.

Благодарение на намесата на президента и за да успокои финансовите пазари, италианският парламент, прочут със своята мудност, прие за рекордно кратко време икономическите реформи, обещани на Европейския съюз и отлагани безброй пъти.

Това обаче не бе първата политическа криза за Джорджо Наполитано, ветеран от антифашисткото движение и бивш член на Италианската комунистическа партия (ИКП), избран за държавен глава през 2006 г. През 2008 г. той вече се сблъска с такава след оставката на правителството на премиера левоцентрист Романо Проди.

Прочут със своята умереност, предпазливост и държавнически усет, Наполитано е роден на 29 юни 1925 г. в Неапол. На 17-годишна възраст той се включва в група от комунистическата съпротива, преди да влезе в партията през 1945 г. и да бъде избран за първи път в парламента през 1953 г. Юрист, поет, пишещ на неаполитански диалект, и комик, играл на няколко сцени в своята младост, Наполитано се посвещава т.нар. Южен въпрос в Италия, като през 50-те години на 20-и век започва да отговаря в ИКП за Мезоджорно - бедния италиански юг. Преизбиран неизменно за депутат, той влиза през 1962 г. в националното ръководство на партията, където отговаря за икономиката в периода 1976-1979 г., а след това - за международните връзки между 1986 и 1989 г.
Председател на Камарата на депутатите на италианския парламент в периода 1992-1994 г., Наполитано е част от първото правителство на Романо Проди през 1996 г. като министър на вътрешните работи. След това той е депутат в Европейския парламент между 1999 и 2004 г., където впрочем среща Марио Монти.

От самото си избиране за президент през 2006 г., Джорджо Наполитано не спира да призовава страната да има увереност в своето бъдеще, а политическата класа - да модернизира институциите. Засега напразно. (БТА)