Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„МВР и прокуратурата се изплъзнаха от контрола на депутатите”, информира на първа страница „Сега”. Конституционният съд даде картбланш на правоохранителните органи да отказват неудобна за тях информация. Така се стигна до няколко абсурда - парламентът да има достъп до най-секретната информация в държавата, но не и до данни от дела; следствената тайна да е с по-голяма степен на правна защита от държавната и служебната тайна; а народните представители да се ползват с по-малко доверие от разследващите полицаи и другите служители на изпълнителната власт, както и от хората, които имат достъп до делата - адвокати, свидетелите, експерти и т.н. Изданието обръща внимание на това как две димки и торба тротил са успели да „провокират” парламента. Човек без документи се оказва виновник за случващото се пред Народното събрание, а ден по-рано депутат намери куфар с шашки там.

„Европа готви 1 млрд. глоба за заменките на гори при правителството на тройната коалиция”, съобщава „24 часа”. Според ЕК България е оказала нерегламентирана държавна помощ на частници, обясни земеделският министър Мирослав Найденов на правителственото заседание в сряда. „На България ще бъде спрян достъпът до еврофондовете за залесяване, ще трябва да връщаме и огромни суми на ЕС”, обяви вчера той пред парламента. На заседанието Найденов споменава, че санкцията може да е в размер на 2-8 млрд. лв., на колкото екоорганизациите изчисляват щетите от заменките. България може да бъде санкционирана и за заменки на ниви, където щетите ще са още по-големи, казва министърът. Заменките на гори са правени от бившия министър Нихат Кабил и вицето в предишния кабинет Ивайло Калфин, обяви вчера Найденов пред парламента.

„Дядо Коледа само за пенсионерите” е заглавието на материал от „Стандарт”, който уточнява, че няма да има коледни заплати за бюджетните организации, но има надежда за коледни надбавки на пенсионерите, според  министъра на финансите Симеон Дянков. „Дали ще стане, не зависи само от нас, а от това, което става в цяла Европа”, обясни финансист номер едно. С други думи Дянков заключи, че ако обстановката в Европа се влошава, а тя се влошава всеки ден, и на нас икономически ще ни стане по-трудно в края на тази година и началото на следващата.

„Спасението на БДЖ изглежда все по-невероятно”, заявява „Сега”. За седмица интензивни преговори правителството в лицето на финансовия министър Симеон Дянков и на транспортния - Ивайло Московски, както и шефовете на БДЖ успяха единствено да съобщят на синдикатите колко и към кого са дълговете на българските железници в размер на 771 млн. лв. Те са натрупани главно от 1996 г. до 2006 г. Оказа се, че 250 млн. лв. БДЖ дължи по облигационен заем на консорциум от пет банки, част от който е обявилата фалит преди два дни белгийско-френската институция „Дексиа”. Позицията на Симеон Дянков остава твърда - преди да получат финансова инжекция чрез вече отложения заем от Световната банка от 460 млн. лв., железниците трябва не само да кажат как ще изплатят дълга си, но и да започнат да го правят. На практика излиза, че ще трябва да се спасяват без пари. Вицепремиерът вероятно изобщо няма да даде на БДЖ и 140 млн. лв. заем, одобрен от парламента още през април.

„Ако правителството не може да се справи, да си ходи” е водещото заглавие на „Атака”. „Европа не дава” е оправданието на страхливците, неможещите и несъстоятелните политици, отсече Волен Сидеров в Шумен. Площадът пред драматичния театър „Васил Друмев” бе пълен предимно с млади хора, някои от които носеха плакати „Не на циганската престъпност” и „Всички равни пред закона”. „Никой не знае какви идеи изповядва ГЕРБ - идете в местния клуб и попитайте какво мислят гербаджиите за членството на Турция в ЕС, за монополното положение на ЧЕЗ и Е.он, за дължимите ни от Анкара 10 млрд. долара”, питаше лидерът на „Атака”. По думите му управлявалите досега партии са направили така, че нито една област на икономиката да не е в български ръце. „Вижте какво става с банките, които ви тормозят - те са чужда собственост. Директорите им получават между 50 000 и 150 000 лева месечна заплата - това са колониални чиновници. ГЕРБ и останалите обаче не искат да говорим за тях, затова отказаха на проекта на „Атака” за регулаторен механизъм за лихвите на кредитите, за да бъдат те поне малко намалени. На всяко предложение на партията ни -  дежурният отговор на ГЕРБ вече две години е: „Много ли ви е важно?” Може да не е най-прекрасният закон, но поне е промяна, а те айде в чекмеджето”, каза Волен Сидеров.    

„Борисов бесен, че опозицията му задава въпроси”, пише „Дума”. „Няма да ми говориш така”, нахвърли се премиерът върху Корнелия Нинова, след питане за кризата. За пореден път министър-председателят превърна парламента в цирк и унизи депутатите с обяснението, че му губят времето и го изнервят с въпросите си. Причина вчера станаха два въпроса на Корнелия Нинова по време на парламентарния контрол. „Сигурна съм, че не сте чели отчета, иначе не бихте допуснали на бял свят да се появят тези лъжи, празни приказки и противоречия”, обърна се Нинова към премиера. Тя опроверга с цифри и проценти хвалбите на Дянков и Борисов за инвестиции, скок на заетостта и усвояване на европари.

„Готвим се за нов пик на кризата”, алармира „Труд”. Българите затягат още колана, ръстът на износа продължава да намалява, а финансовото министерство отново залага консервативен вариант на разходите в бюджета за догодина. „Спадът е странен. Заради туристите би трябвало да има ръст на вътрешната търговия. Като цяло данните на НСИ са лош сигнал”, заяви шефът на Центъра за икономическо развитие Георги Прохазки. Той не изключи да се наложи за втори път да бъде намалена прогнозата за ръста на БВП за тази година. Данните на статистиката съвпадат със засилващата се тревога в Европа, че кризата става все по-страшна. „Светът е изправен пред най-голямата финансова криза не само след Голямата депресия от 30-те години на ХХ век, а въобще в историята”, заяви гуверньорът на Банк ъф Ингланд Марвин Кинг. Ежедневникът дава свой коментар на словесния двубой, състоял се вчера в парламента, между премиера и депутата от левицата - Корнелия Нинова.

За „Капитал” Стив Ханке, американски икономист, казва: „Положението при вас далеч не е толкова зле. Ако погледнете състоянието на паричния индикатор М3 в България, ще откриете, че не сте толкова зле. Ако погледнем широките пари, България е една от страните, в които има малко по-висок процент на растеж. Това означава, че банките отпускат кредити, а бизнесът се справя. Като цяло системата е в относително добро състояние. Що се отнася до Гърция - нека не забравяме, че Гърция е балканска страна. Там нищо не става управляемо. Това не е валидно за България. И обществото, и политиците съзнават нуждата от финансова дисциплина. Толкова сте близо, но сте доста различни”, е констатацията на г-н Ханке.    

Медиците у нас работят ден за ден, защото нямат стабилност и перспектива, пише „Атака”. И това е така, понеже всеки месец от здравното министерство обявяват ново начало на реформите. Те обаче не тръгват. Все още не е ясно кога болниците от търговски ще станат публични дружества. До края на годината клиничните пътеки няма да бъдат сменени от диагностично свързани групи. Не е ясно също кога ще влезе в сила новото заплащане в Спешна помощ.

Но пък е налице двувластието в здравеопазването ни. Продължава да е актуален въпросът кой управлява системата: финансовият министър Симеон Дянков или здравният Стефан Константинов. Повече от две години вече Дянков се прави на човека - реформа в здравеопазването. Истината е, че все повече лекари и медсестри напускат България, професиите им се обезлюдяват. Офертите отвън са примамливи не само заради парите, а и заради възможностите за реализация, за кариера. Ето това е нещо, което не се отчита нито в здравното, нито във финансовото министерство, когато там някъде се опитват да диктуват условията на работа в системата.

„8000 онкоболни у нас са с нарушени права”, съобщава „Новинар”. Според проучване на Комисията за защита от дискриминацията (КЗД) толкова е броят на болните от рак, които не получават навременно лъчелечение. Болните се обръщат основно към КЗД заради това, че не получават адекватна медицинска помощ, каквато получават останалите граждани на ЕС. КЗД е била сезирана не само от пациенти, но и от лекуващи лекари. От антидискриминационната комисия отбелязват, че методиката на финансиране на лъчетерапията води до сериозни загуби за болниците. Според тях за един онкоболен за 20-дневен курс на лечение на линеен ускорител са необходими около 4000 лева. Клиничната пътека обаче, покривана от здравната каса, е на стойност 1900 лева. В цената не е калкулирана продължителността на лечението. Също така останалата част от нужните средства са за сметка на лечебните заведения. Комисията е установила също така, че броят на съвременните апарати за такъв тип лечение не отговаря на препоръчаните от ЕС стандарти. В страните с добре развито лъчелечение се смята за норма наличието на един линеен ускорител за между 180 000 и 280 000 души. В България към момента работят само пет линейни ускорителя за население от 7,35 милиона души. На един апарат за перкутанно лъчелечение пък като капацитет годишно се препоръчва лечението средно на 400-500 пациенти. На един такъв апарат у нас се падат средно около 900 пациенти.

„Професор реже трима едновременно - по документи”, информира „Труд”. Университетската болница „Св. Иван Рилски” в София отново се тресе от скандали. През 2008 г. след разследване на „Труд” бе уволнен тогавашният зам. здравен министър д-р Матей Матеев, защото в лечебното заведение се присаждаха стволови клетки при неврологични заболявания, без никъде по света да е доказан техният лечебен ефект. Въпреки този факт лекари от Клиниката по неврохирургия, начело с шефа й проф. Венцеслав Бусарски, цели две години вземали между 2000 и 3900 лв. от безнадеждно болни пациенти за всяко едно от скандалните присаждания. Днес в центъра на скандала в „Св. Иван Рилски” отново са проф. Бусарски и екипът му, а другото действащо лице е директорът на болницата д-р Дечо Дечев. Порочна практика, при която пациенти са принуждавани да си купуват медицински консумативи от определена дистрибуторска фирма, а самата тя е „случаен” дарител на апаратура на частно лекарско сдружение, се вихри в държавната болница. Директорът й д-р Дечо Дечев разкри сделките, които са на ръба на етичните норми. В дъното на скандала са проф. Венцеслав Бусарски и фирмата доставчик ПСД „Комерс” ООД.  

„Фандъкова бие по рейтинг Борисов”, сочи изследване на НЦИОМ, публикувано от „Труд”. Месец преди президентските и местните избори 32% от българите симпатизират на ГЕРБ, а 18% - на БСП, . Точно така са разпределени и намеренията за гласуване за кандидат-президентите на двете партии - Росен Плевнелиев и Ивайло Калфин (по данни на НЦИОМ). „Ключови думи при президентските назначения ще са прозрачност и правила. Ще разработим детайлно система, която да гарантира общественото участие както при номинирането, така и при обсъждането на съответните кандидатури” - това обещават в кандидатпрезидентската си програма Росен Плевнeлиев и Маргарита Попова. Калфин, кандидат за президент на БСП, е убеден, че чуждите инвестиции намаляват заради лошата икономическа атмосфера в страната. А Кадиев, кандидат от левицата за кмет на София, обеща работа на инвалидите. "Поемам ангажимент част от ресурса, който общината ползва за друго, да бъде пренасочен към социални дейности”, каза кандидатът за столичен кмет на БСП. „ГЕРБ не е дясна партия”, твърди за изданието Меглена Кунева, кандидат за президент.

„Монитор” публикува проучване на НЦИОМ, според което ГЕРБ е с два пъти по-голяма подкрепа от БСП. Борисов е с най-висок рейтинг - 51,3%, расте и одобрението на правителството - 37,9% и парламента - 2415%. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар