Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: DarikNews.bg, архив
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 07.10.2011
45537
Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 07.10.2011
  • Преглед на печата с Михаил Дюзев в „Дарик кафе” - 07.10.2011

ДАНС обяви, че анализът на събитията в Катуница установил реална заплаха за националната сигурност, информира „Сега”. Това се разбра след заседанието на парламентарната комисия за контрол на ДАНС, на което бе изслушано ръководството на агенцията. „Освен политически партии има и нелигитимни структури, които провеждат агресивна дейност, заплашваща етническия мир”, обясни шефът на комисията Димитър Дъбов. Той призна, че темата за проблемите между етносите се експлоатира предизборно. Председателят на ДАНС Константин Казаков допълни, че анализът сочи съществуването на екстремистки настроени лица и групи, които създават проблеми за етническия мир. А риск за националната сигурност има при всеки призив за етническа нетолерантност. От ДАНС са категорични, че екстремистки настроени групи има както сред българите, така и в ромските махали.

Етническата толерантност у нас е изчерпана, смята правозащитникът Михаил Екимджиев. В интервю за „Новинар” той коментира случилото се в Катуница. „Обезпокоителен е фактът, че от един чисто криминален акт нещата излязоха извън сферата на криминалното. Оттук нататък вече пролича колко силно години наред е нагнетявано етническото напрежение в резултат на бездействието и безхаберието на държавата. Трябва да се предприемат непопулярни мерки за решаване на този въпрос, защото не бих се учудил много скоро да има подобни случаи на този в Катуница и за да не бъдем изправени пред един катун от сериали, подобни на този. Основната мярка за приобщаването на циганите към българската държава, към българското общество е свързана с образованието. Могат по-успешно да се използват европейските фондове за приобщаването на това малцинство, което все повече се затваря в своите гета и живее по негови си правила, които нямат нищо общо със закона, с конституцията и с правовата държава”, казва адвокат Екимджиев.

Джипитата ще вземат двойно за дежурства, обещава в интервю за „Стандарт” министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов. По думите му болниците се справят много добре с бюджета. Лечебните заведения, на които тримесечните бюджети не са им стигнали, дават мотивирани заявки и надзорът на здравната каса ги разглежда. Но има и болници, които не могат да усвоят бюджета. Те се възползват от механизъм, с който парите се прехвърлят за следващото тримесечие. Фактът, че системата е спокойна, показва, че в момента работи по-добре, отколкото миналата година. Дежурните кабинети също са успех за правителството и Министерството на здравеопазването (МЗ), което въведе тази форма на обслужване. В момента в страната има 95 дежурни кабинета. В повечето от тях в събота и неделя минават между 50 и 80 души на ден. Това показва, че хората са имали нужда от подобен тип услуга. Идеята на МЗ е да развие тази система, а това ще стане, като се предоставят още повече средства за следващата година, за да има по-голяма мотивация на общопрактикуващите лекари да работят в тях.

Кандидатът на ГЕРБ за президент Росен Плевнелиев води убедително пред Ивайло Калфин (БСП) - с 32% на 18%, коментира „Труд” проучване на НЦИОМ. Трета с 9% остава независимата Меглена Кунева. Двойката Ивайло Калфин-Стефан Данаилов е с най-добри позиции от всички кандидати сред електората на ДПС. Към момента 64% от анкетираните заявяват, че със сигурност ще гласуват на изборите на 23 октомври. Според проучването има нарастваща чувствителност към проблема с търговията на гласове.

Балотажът БСП-ГЕРБ на президентския вот е все по-сигурен, отбелязва „Дума”. Изясняването на играчите в президентската надпревара и включването на Стефан Данаилов като кандидат за вицепрезидент от БСП довели до ръст в интереса към президентския вот, твърдят от НЦИОМ.

Партиите печелят от протестите, коментира „168 часа”. Всички партии ще спечелят повече гласове на изборите след инцидента в Катуница, но за това никой не иска да говори. Увеличението ще дойде от иначе нежелаещите да гласуват, които ще се активизират от екстремната ситуация. Колкото и да говорят, че историята ще се отрази зле като цяло на обществото и на политиците, под сурдинка формациите отчитат своя интерес. Социолози и политици прогнозират, че твърдите ядра на всички партии се мобилизират и активността на изборите ще бъде максимална.

„Няма начин да спре търговията с гласове”, смята политологът Димитър Димитров. В интервю за „Труд” той прогнозира, че в президентските избори разликата между първия и втория кандидат, както и между втория и третия ще бъде в стотици хиляди гласове. Трябва да се излее Дунав от пари, за да се осигури победа чрез купуване на гласове. В местните избори всеки глас е важен и затова се изливат страшно много пари. И не само от партиите, а и от независимите кандидати и от всички, които имат чисто лобистки намерения. Общините, в които ще има голямо напрежение, са около 70. Единственото универсално решение при купуването на гласове е да бъдат наказвани партиите. Като бъдат разпускани или като се ограничават активните им права. Трябва да се наказват и даващите, е позицията на Димитров.

Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, посочва в интервю за „Монитор”, че ГЕРБ и ДСБ са поискали предварителна проверка на вписаните в техните листи за предстоящите местни избори. Комисията е изпратила  съответните решения и уведомления, но прави впечатление, че става дума за единици. „Задължителната проверка за кандидатите за президент и вицепрезидент вече приключи и информацията беше оповестена - допълва Костадинов. - От 36 души беше установена принадлежност на 4.  Вече започна и тече усилено задължителната проверка за участниците в местните избори. Мога да посоча една цифра за кандидат-кметовете 9888 регистрирани за местния вот. От тях 8143 подлежат на проверка, а 1745 са извън обхвата на закона, защото са родени след юли 1973 г. Прави добро впечатление, че партиите вече се насочват и към по-млади хора за участие в местната власт”.

История на президентските избори публикува в „Монитор” проф. Михаил Константинов, дългогодишен член на ЦИК. Той припомня, че избирахме пряко президент четири пъти, но преди това два пъти го избирахме непряко. Затова предстоят ни за седми път президентски избори, от които преки избори за пети път. Интересен факт е, че кандидатът, получил най-висок резултат на първи тур, досега е печелил и балотажа. Много се спори за ролята на ДПС в преките президентски избори. Равносметката е: ДПС винаги е подкрепяло победителя, което говори за добър политически нюх. От четири избора на два пъти тази подкрепа е била решаваща и два пъти е била без значение. Досега ДПС правилно изиграваше картите си. Дали ще стане така и сега предстои да видим. Ако се съди по социологическите сондажи, новият президент ще се казва Росен Плевнелиев. Но дори ако това стане, битката на балотажа ще бъде титанична.

Смут в правителството заради парите за магистрала „Тракия”, акцентира „Сега”. Милионите от еврофондовете за магистрала „Тракия”, която засега се строи със средства на българските данъкоплатци, потъват във все по-голяма мъгла. Въпреки че е осигурено по принцип еврофинансиране от Брюксел, България няма яснота кога ще получи парите от Еврокомисията, които са от ключово значение за бюджета. А говорителят на комисията по регионална политика в ЕК Тон ван Лиероп в сряда изненадващо обяви, че парите по програма „Транспорт” за градеж на шосета у нас до 2013 г. няма да стигнат за всички проекти, затова част от тях ще бъдат финансирани от Брюксел през следващия програмен период - 2014-2020 г. Строителният министър Лиляна Павлова обаче вчера обяви, че няма притеснения за „Тракия” и допусна, че еврочиновникът просто е объркал имената на магистралите. Пред „Сега” Ван Лиероп уточни, че засега не вижда проблеми с „Тракия”, но за разлика от Павлова не се ангажира, че парите ще бъдат преведени до края на годината.

Европейската комисия в Брюксел разпореди членките на ЕС да увеличат висшистите - на 40% от населението на всяка страна, съобщава „Труд”. Целта е да се покрие пазарът на труда с висококвалифицирани специалисти и Европа да спечели конкуренцията със САЩ и Япония, чиито икономики разчитат на по-високо образовани кадри. Срокът е до 2020 г. Сега българите с висше образование са 23,2 на сто. Големият проблем е, че заради демографската криза в последните десетилетия няма достатъчно хора със средно образование, които да влязат във вузовете. Студентите в момента са 281 170 по данни на статистиката. (БТА)

Последвайте ни

Коментар