Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

След прехвърлянето на ГДБОП към ДАНС преструктурирането на службите за сигурност ще продължи с НСО и НРС, отбелязва „Труд”. „Големият въпрос е как да функционират службите, така че да има отчетност и контрол, да има стабилност и законност”, посочи в изявление председателят на Народното събрание Михаил Миков. Преструктурирането на МВР и ДАНС бе направено обаче, без да се анализира като цяло как функционира секторът за сигурност, кой на кого е пряко подчинен и каква дейност извършва, смятат експерти.

Шефовете на всички ключови дирекции на МВР в страната и на централно ниво вече са сменени, установи проверка на „24 часа”.

„Овладей на всяка цена”, е водещо заглавие в „Капитал”. Три месеца след скоростното закриване на ГДБОП и прехвърлянето му в ДАНС, изваждането на звеното, което се занимава с подслушване и следене от МВР в отделна държавна агенция, назначаването на Делян Пеевски и последвалия предизвестен избор на Владимир Писанчев реформите в сектора  продължават със същия стил - противоречиви законодателни инициативи, свързани с МВР и спорни назначения. Закриването на ГДБОП е свързано с промени на над 50 различни нормативни акта. „Реформата” е затруднила и международното оперативно сътрудничество. От осем пункта, свързани със сътрудничество с партньорски служби, пет са били в ГДБОП. Превърналата се в традиционна практика масова чистка в системата след смяната на властта се случи и този път. Назначенията на полицейски началници са  най-силният лост, чрез който политическото ръководство може да контролира министерството. Освен че ни връщат в миналото, реформите в сектора за сигурност са хаотични и целят бързо завладяване на системата.

„Новите играчи на политическата сцена” - под това заглавие „Монитор” търси мнението на двама социолози за появата на нови политически формации. Кольо Колев: Появата на нови формации се дължи до голяма степен на кризата в политическото пространство като цяло. Затова и сега различни субекти се опитват да предлагат нещо различно. Как ще се развият обаче, дали ще спечелят доверието на обществото, тепърва ще видим. Всичко зависи от опаковката, от харизмата на водачите, от възможността да комуникират с хората. Живко Георгиев: На политическия пазар се предлагат различни идеи, продукти, нови имена. Въпреки че се смята, че у нас има около 200 партии, последният вот показа, че на този пазар има дефицит. Има български граждани, които не упражниха правото си на глас и останаха непредставени в десния сектор, в националистическия и в център-дясно - също. Така че точно този дефицит и ситуацията от последните месеци най-вероятно са причината за появата на нови проекти. Не може да се отрече и че по-голямата част от стремежа към коалиране, който наблюдаваме, особено в Реформаторския блок, е своеобразна формула за политическо оцеляване.

„Минните полета на статуквото”, коментира в „Дума” Славчо Кънчев, председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България. Според него един от ефективните способи за борба с корупцията е легализирането на лобизма, привеждането му в съответствие с правилата, които вече е установила законодателната власт. Лобизмът в България - това са предимно сенчестите, неформалните взаимодействия. Именно затова извеждането на светло на лобистката дейност е сизифов труд, поради наличието понастоящем на „имплантирани лобисти” (депутати, членове на общински съвети, чиновници в изпълнителната власт на ключови длъжности). Те максимално противодействат срещу създаването на легални процедури за лобистка дейност, която е лесно да бъде поставена под контрол. Процесът за нормативно легитимиране на лобизма не е придвижен, тъй като приемането на такова законодателство не би дало никакви допълнителни предимства на влиятелните групи на интереси, освен това би могло рязко да стесни полето им за маневриране. Липсата на закон за лобизма в България, който да почива и върху най-добрия чуждестранен опит, е един от инкубаторите на корупция.

„Три гладни стачки са достатъчни за един живот”, казва в интервю за „24 часа” Едвин Сугарев, общественик и знаков политик от прехода, бивш заместник-председател на СДС. Поетът обяви гладна стачка в знак на протест срещу кабината „Орешарски” на 26 юни и изкара без храна 22 дни. „Ситуацията у нас последните три месеца е изключително кризисна. Сега е и шансът да се скъса със силите, които ни дърпаха назад, които извратиха прехода. Като се видя, че се ражда гражданско общество, нов тип солидарност, реших, че е нужен жест, че определени граници на търпимостта са преминати и че връщане назад няма”, заявява Сугарев. Според него най-доброто е СДС и ДСБ да се саморазпуснат и да създадат нещо качествено ново. С нови хора и език, с диалог с гражданите. Би трябвало по някакъв начин да се стигне до съгласие, колкото и крехко да е то, с ГЕРБ. Реформаторите да се вслушат в гласа на разума и ще разберат, че принципът сега е отстраняване на тройната коалиция от властта.

Строителството на магистрали и други инфраструктурни проекти ще се бави поне година допълнително при спорове по отчуждителни процедури. Това произтича от решение на Конституционния съд, който обяви за противоконституционни текстове от законите за държавната и общинската собственост, показа проверка на „Сега”. Според съда правото на държавата и общините да продължават със строителството, ако собствениците обжалват само определената цена за отчуждаване, нарушава неприкосновеността на частната собственост. Държавата и общините трябва да променят изцяло и процедурата по уведомяване на засегнатите собственици, искат висшите магистрати. Депутати от управляващото мнозинство и представители на МРРБ вече обмислят какви законови промени да предложат след решението на Конституционния съд.

Над 250 са българските училища в чужбина, които наесен ще посрещнат малките си възпитаници. Техният брой непрекъснато расте - както расте и броят на хората, потърсили късмета си зад граница, коментира за „Преса” Снежина Мечева от Асоциацията на българските училища в чужбина. Държавата финансира изцяло само учебните заведения в Прага и Братислава. Другите на проектен принцип си разпределят между 2 и 3 милиона годишно, които просветното министерство отпуска. Останалите необходими средства се събират от дарения и такси.

„Цяла гимназия се връща от гурбет”, пише на първа страница „Телеграф”. Родителите на около 600 ученици са подали документи в регионалните инспекторати по образование, за да бъде признато обучението на децата им, получено зад граница. Причината за масовото връщане в родината е кризата в Западна Европа и липсата на работа за родните гастербайтери.

„Държавата ще дава пасища без търг”, информира „Труд”. Идеята е разписана като поправка в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, съобщиха от Министерството на земеделието. Аргументът е, че така ще се сложи край на възможността хора, които не отглеждат животни, да получават пасища и евросубсидии за тях. Фермерите неведнъж са се оплаквали от такава практика през последните години. Но готвената промяна е антипазарна, коментира вестникът. Най-точният начин за определяне на справедлива цена е търгът. А агроведомството трябва да допуска само животновъди на търговете.

Всяка строителна фирма ще има таван за обема на обществените поръчки, които може да изпълнява едновременно. Това е една от мерките, с които може да се нормализира конкурентната среда в строителството, смята председателят на регионалната комисия към парламента Димчо Михалевски (КБ), пише „Стандарт”. Досега голяма част от обществените поръчки е била концентрирана в осем големи фирми, които през първото 6-месечие са сключили договори за 1,35 млрд. лв. от общо 2,41 млрд. лв., колкото е стойността на всички контракти, обясни той. В същото време малките фирми, които са около 4000 на брой, са получили поръчки за едва 63 млн. лв.

„Пазарът лимит не търпи”, коментира „24 часа”. При пазарната икономика по принцип обществените поръчки би трябвало да се печелят от онези фирми, които предлагат най-добро качество при най-добри цени. И освен това - при прозрачни правила. Ако тези три фактора са налице, защо трябва да се въвежда четвъртият - за лимита? И сега е ясно защо при обществените поръчки често има нарушения. Защото няма достатъчно прозрачност дали най-добрите са спечелили в честна конкуренция, или някоя партийна или министерска намеса е помогнала. Достатъчно е да се спазват правилата, няма никакъв смисъл да се правят поправки в закона, а после той да се нарушава. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар