Преглед на печата

Цената на тока може да се вдигне от 1 юли в разрез с масовите очаквания, алармира на първа страница „Сега”. „Няма много възможности за намаление на цената на тока за момента”, заяви вчера шефът на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Евгения Харитонова. Причината е, че регулаторът на практика няма как да повлияе съществено върху цената за пренос на енергия и оттам да отпуши износа на ток. Наред с това Харитонова прогнозира и по-висока зелена добавка от началото на юли, тъй като от миналото лято в мрежата са включени доста нови ВЕИ централи и това трябва да се отрази в цените.

Под заглавие „Топ 20  на електроенергийните мощности в България” „Капитал Daily” уточнява: Основните източници са АЕЦ „Козлодуй”, въглищните централи, големите водноелектрически централи, слънчевите и вятърните централи и когенерациите на топлофикациите. Общо тяхната мощност достига близо 13 000 мегавата, т.е. прекалено много за търсенето на електроенергия в момента.

Разследването за безстопанственост и длъжностни престъпления в енергетиката ще приключи до осем месеца, уверява в интервю за „Труд” Борислав Сарафов, зам. главен прокурор. По думите му разследването ще бъде приоритетно и ускорено.

До десетина дни се очаква да се повдигне обвинение срещу бившия шеф на ДКЕВР Ангел Семерджиев, твърди „Монитор”. Освен него с обвинения може да се сдобият още няколко човека, сред които дори и заместник-министър. Имената на бъдещите клиенти на Темида обаче все още се пазят в тайна, отбелязват  източници сред разследващите.

Икономиката ще расте съвсем слабо и през следващите три години, прогнозира на първа страница „Дума”. Заплатите в бюджетния сектор ще бъдат почти замразени. През 2013 г. се очаква увеличение на безработицата с 2,4%. Това сочат данните от от средносрочната бюджетна прогноза за периода 2014-2016 г., подготвена от Министерството на финансите, която предстои да бъде обсъдена от правителството. Според нея минималната заплата ще се повиши от сегашните 310 лв. на 330 лева не през тази година, а през 2014 г. и ще стане 350 лева най-рано през 2015 г.

„Държавата харчи два пъти повече, отколкото получава”, е водещото заглавие за „24 часа”. Това показват данните на финансовото министерство за януари и февруари. Според ресорния министър Калин Христов обаче с приходите ще се навакса през април и май, когато в хазната влязат парите от данък печалба и доход.

Скромен екип от едва 10 служители на Сметната палата ще е отговорен за проверката на имуществото на 12 000 души - полицаи, посланици, мениджъри на комунални дружества, шефове и работодателски организации и синдикати, подчертава на първа страница „Труд”. До ситуацията един човек да проверява състоянието на 1200 души се стигна, след като влязоха в сила промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени или други други длъжности в публичния и частния сектор. Те бяха приети „на пожар” в края на мандата на последния парламент.

Според челото на „Преса” германска компания е готова да инвестира 40 млн. евро в нов национален стадион в София. Фирма AMG предлага да управлява съоръжението за 20 г. Проектът предвижда капацитетът на стадиона да е за 30 000 места. Ангажиментът от стана на държавата е да даде терен в близост до „Арена Армеец”. Най-вероятно с инфраструктурата ще се заеме Столичната община.

Спретната къщурка с басейн и градина в полите на Витоша. Това е изборът на българи със стабилни доходи, които вече не искат да държат парите си на влог, отбелязва на първа страница „Стандарт”.

Изборната администрация продължава да работи на тъмно въпреки многобройните промени в Изборния кодекс, които трябваше да направят прозрачна работата й. Десет дни след сформирането им Районните избирателни комисии все още нямат нормално функциониращи интернет страници, както повелява законът. Това установява проверката на „Сега”.

Точно 1,2 млн. лв. ще струват на данъкоплатците 12 300 мултифункционални копирни устройства за изборите, пише по темата „Труд”.

„24 часа” изчислява как ще изглежда 42-ият парламент според социологическите прогнози. Средноаритметичните резултати показват, че ГЕРБ има най-голяма преднина, следвана от БСП, ДПС, „Атака” и „България на гражданите”. Местата в парламента се подреждат съответно - 100, 78, 26, 20 и 16. При този вариант общият брой на депутатите в парламента през май ще бъде 134.

Който и да спечели изборите, няма да е победител, анализира в интервю за „Преса” социологът Михаил Мирчев. „Прогнозирам, че първата сила няма да има повече от 23 процента от всички избиратели, или около 30 на сто от действителните гласове. Без груби и масови фалшификации на изборни протоколи и бюлетини повече от това не е възможно. Става дума за около 75 депутати в 42-рото Народно събрание плюс 8-10 депутати след преразпределението от гласувалите за партии под 4-процентната бариера. Е, това победа ли би било”, пита Мирчев и припомня: „Спомнете си за „недостатъчния” процент на БСП през 2005 г. и за „огромния” процент на управляващата ГЕРБ през 2009 г.” В отговор на въпрос социологът пояснява още: „Избирателното циганско тяло вероятно е над 700 000. От тях 300-400 000 гласа очакват да бъдат купени или подкарани насила да гласуват за някого. Така ги научиха политиците”.

Милото напира да става депутат, пише под глава „Телеграф”. Това е признава актьорът Калин Сърменов. Той става водач в две листи на партията „Друга България” на Божидар Тамалевски, а неговите избирателни райони са София и Благоевград. Милото ще се сблъска в изборна битка с лидери като Цветан Цветанов, Яне Янев и Емил Костадинов.

Според статия в „Преса” водачът на листата в Монтана Искра Фидосова е взела 150 000 лв. заем от „Титан-АС”. Парите са преведени по банков път на 15 декември 2012 г.

Между 40-50 000 българи ще плащат по-високи данъци върху доходите си, ако БСП дойде на власт след изборите, допълва по темата за предстоящия вот „Труд”. Толкова са хората у нас, който вземат над 4500 лева на месец, пресмята изданието.

Данъкът е напълно логичен, смята бизнесменът Петър Кънчв. В интервю за „Труд” той заявява: „Ние сме първи в Европа не само по беднотия, но и с най-голяма пропаст между бедни и богати. Практически средната класа у нас, благодарение на усилията на вицепремиера Симеон Дянков в предишния кабинет, бе изтрита като с хербицид от лицето на земята. Той наруши баланса между фискална стабилност и растеж. А с нашето решение практически се намалява данъкът за най-уязвимите - заради необлагаемия минимум при минималната работна заплата. Според Пламен Орешарски почти 1 млн. души у нас са с такава заплата. Това означава, че около 350 млн. лв. годишно ще останат у хората с най-ниски доходи и тези пари ще отидат за потреблението”.

В своя анализ за „Труд” Даниел Смилов коментира: Конференцията на ГЕРБ в неделя целеше да покаже, че политическата система се е нормализирала след протестите и е възвърнала увереността си. Това не означава, че напреженията са изчезнали. Би трябвало да се подготвим за по-турбулентен период, в който интересите на уязвимите групи ще бъдат артикулирани все по-остро. За предстоящите избори стратегията „без промяна” може и да е печеливша, но опасността ще е от нов изблик на спонтанно недоволство срещу политиката като такава.

328 000 лв. ще брои парламентът за камери, хартия и други канцеларски материали. Това става ясно от обществена поръчка, обявена от Народното събрание, посочва „Телеграф”.

Нов опасен скайп вирус поваля по 10 000 компютъра в час, алармира на първа страница „Монитор”. Над 170 000 потребители на приложението за комуникация вече са били засегнати по целия свят, предупреди експертът Дмитри Безтужев от централната лаборатория „Касперски” в Москва. Най-много са потърпевшите в Русия и Украйна, но атаки са правени и към абонатите на програмата в България, Италия, Китай и Тайван.

Една трета от българите страдат от алергии, съобщава пред „Телеграф” експертът Богдан Петрунов. Допуска се, че процентът на болните ще се увеличава и през 2012 г. всеки втори ще страда от някаква алергия. „Замърсяването на околната среда, изкуствената храна и изкуствените дрехи - всичко това допринася за покачването на заболеваемостта”, обяснява Петрунов.

„Европа търси един милион лекари”, е заглавието над интервю в „Монитор” с Ваньо Митев, ректор на Медицинския университет. „Ако заплащането у нас продължава по този начин, недостиг на лекари в България не само ще има, но и ще изпаднем в остър дефицит. Трябва да се знае, че нашите медици са много добре подготвени и са търсени по цял свят, тъй като образованието ни, особено на  кадрите в Медицинския университет, е на необходимото високо ниво. В Европа и навсякъде, където пожелаят, те са напълно конкурентноспособни. Затова и заминават в Европа, без дори да се замислят. Ако не вземем драстични мерки, ще произвеждаме все така лекари за Европейския съюз”, категоричен е Митев.

„За ромския проблем - с повече ум”, съветва в интервю за „Дума” председателят на Съвета по етническите отношения Мирослав Попов. По думите на експерта цялостният процес на осъществяване на интеграционната политика в тази посока е недостатъчно продуктивен. „Произвеждат се перфектни документи, реализират се проекти за десетки милиони, а желаните промени не настъпват. Проблемите изобщо не могат да се сведат до това да се назначат един или двама души от ромски произход някъде в Министерски съвет, това би било един службашки подход”, констатира Попов. Той съветва политиката на българското общество да се опира на няколко неща. „Трябва ясно да си даде сметка, че социално неинтегрираните роми са всъщност проблемът и с цялата неинтегрираност е проблема, а не ромите като такива. Второ, неспособността на българските министерства и агенции да работят координирано и синхронно е другият огромен проблем. Нагласата във висшата и средната администрация да се продуцират псевдопроекти, да се фактурират средства и това да се нарича интеграция, тази нагласа е много силна”, казва Попов.

„България има нужда от мрежа за социално, колективно, солидарно действие. А държавата само трябва да осигури условия за това. Нужна ни е и национална стратегия за психосоциални грижи”, призовава от страниците на „Новинар” психологът Пламен Димитров. „В световната практика има програми за подпомагане на служителите, но у нас има само две организации, които са абонирани за тези програми и те са чужди корпорации. На българския бизнес му е безкрайно непозната тази загриженост. Никой не сключва с нас договори, за да се осигурят такива специалисти. Бизнесът у нас е фиксиран само върху икономическите параметри, но това е патогенно и води до лош край”, категоричен е Димитров. (БТА)