Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: Sofia Photo Agency, архив

„Марин Райков премиер?”, е риторичният въпрос, който „24 часа” поставя като водещо свое заглавие. Посланикът ни в Париж Марин Райков е най-вероятният премиер на служебното правителство, което ще бъде обявено днес в 16.00 ч. от президента Росен Плевнелиев. Информацията на вестника е потвърдена от три напълно независими и добре осведомени източника. Правителството ще бъде обявено един ден преди определения срок. Мотото на служебния кабинет ще е „За Европа, за демокрация, за икономическо развитие”, каза Росен Плевнелиев в интервю за австрийския вестник „Дер Щандарт”. Той заяви, че в подбора на имената е опитал да следва примера на технократския екип на Марио Монти. Ежедневникът цитира ген. Драгомир Димитров, който уточнява, че: „Информацията за атентата срещу Бойко Борисов е била филтрирана през 2005 г.”

„Не мога да отрека, нито да потвърдя”, заявява пред „Труд” посланикът ни в Париж, в отговор на въпроса той ли ще е бъдещият служебен премиер. Според прогнозните очаквания - президентът  Плевнелиев е направил своя избор за силов министър, избирайки за този пост за първи път жена - Петя Първанова, ръководител на дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество” в силовото министерство. Началникът на клиниката по анестезиология и реанимация при ВМА болницата - проф. Николай Петров - се очаква да поеме здравното министерство в служебния кабинет. Подуправителят на БНБ Калин Христов е най-сигурният наследник на финансовия министър Симеон Дянков. В строителното министерство най-вероятно ще отиде главният секретар на президентството и бивш зам.-министър в МРРБ Екатерина Захариева. Освен нейното име се споменава и това на шефа на АПИ Лазар Лазаров. На мястото на Ивайло Московски с абсолютна сигурност ще седне заместникът му Кристиян Кръстев, бивш изпълнителен директор на нискобюджетната авиокомпания „Уизер”. Дипломат от кариерата най-вероятно ще поеме външното министерство. Става дума за посланика в Лондон Константин Димитров, който бе заместник на Николай Младенов малко повече от две години. Ректорът на Тракийския университет проф. Иван Станков е с най-големи шансове за избраник на президента Росен Плевнелиев за министър на земеделието и храните, научи „Труд”. Плувецът Петър Стойчев, който все още е активен състезател, ще седне в министерското кресло на спорта. Бившият съветник на Николай Младенов, когато той беше министър на отбраната - доц. Тодор Тагарев, най-вероятно ще поеме министерството на отбраната. Ръководителят на Националния институт на правосъдието Драгомир Йорданов е най-вероятният министър на правосъдието. Новоизбраният министър на образованието акад. Стефан Воденичаров може би ще остане на поста си и в служебния кабинет, твърдят източници от МОМН. Актьорът Владимир Пенев вероятно ще наследи Вежди Рашидов.

„Преса” прогнозира: „Остава един ден на Марин Райков - между дипломат и министър-председател”.

„Стандарт” изказва предположения, оформени в заглавието: „Премиер от Шан-з-Елизе”. На вътрешните си страници ежедневникът метафорично уточнява: „Служебният кабинет ще стъпва върху мини”. А според бившия външен министър Николай Младенов, грешките на Темида са спрели България за Шенген.

„Мъжете и жените в служебния кабинет са личности, изградили от нулата своята компетентност и репутация”, цитира думите на президента „Сега”. Плевнелиев се опита да разсее слуховете, че визитата му в Брюксел преди два дни е била с цел да се съгласуват с ЕС имената на ключовите фигури в правителството.

Министрите на ГЕРБ в оставка лъгаха като за последно пред медиите вчера, информира „Дума”. Пред журналисти в Министерския съвет финансовият министър Симеон Дянков, без да му мигне окото, обяви, че към днешна дата бюджетът на държавата бил в по-добро състояние, отколкото бил заварен от правителството на ГЕРБ. После уточни, че това важало за „нетните” числа на държавните финанси. Своя принос към лъжите даде и вътрешният министър Цветан Цветанов. Той се самопохвали, че оставял в МВР една подредена система и осъществени реформи. Според Цветанов успехите на министерството му срещу организираната престъпност били „огромни”. На изпроводяк вчера и транспортният министър Ивайло Московски прехвърли цялата вина за проблемите в неговия сектор на предишните управления, като не пропусне да спомене Сергей Станишев като виновник за проблемите на БДЖ и „Български пощи”. Икономическият министър Делян Добрев пък стигна още по-далеч, като стовари вината за подписаните преди 12 години от Иван Костов договори за т.нар. американски „Марици” върху правителствата на НДСВ и Тройната коалиция.

Прокуратурата ще провери договорите между държавната Национална електрическа компания (НЕК) и американските централи „AES Марица-изток 1” и „Контур глобал Марица-изток 3”,  пише „Труд”. Това съобщи икономическият министър Делян Добрев няколко часа преди вчера да предаде документите на главния прокурор Сотир Цацаров. Министърът не уточни защо точно сега предава договорите на прокурор. Според Добрев България е била принудена да понесе всички рискове от сделките, като е гарантирала два пъти инвестициите на американците. От своя страна те дори не били преки купувачи на централите, а ги притежавали през офшорни компании. „Първо, България е гарантирала кредита на централите, като се е съгласила на особен залог, и второ, е сключила дългосрочен договор за изкупуване на тока от тях”, обясни Добрев.

„Цацаров се разграничи от назначението на шефа на столичното следствие”, информира „Сега”. Главният прокурор даде срок на Кокинов да докаже смисъла от издигането на Петьо Петров. Тази седмица се очаква Цацаров да обяви и дали ще предприеме дисциплинарни мерки заради твърденията за неспазване на задължителния случаен принцип за разпределение на делата. Става въпрос за разследването за продажба на ток от НЕК чрез посредници между 2004 и 2007 г.

„Здравната каса иска 37 000 лв. от лекари, помагали на пациенти”, съобщава „24 часа”. Касата (НЗОК) иска от джипитата в груповата практика „Здраве 999” да върнат парите, които тя е превела на медицински лаборатории и тези за консултациите при специалисти. Основанието е, че лекарите са превишили наложения с наредба лимит за доболнична помощ на пациенти за 2009 г. и второто тримесечие на 2010 г. На всеки здравно осигурен българин му се полагат годишно по 7 лв. за изследвания - кръв, урина, микробиология, ехограф, като само цената на една рентгенова снимка е 16 лв., става ясно от експертизата по едно от делата. Касата отпуска средно и по 14 лв. за един преглед при специалист на близо всеки втори от пациентите.

„В болница - с чаршафи и лекарства от вкъщи, купени за наша сметка от близката аптека”, предупреждава „Монитор”. До такава ситуация би могло да се стигне, ако НЗОК продължава да бави плащанията на здравните заведения.

Изграждането на „Дунав мост 2” се оказа начин за изкарване на лесни пари, но не от изпълнителите на обекта, а от лица и фирми, засегнати от строителството му, коментира „24 часа”. До момента на частни лица и фирми са присъдени над 1,6 млн. лв., а все още не са приключили други две дела във Видинския административен съд за 1,2 милиона. „Това е необяснимо”, споделя кметът на Видин Герго Гергов. Според него задължение на държавата е било да изготви нов подробен устройствен план на района, попадащ в прилежащата инфраструктура, но такъв няма и до днес.

„Слаб старт на данък лихва”, обявява „Капитал Daily”. Приходите от облагането на доходите от депозити за януари са 8,6 млн. лв. Заложените 150 млн. лв. годишно може да не се изпълнят. Въпреки че данните от един месец са недостатъчни за изводи и не могат механично да се пренесат за цялата година, януарските приходи показват, че прогнозата на финансовото министерство е била по-скоро оптимистична и реалното изпълнение може да е под поставената цел, но без да предизвика проблеми за публичните финанси.
Заради атрактивната цена от 1,30 за кг - минахме на магарешко месо, пише „Монитор”. Салами и деликатеси от конско и магарешко месо у нас се произвеждат само в шест месокомбината. Цената им обаче е с 25 лв. по-висока от тази на традиционните продукти.

В интервю за „24 часа” Янаки Ганчев, учредител на движение „Орлов мост за промяна”, заявява: „Оставаме на улицата. Плевнелиев не намери за нужно да дойде при нас. Ще изнасяме факти, премълчавани с години - за енергийната мафия”. Своите виждания за задачите на служебното правителство пред вестника споделят политици, социолози и депутати. Красен Станчев, председател на УС на ИПИ, е убеден, че то трябва да ограничи държавните разходи. Петър Стоянов, бивш президент, определя функциите на този служебен кабинет като терапевтични. Политологът Димитър Аврамов смята, то не трябва да се занимава с политика, а да върне доверието на хората в институциите. Иван Нейков, бивш социален министър, призовава на първо място бъдещият кабинет да направи програма за новата рискова трупа - хората със средно образование, които нямат квалификация и трудно си намират работа в този момент. Иван Костов, лидер на ДСБ, препоръчва да се овладее желанието за харчове.

„Труд” продължава темата с предполагаемите отговори на въпроса: „Какво ни чака след изборите?” Ако ГЕРБ спечели изборите, Бойко Борисов ще бъде номиниран за премиер. БСП излъчва послание за „консенсус” и заявката на Сергей Станишев, че няма да бъде премиер, ако партията му спечели. ДПС  изглежда обречена на олевяване.
„И Крали Бойко, и опозицията дезертираха от битката за повече демокрация”, констатира анализът на „Сега”. Политическите партии оставиха протестиращите да се взаимоизключват и се заеха с изборно възпроизводство на статуквото. Но за пръв път няма печеливша комбинация.

„България спасила общо 80 000 евреи от лагерите на смъртта”, пише „Новинар”. С около 30 000 повече, се оказаха спасените евреи от лагерите на смъртта по време на Втората световна война, отколкото се смяташе до момента. Те са получили транзитни визи от посолствата ни. Така освен 48 398-те, които са се намирали на територията на царството, и са спасени по волята на цялото общество тогава, се прибавя и броят на получилите визи, обяви председателят на Държавна агенция „Архиви” доц. д-р Мартин Иванов при представянето на сайта, посветен на 70-ата годишнина от спасяването на евреите в страната ни.

„Необосновано е да се говори за емигрантска вълна към Великобритания”, твърди евродепутатът Моника Панайотова пред „Монитор”. „Свободното движение на хора е един от двигателите за интегрирането и развитието на свободния пазар, както и за нарастване на общия БВП на общността. Заради избори в своите държави, крайни партии ни спъват за Шенген”, каза Панайотова. (БТА)

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар