Преглед на печата
Преглед на печата / снимка: sxc.hu

„България - бедна на референдуми”, коментира в „Труд” проф. Искра Баева. В исторически план тя припомня, че първият референдум от 1922 г. е резултат от остри политически борби. Референдумът от 1946 г. има много по-голяма цел - българите да определят формата на държавно управление. На него 95,63% подкрепят републиката. Третият референдум от 1971 г. е може би най-странният, защото е предназначен да препотвърди новата Конституция на Народна република България, след като тя вече е приета от Народното събрание. Изводите са три. Референдумите са прекалено малко за почти 135 години модерна държава. Те винаги са били обявявани от леви партии. Зад допитванията до народа се крие политическа цел, а властите винаги се опитват да ги използват, за да потвърдят и затвърдят себе си.

Няма да се пращат есемеси на тел. 112, категорични са депутати от мнозинството, пише „24 часа”. Най-големите опасения са от фалшиви сигнали и злоупотреби. Един от аргументите на специалистите е, че при липсата на обратна връзка трудно ще се събере информация за пострадалия, а и няма да се знае къде точно се намира. Спешните доктори очакват и увеличение на риска за специалистите, които няма как да знаят при какъв човек отиват и дали имат нужда от полицейско присъствие.

ГЕРБ обяви кастинг за депутати, съобщава „Преса”. Управляващата партия започва кампания по набиране на известни и авторитетни лица, които да влязат на избираеми места за следващия парламент. Вестникът коментира, че в България почти няма партия, която да има работещ механизъм за отглеждане на български държавници. Старите политически сили разчитат на изпитани вече демодирани кадри, новите внезапно изстреляни партийни ракети качват на борда си и случайни хора без подготовка.

„Властта тихо си вдигна заплатите”, е водещо заглавие в „Преса”. Увеличението е между 252 и 504 лв., а причината е, че парламентът забрави да гласува замразяването на заплатите. „Не успяхме да гласуваме замразяването заради дългата ваканция, след която започнахме заседания с изключително важни законопроекти”, обясни зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Димитър Главчев.

На българските студенти, които отиват да учат в чужбина, ще им бъде предлагана специална стипендия да се върнат и да работят в родината, отбелязва „Стандарт”. Тази мярка ще се приложи от 2014 г., когато с Брюксел бъде договорена новата ОП „Наука и образование за интелигентен растеж”, съобщи просветният министър Сергей Игнатов. На тези висококвалифицирани млади хора ще им бъде предлагана работа у нас по конкретни проекти за срок от 3 до 5 години. Те ще получават европейските заплати.

До 2000 лв. стигат заплатите на някои учители в гимназиите в Бургас, съобщи вчера просветният министър Сергей Игнатов, пише „Монитор”. Принос за завидното заплащане пък имат и кметът и директорите на въпросните гимназии, които явно залагат на инвестицията в добрите преподаватели. Ето това е поредното доказателство, че учителските заплати не са отговорност само на държавата, те зависят и от местната власт и от финансовата политика на директора. Безспорно учителите имат нужда да бъдат мотивирани с по-високо заплащане, безспорно е и че учениците се нуждаят и от едни по-вдъхновени преподаватели.  Дано повишените заплати на учителите подобрят и качеството на преподаването им, защото, както гласи народната мъдрост, за да получиш, трябва и да дадеш.

Президентът Росен Плевнелиев покани на „Дондуков”2 предшествениците си Георги Първанов, Жельо Желев и Петър Стоянов. Това стана в деня, в който се навърши една година от началото на мандата на държавния глава. По инициатива на Плевнелиев четиримата ще създадат Съвет на президентите.

Директорите на цивилното и военното разузнаване неочаквано намериха подкрепа сред депутати от всички парламентарни групи, включително и ГЕРБ, за промяна в закона за досиетата. Тя би им позволила да не разкриват бивши и настоящи началници на отдели и сектори от 1991 г., които са били съпричастни към Държавна сигурност. (БТА)

Последвайте ни

Коментар