Преглед на печата

Драстично разминаване в цифрите на българите с право на глас изплува за пореден път вчера, след като ГРАО обяви цифрата от 6 949 120, съобщава „Сега”. Това са хората, които имат право да участват в референдум с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?” на 27 януари. Службата е предоставила на ЦИК последните данни за избирателните списъци. Този брой обаче съществено се различава от данните от преброяването на населението от 2011 г., когато НСИ отчете, че всички българи са 7 364 570 души, а тези с право на вот - 6 119 757 души. Според челото на „Дума” „мъртвите души” са 800 000 души.

„Референдумът като огледало на изборите”, е заглавието над интервю в „Труд” със социолога Живко Георгиев. По думите на експерта националното допитване придобива политически смисъл и ще ни даде ясна представа за състоянието на обществото. "Референдумът ще внесе яснота за политическите тенденции, за обществените настроения, за потенциала за негативен вот. И маса други съществени индикатори по отношение на предстоящите парламентарни избори", посочва още Георгиев.  По данни на социологическата агенция „Галъп” реалните избиратели в България са под 6 млн. души. Разминаването в цифрите е голямо. „Друг проблем е, че за този референдум не бяха направени предпоставки гражданите да направят своя информиран избор. Партиите по-активно трябваше да участват в разяснителните кампании”, смята Георгиев.

„И с „Белене” и без „Белене”, цената на тока ще се вдига. Но ако има „Белене”, държавата ще има възможност да прави така, както прави в „Козлодуй” - да ползва част от електроенергията за вътрешни нужди, така че да поддържа едни по-ниски цени, защото „Козлодуй” продава само 25 на сто от електроенергията си на пазарни цени, останалото го продава на една регулирана цена под себестойността си даже, само и само да поддържа ниската цена. Ще имаме възможност да правим това и с „Белене”, ако го построим”. Тези аргументи в подкрепа на проекта споделя пред „Дума” бившият министър на енергетиката Румен Овчаров. По думите му 1,5 млрд. са общите пари, които са платени за АЕЦ „Белене” - от Тройната коалиция и Сакскобургготски преди това. „230 млн. евро са платени по времето на Бойко Борисов. Тук има една огромна разлика - Тройната коалиция плащаше парите с идеята да изгражда „Белене”, Бойко Борисов плащаше парите с идеята, че не знае какво да прави. И в един момент 1,5 млрд. лв. отидоха по дяволите. А ние имаме още задължения за 1,5 млрд. - по онова оборудване в Русия, което трябва да платим, ако не искаме да ни осъдят в арбитражния съд в Париж. Така че 3 млрд. струват фокусите на Бойко „насам-натам, тука има - тука няма”. Между другото, и сега има инвеститори - американците още чакат. Но те искат целия проект - сто процента, сигурно защото е много лош икономически и въобще няма да си върнат парите? Те, американците, много обичат да си хвърлят парите в такива държави като България”, отбелязва Овчаров.

„АЕЦ „Белене” струва 6 млрд. евро, но проектът за него, общият разход, е над 10 млрд. лв”, категорично заявява пред „24 часа” министърът на икономиката, енергетиката и туризма Делян Добрев. „Тези цифри ги има в анализа на консултанта HSBC и RWE. Глупаво е да се твърди, че тази централа струва около 6 млрд. евро и да очакваме, че токът ще прелети до жилищата на хората или до границата, за да бъде продаван”, допълва Добрев. Според него обществото ще има по-голяма полза, ако тези 10 млрд. бъдат вложени в енергийна ефективност. „С 1/10 от тези средства - с 1 млрд. евро могат да бъдат санирани всички панелни жилища в държавата”, предлага Добрев. В отговор на въпрос министърът коментира и другата гореща тема - ВМЗ-Сопот. „Държавата ще се погрижи всеки един от работещите там да бъде пренасочен. Има 500 заявки от компании в Пловдив от подобна сфера, където работниците ще бъдат наети по специалността си. Няма нужда да се плашат хората”, категоричен е Добрев.

Гласът за „Белене” е глас за скок на тока. Тази позиция изразява пред „Телеграф” Диан Червенкондев, председател на комисията да проверка на всички факти около проекта. „Важно е да се знае, че България произвежда достатъчно електроенергия в момента, потребяват се около 50-60% от това, което можем да произведем. Също така изнасяме електроенергия”, изтъква председателят на комисията. Подобно на Добрев, Червенкондев твърди, че централата АЕЦ „Белене” ще струва над 10 млрд. евро. „Лихвите и таксите ще доведат до оскъпяване на този проект с над 1 млрд. лева годишно. Това ще доведе до поскъпване на електроенергията от тази нова АЕЦ”, допълва Червенкондев.

Референдумът е разузнаване с бой преди изборите. Това определение дава в интервю за „Стандарт” Атанас Тасев, енергиен експерт. За него е важно да се акцентира върху цената на проекта. „По-ниска от тази не може да има. Сами ще се уверите един ден, когато бъде посочена цената на нов реактор в Козлодуй. Тук по-важно е друго - че между 30 и 40 на сто от стойността на проекта ще остане като приход за българските фирми подизпълнители. Това са няколко милиарда, които ще останат у нас. Те значително ще подобрят състоянието на хората от региона, а и не само. Нещото, което лично мен ме учудва, са опитите за сравнение на цената на тока от АЕЦ „Козлодуй” с АЕЦ „Белене”. Да, ако някой чака токът от бъдещата Втора атомна да е толкова евтин, както е сега от „Козлодуй”, трябва да заявя категорично, че това няма как да се случи”", подчертава Тасев.

„Атака” се включва по темата за референдума, призовавайки на първа страница да гласуваме с „да”. На вътрешна страница макроикономистът Ганчо Ганчев посочва защо: „Потреблението на енергия в световен мащаб ще продължи да нараства. В България също. Голяма част от мощностите, с които разполагаме в момента (ТЕЦ-овете), ще трябва да излязат от експлоатация, тъй като отделят големи количества въглероден двуокис. Тоест, дори и да приемем, че обработващата промишленост, която имахме, няма да бъде възстановена, бъдещото потребление в бита ще изисква или внос на ток, който няма как да е по-евтин от този, който ние произвеждаме, или строеж на наши нови мощности, най-добре ядрени, защото не отделят въглероден двуокис”.

Според анализа на „24 часа” всички ще излязат победители от референдума. „БСП ще обяви победа, защото повечето гласували ще отговорят с „да”. Меглена Кунева и СДС ще обявят победа, защото участието ще е ниско и те ще обяснят това с техния призив да се бойкотира вотът. ГЕРБ и традиционната десница ще обявят победа, защото 1 млн. ще са гласували с „да” и следователно останалите 6 млн. според списъците ще трябва да са били против. ДПС нищо няма да обяви, тъй като не му е до референдум”. Такъв сценарии очертава авторът на анализа Михаил Константинов.

Темата за ядрената енергетика присъства и на страниците на „Новинар”. Вестникът помества интервю със съпредседателя на Групата на зелените в Европарламента Ребека Хармс, която разказва за последиците от катастрофата в Япония: „25 години след Чернобил Фукушима е повратен момент в осъзнаването на опасностите от ядрената енергия. През 1986 г. хората от целия свят бяха ужасени от размера на трагедията в Украйна. Не много бързо бе направен изводът, че това е възможно да се случи в така наречените бивши социалистически страни заради остарялата там техника. Но ето, че години по-късно катастрофалната ситуация се повтори и във Фукушима - в държава, в която и управляващи, и общество, и бизнес бяха убедени в безопасността на ядрените мощности и в това, че никога няма да изживеят ядрена катастрофа заради сигурността на японската техника. Ето защо по целия свят натежава мнението за едно чисто от ядрена енергия бъдеще”.

4 януари се оказа черен ден за България - Европейската комисия обяви, че праща страната ни на съд по три наказателни процедури наведнъж, коментира под глава „Сега”. Нарушенията са в две области - енергетика и комуникации. В трета сфера пък - околна среда, София получи последно предупреждение. Най-общо казано, обвиненията на ЕК срещу държавата са за това, че българите са принудени да дишат отровен въздух и гинат рано от болести, лишени са от правото да избират доставчик на ток и на природен газ, газопреносната мрежа е монополизирана от държавата, а конкурсите за цифровизация на ефира чрез изграждането на т.нар. мултиплекси са опорочени и не създават достатъчна конкуренция, уточнява вестникът.

Близо 200 млн. азиатци консумират редовно кисело мляко. Около 150 млн. от почитателите на националния продукт са китайци, а останалите 40 млн. са японци. Този статистика оповестява пред „Телеграф” Георги Георгиев - генерален мениджър на българската фирма за производство на млечните биопродукти.

Вместо да направи задълбочен анализ кои звена в Националната служба за охрана са се издънили в охраната на Ахмед Доган, ръководството на НСО замаза гафа с идеи да половинчати реформи и наказания на редови охранители, пише „Сега”. Двама от гардовете са дисциплинарно уволнени, а други шестима са понижени заради опита за покушение.

Под заглавие „Национална служба за обслужване” „Труд” анализира спорния казус. Авторът Иван Бедров припомня случаи от близкото минало, които показват, че „НСО е за всичко друго, но не и за охрана”. „Тя е служба, която не само се грижи за комфорта на избрани. НСО може да бъде и източник на информация за охранявания. Какво говори, с кого се среща, с кого си ляга”, коментира Бедров.

„Това, което се случва, е унижение и срам на страната ни, не може да се капитализира в частна полза на някоя партия”, заявява в интервю за „Сега” Арман Бабикян, ПР експерт. Според него инцидентът не е индивидуален акт, но със сигурност не е и акт, който е препоръчан от кръгове, близки до ДПС. „Ако някой е конструирал случилото се, той със сигурност не се намира в тази партия”, смята Бабикян. В отговор на въпроса дали Доган се е оттеглил от политиката, експертът подчертава: „Доган реално отдавна се е оттеглил, отдавна му е омръзнало всичко това, отдавна се е уморил, отдавна се е отдал на себе си. На практика отдавна се е пенсионирал. Да, той може би ще има тежка дума, но в оперативен план постепенно нещата ще се променят. От икономиката той не е подавал оставка”.

Шофьорите ще остават без контролни точки за 14 нарушения, а не за 25, както е в момента. Това предвижда наредба на вътрешния министър Цветан Цветанов, която влиза в сила след 10 дни, информира на първа страница „Труд”. От 4 февруари КАТ няма да реже 4 точки за виновно причиняване на катастрофа, 5 - за каране по трамвайни релси, 6 - за шофиране с отнети документи, 8 - за неправилно преминаване покрай спирка на градския транспорт и др.

Катаджии, „въоръжени” с таблети, ще хващат автомобилите по пътищата, които нямата платена „Гражданска отговорност”, информира на първа страница „Новинар”. Машините ще могат моментално да сверяват регистрационния номер на возилото в базата данни и ще съставят актове на нарушителите дори и без да бъдат спирани за проверка. (БТА)