Коментар

Преглед на печата

19 януари 2013 12:10

„Светлина има, но тунелът е дълъг”, казва в интервю за „Труд” еврокомисарят Кристалина Георгиева. По думите й 2013 г. ще е трудна. Безработицата е много висока. Все още има работа по фискалната стабилизация в еврозоната. По света има трудности. В прогнозата на Световната банка оптимизмът, че 2013 г. ще е по-добра, идва от развиващите се страни. За България прогнозният растеж е 1,4%, което е по-добре от м.г. През 2014 г. обективно имаме основания да й видим края на тази дълга криза, смята Георгиева. Тя заявява, че няма амбицията и желанието да остава втори мандат еврокомисар. „Много бих се радвала, когато свърша с комисарската си работа, ако България ме използва да построим стратегия на ангажираност, която да е ориентирана към конкурентноспособността и интересите на страната. Да определим страните и регионите, където България има интереси. Затвореността ни лишава от възможности”, отбелязва Георгиева.

„Можем да променим България за две години”, казва в интервю за „Капитал” президентът Росен Плевнелиев. „Ще следя много внимателно наличието на политическа воля, експертен потенциал и решителност в правителството - това, както и следващото, за да имаме сериозен напредък с електронното правителство. За две години можем да ограничим значително корупцията в администрацията като електронизираме услугите. Със сигурност държавата има поне сто проблема, но ако вземем от тях най-важните десет и наистина ги решим, ефектът ще бъде много силен”, убеден е Плевнелиев. Той посочва като стратегически национални приоритети енергийната ефективност, енергийната диверсификация и иновациите. Плевнелиев посочва, че най-големият проблем на България днес е усещането на хората за липса на справедливост. Това може да се реши с резултати, които убеждават хората, че системата на правораздаване в крайна сметка правораздава. „Ако погледнем в по-далечна перспектива все пак съдебната ни система е постигнала прогрес през годините и сега това трябва да се надгради. Трябват резултати, а не само реформи”, е позицията на Плевнелиев.

Единственият оцелял лидер на политическа партия след 10 ноември 1989 г. се оттегля, акцентира „Преса”. След 23 години на върха, участие в три правителства и с важна роля във всички обществено-политически процеси в страната, Ахмед Доган сдава лидерския пост в ДПС. Това ще бъде новината от днешната национална конференция. Той е решил да връчи партията на Лютви Местан. От два дни Доган провежда трескави сондажи с парламентарната група на движението. На най-приближените си той е обяснил, че е дошло време да се оттегли от председателството.

Парламентарните избори през лятото ще се проведат по позната схема - дясно срещу ляво. ГЕРБ срещу БСП, коментира „Сега”. Вдясно е ГЕРБ, там са ОДС на Иван Костов, другото ОДС (Мартин Димитров и Надежда Михайлова), СДС на Емил Кабаиванов, РЗС и аптекарският бос Веселин Марешки. Те казват, че са срещу БСП и ще разпределят т.нар. десен електорат. ДПС разчита изцяло на етнически вот и не е в тази схема. Меглена Кунева (Движение „България на гражданите”) се позицонира като алтернатива на всички, но поддръжниците й са по-скоро десни. Вляво самотно стърчи БСП. Това е нашият класически ляво-десен сблъсък. Положението сега е - доста десни партии и една лява; двойно по-голям десен електорат. Вотът зависи от разпръскването на десните гласове. Ако ГЕРБ бъде припозната като единствена спирачка пред БСП, Бойко Борисов ще триумфира отново. Ако дясното се раздроби прекалено много, БСП ще е първа. Борисов има полза да размаха червеното плашило. Сергей Станишев има полза от формацията на Кунева. Тези избори са без реална алтернатива.

„Творец вкъщи или отличник в клас” - с публикацията „Стандарт” се включва в дискусията дали 4-годишните деца трябва да ходят задължително на детска градина. Д-р Анета Аничкина, психиатър, смята, че забавачката не е универсално решение за всички деца. В България има семейства, които са поддръжници на идеята за домашно обучение в училищна възраст. Децата се обучават вкъщи, като се стремят да следват училищната програма. Това предпазва от унифицирано мислене, което налага училището като институция. Ако разчитат на възпитанието на родителите си в домашна атмосфера, децата са по-креативни. Колкото повече ходят на училище, толкова по-малко са творчески настроени. Големият проблем е, че много родители създават деца, без да имат представа какво значи да се отгледа един малчуган с цел да се изгради качествена личност. Затова трябва да се вложат средства в обучението на родителите.

„Мечтата да влезеш в затвора”, коментира „Труд”. Новата мода - да си въобразяваш, че занданът е място привлекателно и желано, заслужава опит за анализ. В затвора човек ще спи под покрив, ще го хранят три пъти на ден безплатно, може да получи работа и заплата, има баня, може да се учи да чете и пише. В затвора може да извика доктор, може да играе карти и да слуша вицове. Може и да е перверзен този блян за затвора. А може и да е нещо нормално в една изтерзана от кризата и корупцията държава, чиито граждани са първи по нещастие в еврокласациите. По европейски норми се полагат 6 квадратни метра площ на един затворник, у нас това пространство е три пъти по-малко. Мечтанията за този ад показват, че обедняването и оскотяването в България вървят нагоре по скалата.

Още на следващото заседание на Съвета на министрите на земеделието в ЕС Мирослав Найденов ще говори с колегите си за създаване на коалиция срещу намеренията на Брюксел да ограничи използването на розовото и лавандуловото масло в парфюмерията, съобщава „24 часа”. „Ще поискам и среща с еврокомисаря по здравеопазване и защита на потребителите Тонио Борг, за да му представим позицията ни, че сме категорично против подобни забрани”, заяви Найденов. Дори и да се докажело, че в розовото масло има алергени, които влияят на някои хора, можело да се сложат надписи на парфюмите, а не да се стига до ограничения.

„Действителността не е за описване в литературата. А особено една усложнена действителност каквато е българската”, казва в интервю за „Сега” докторът на филологическите науки проф. Боян Биолчев. „Ако днес се разходим из София, ще видим 100 сгради, в които седят коренно различни хора, които говорят на различен език, разбират света абсолютно различно и литературата просто не може да ги обхване. Това, което може да я фокусира и спаси, е това, което я е спасявало винаги в най-добрите й образци - връщането към извечните, непроменими ценности на човешкия живот: любов, омраза, завист, благородство, съчувствие”, отбелязва Биолчев. Според него съвременната българска литература не успява, а и не може да наложи силен образ, тъй като живеем в едно тотално чиновническо общество. Днес може да има типичен образ, но герой на времето - не. (БТА)

вестници Преглед на печата

Последвайте ни