Въпреки критиките на Европейската комисия и протестите на опозицията вчера президентът Росен Плевнелиев издаде указ за назначаването на Сотир Цацаров за главен прокурор. Това означава, че той може да положи клетва на следващото заседание на Висшия съдебен съвет (ВСС), съобщава "Сега". Изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор е обвит в "облак от съмнения". Това е констатацията на Европейската комисия, изразена часове след като в четвъртък вечерта ВСС избра от раз председателя на Пловдивския окръжен съд. Българският хелзинкски комитет обяви вчера, че напуска новосформирания граждански съвет към ВСС, и посочи като аргумент, че "с избора на главен прокурор мнозинството във ВСС доказа, че няма никакво намерение да се вслушва в гражданското общество - напротив, игнорира го безогледно". Според организацията съветът работи по скрит сценарий в угода на властови лобита.
"Мога да стана гарант, че прокуратурата ще трябва да се отърси от немалко от вредните си практики, както и от немалко от разследванията, които се водят от чисто конюнктурна подбуда. Ще направя това, което зависи от мен, за да придобие прокуратурата по-модерен европейски облик и прокурорите и следователите да получат по-голяма свобода на действие", цитира "Труд" изявление на Сотир Цацаров пред медиите.
"По вратовете им ще се равняваме", коментира "Сега". Изборът на главен прокурор показа, че ГЕРБ може и да се раздели с властта, но грозната им философия ще остане - законите не са задължителни за всички, моралът е от второстепенно значение, целта винаги оправдава средствата, а справедливостта е относително понятие. Изборът на Сотир Цацаров за главен прокурор беше ясен и не е новина. Новината не е и гласуването на ВСС, който показа продажната си природа още при първото сериозно
изпитание. За всички здравомислещи хора с усет за почтеност изборът на главен прокурор беше безсмислено разтягане във времето на една претендираща за прозрачност процедура, всъщност скрепена с нахална сделка. Политическият състав на ВСС просто демонстрира способностите си, в които никой не се е съмнявал още когато го избираха уж по най-законния начин. В зададената от най-високото място стъпка вече маршируват и трите власти, без изключения. По вратовете и остриганите им чела се равнява, за жалост, почти целият български народ. И това е отвратителната новина.
"24 часа" прави своеобразен портрет на Сотир Цацаров. Авторът посочва, че за 20 г. Цацаров извървя пътя от редови районен съдия в Асеновград до главен прокурор. Приятелският му кръг е малък - събира се и общува предимно с колеги. Хобито му е да прави макети на самолети. Колекцията му наброява около 65 копия. Страст са му и историческите книги, предимно за балканските народи. Прехласва се по такава литература, защото е убеден, че който не познава историята, е осъден да повтори грешките й.
"Българският политически комплекс", коментира "Труд". Ние живеем сред смесица от префърцунено политическо говорене и огромна нищета. Илюзорен свят от изкуствени думички, с които управниците ни биват управлявани. Подарената дребна свобода на народа е незначителна придобивка, отклоняваща вниманието от по-важния стратегически намордник: държавническото послушание. Въпросът е каква е нашата национална защитна стратегия по отношение на капиталите, талантите, пазарите, бъдещето? Защо у нас чуждият интерес е превърнат в догма, в наше задължение? Българският политик е с тесен кръгозор и без никакви велики идеи. Той е полукултурен откъм отговорности, полуподготвен да защити националния интерес, полуизправен пред чуждите величия, полуизпълнен с полудостойнство. Дълбоко нелюбопитен към света и незаинтересован, пише авторът.
"Богатството не е безплатно удоволствие", казва в интервю за "Капитал" икономистът Георги Ганев, програмен директор в Центъра за либерални стратегии. По думите му психологическото изживяване, че сме бедни, си отива много по-бавно от самата бедност. България след всички тези кризи и при очевидния факт, че животът на немалко хора е труден, е сред по-богатите страни в света. Средният доход на българите по покупателна способност ги поставя в такава категория, че 78% от човечеството живее в страни, в които средните доходи са по-ниски. Материалното благосъстояние, което се създава сега, е много по-високо отпреди, но богатството не е безплатно удоволствие. Цената на това удоволствие е увеличена несигурност и усещане за неравенство. Самото осъзнаване, че става въпрос за увеличена лична несигурност и отговорност, за много хора е сериозен психологически стрес, при който те се чувстват длъжни да търсят някаква заплаха, дори когато нещата вървят добре. Този тип стрес е неочакван за много българи и те трудно се справят с него. Поради което изживяват нещата като не особено позитивни въпреки материалния напредък.
"Да бъдем, а не да имаме", пожеланието от страниците на "Стандарт" е на актьора Стефан Вълдобрев. "През последните десетина години ние станахме едно консуматорско общество, отбелязва Вълдобрев. Като че ли сме подложени на едно бясно темпо на консумация. На шест месеца трябва да си ъпгрейднеш компютъра, всяка година трябва да си купиш нов телефон, защото излизат все нови и по-нови модели. Постоянно се тъпчем в някакви молове. Като че ли те вкарват там насила и почти те принуждават да купуваш, привличат цялото ти внимание към това какво да купиш. И така у теб се развива едно такова консуматорско мислене. За мен това е предопределящо за края на една епоха и началото на нова. Краят на света не дойде. Така че честито! Аз имам една максима - да се спазят християнските правила." /БTA/
