Ахмед ал Джабари е бил подизпълнител, нает от Израел да поддържа сигурността в Газа. Тази длъжност несъмнено ще изглежда абсурдна за всеки, който през последните часове е чувал за Джабари като за "главен терорист", "началник-щаб на терора" или "нашия Бин Ладен".
Но такава бе действителността в продължение на пет и половина години. Израел изиска от Хамас да следи за мира на юг и да се наложи със сила над многообразието от въоръжени организации по ивицата Газа. Човекът, отговорен за провеждането на тази политика, бе Ахмед ал Джабари. В замяна на поддържането на спокойствието, което никога не бе съвършено, Израел финансираше режима на Хамас с голямо количество шекели, превозвани с бронирани коли до банки в Газа, и продължи да осигурява инфраструктура и медицински услуги за обитателите на ивицата. Джабари бе и партньор на Израел в преговорите за освобождаването на Гилад Шалит; именно той издейства добрите условия и безопасността за пленения израелски войник и отговаряше за завръщането на Шалит завръща у дома миналата есен.
Сега Израел казва, че неговият подизпълнител не е свършил своята част от работата и не е опазил обещаното спокойствие по южната граница. Постоянните оплаквания срещу него бяха за това, че движението Хамас не е успяло да установи контрол върху другите организации, макар и да не е заинтересувано от ескалация на напрежението. След като Джабари бе предупреден открито (в началото на тази седмица бе съобщено, че убийствата на ръководители на Хамас ще бъдат възобновени), той бе екзекутиран в сряда в публична акция, за която Израел побърза да поеме отговорност. Посланието бе просто и ясно: ти се провали, ти си мъртъв. Или както обича да казва министърът на отбраната Ехуд Барак: "В Близкия изток няма втора възможност за слабите".
Убийството на Джабари ще остане в историята като поредната показна военна акция, предприета от оттеглящо се правителство в навечерието на избори. Това е, по думите на изследователя проф. Ягил Леви, "раздухване на конфликт като стратегия за вътрешнодържавен контрол". Външните конфликти помагат за укрепването на правителството във вътрешен план, защото обществото се обединява зад армията, а социалните и икономическите проблеми биват отстранени от националния дневен ред.
Тази рецепта е позната от 1955 година, когато Давид бен Гурион се завърна от своето изгнание в Сде Бокер, оглави въоръжените сили на Израел за наказателната операция в Газа и изведе своята партия Мапай до изборна победа. (Барак припомни за този период с носталгия, когато говори миналата седмица пред участниците в митинг в памет на Моше Даян). Оттогава, когато управляващата партия се чувства заплашена от избирателните урни, тя поставя пръста си на спусъка. Примерите са общоизвестни: изстрелването на ракетата ""Шавит-2" през лятото на 1961 одина, насред аферата Лавон*; бомбардирането на иракски реактор през 1981 година; операцията "Гроздовете на гнева" в Ливан през 1996 година, операцията в Газа в навечерието на изборите през 2009 година. В последните два случая военните действия се обърнаха в загуба на изборите.
Сред историците има разногласие за това дали в този списък да бъде включено Йом-Кипурската война**. В този конфликт, разразил се в навечерието на изборите през 1973 година, първи откриха огън арабите, но решението им да започнат войната бе взето в контекста на все по-крайната позиция на правителството на Голда Меир, която отказа на мирното предложение на египетския президент Ануар Садат и обяви разширяване на израелските селища в Синай. Такова е например мнението на изследователите проф. Моти Голани и Шошана Ишони-Бари.
Настоящата операция "Стълб на отбраната" е от същата категория. Премиерът Бенямин Нетаняху е заинтересуван да неутрализира всеки потенциален съперник, а министърът на отбраната Ехуд Барак се бори за достатъчно гласове, за да се върне в Кнесета. Една война срещу Хамас ще изличи електоралните претенции на колебливия Ехуд Олмерт, чиито приближени трябва да обявят тази седмица неговата кандидатура. Тази война ще измести дневния ред на "социалните и икономическите проблеми", който е изгоден на Партията на труда на Шели Яхимович. Когато гърмят оръдията, виждаме само Нетаняху и Барак, а всички останали политици трябва да им ръкопляскат.
Политическият изход от операцията ще бъде ясен на 22 януари. Съпътстващите стратегически последици са по-сложни. Израел ще трябва да намери на мястото на Ахмед ал Джабари нов подизпълнител като пазител на южната граница, а и ще трябва да направи така, че действията му в Газа да не причинят скъсване на мирния му договор с Египет под управлението на Мюсюлманските братя - патронът на движението Хамас.
Това не са малки предизвикателства и за резултата от операцията ще се съди според това как ще бъдат посрещнати те. (БТА)
* По името на израелския министър на отбраната Пинкас Лавон, подал оставка заради провалена тайна операция през 1954 година на израелското разузнаване за бомбени нападения в Египет, за които да бъдат обвинени членове на Мюсюлманските братя. - бел.прев.
** Йом-Кипурската война - война от 6 до 25 октомври 1973 година между Израел и арабска коалиция, начело с Египет и Сирия; военните действия започват в деня на юдейския празник Йом Кипур, който тогава съвпада с мюсюлманския Рамазан. - бел-прев.
