Евгени Кирилов, евронаблюдател в Европейския парламент от групата на социалистите в интервю за Дарик коментира проектодоклада на Джефри ван Орден за България
Изненадва ли ви призивът в доклада, подписан от „зелените депутати”?
Това е внесена поправка, представена на самото заседание. Но тази поправка, за да стане част от доклада, трябва да бъде гласувана, което ще стане следващата седмица. Искам първо да кажа основното – че се движим в правилна посока. Докладът е балансиран, много солидно звучи и по същество не става дума за предпазни клаузи, с които непрекъснато се плашим. Всички останали поправки, които са внесени, са израз на едни или други чувства и в положителна посока, и в критична посока. Но в общи линии критиката е конструктивна.
Конкретно по този случай за македонското малцинство – предполагам, че информацията е получена отнякъде. Естествено за всяко малцинство има хора, които ратуват и са готови да се застъпват. В случаят ние знаем, че не е такъв и аз не виждам повод за тревога.
Откъде, според вас, идва такава идея?
Предполагам от тези, които организират тези акции. Ще изкажа лично мнение – мисля, че в България вдигаме много шум за нищо. По принципа, залегнал в стандартите за човешките права и свободи, даже ако се съберат 100 каталонци, могат да си направят сдружение. Ние като че ли издигаме този въпрос като голяма трагедия, трябва да се научим да гледаме по-спокойно.
Тук не става въпрос за трагедия. Опитвам се да разбера дали, според вас, от България идва тази тема, която през „зелените” по някакъв начин се прави опит да влезе и в доклада.
Според мен тези, които го организират, са заинтересовани, както у нас се създава шум около всичко това – да стигнат и до Европа. Организаторите са, както знаете, от двете съседни страни.
България и Македония, така ли е?
Ясно е, да.
Щеше ми се все пак да бъдем абсолютно конкретни. Но големият въпрос всъщност е – дори и в такава ситуация, дори и като призив това все пак не е ли опит за намеса в българската независима съдебна власт. Не искам да отваряме темата дали има, или няма македонско малцинство у нас, какво казва Конституцията – темата е по-голяма. Но факт е, че това е пряк анонс към българския съд.
Това ще бъде и нашата позиция, между другото заедно с останалите колеги от другите парламентарни групи, от България, тъй като става дума за процедура. Ако съдът е намерил, примерно агитирани са други малцинства да се включат в подобна акция, това си е работа на съда. Не е нужно да го политизираме. Това е нашата позиция и това е отговорна позиция.
Казахте, че това ще бъде обща реакция – това означава ли, че вие ще се присъедините към появилата се доста остра реакция на десните български наблюдатели?
Мисля, че е съвсем нормално в случая да показваме принципно поведение, тъй като става дума за обективни неща.
Друга поправка са внесли „зелените” в доклада – тя е свързана с призив партиите да не номинират кандидати за евродепутати, които имат минало, свързано с Държавна сигурност. Това го коментирахте в българската група евронаблюдатели?
Основно звучи нормално. Има, разбира се, неща, които трябва да засягат всички страни, не само България, за мен те са принципни неща. Не знаех дали тя ще бъде приета като поправка. Но има един такъв момент за хора, които са корумпирани, което политически е правилно. Въпросът е кой преценява. Има някои неща, които трябва да се изгладят, има и общо предложение като принципи, което е обсъждано неведнъж. То е, че не трябва да се създава впечатление за групова вина. Възможно е да мине тази поправка, но това не е нещо, което засяга България, това е принципен въпрос.
По отношение на АЕЦ „Козлодуй” – очаквано снощи Джефри ван орден призова за по-гъвкав подход. Каква е стойността на един такъв призив, след като вчера от кабинета на еврокомисаря на енергетиката заявиха, че въпросът с продължаване на живота на Трети и Четвърти блок не е актуален?
Тук трябва да стане ясно, че става дума за политическа позиция. Иначе от гледна точка на поетите ангажименти – с прекъсването на работата в края на годината на двата реактора нещата са пределно ясни, а не атака на конкретно подписан договор. Това е основно залегнало в доклада на ван Орден, има една сериозна, солидна поправка, която призовава конкретно комисията да се обърне към България, за да обсъдят вероятността може ли да се отложи затварянето до август месец. За да може през това време да се направят изследванията, да се види ситуацията в Балканския регион. Става дума за реална опасност от дефицит на електроенергия през зимата, особено ако зимата е остра.
И двете колежки, едната от които е от Европейската народна партия, другата е от Групата на социалистите - с които аз се познавам и съм разговарял още преди месец, са на мнение, че на това трябва да се обърне внимание. Всички подобни документи, гласувани в Европарламента, естествено не решават моментално въпроса, но това е политически анонс.
Да разбирам ли, че това все пак дава някакъв шанс на блоковете ни?
Във всички случаи това заостря вниманието, че този проблем трябва да се разгледа, това не е малко като начало.
Сега по още една изключително важна тема - за Либия. Разчитаме много на международната и в частност на европейската подкрепа за нашата кауза в процеса срещу българските медицински сестри. Сега обаче изглежда, че европейската подкрепа е по-голяма отколкото ние заявяваме. Не е ли парадоксално, че Европейският парламент иска компенсации за задържането на сестрите ни, при положение че българската страна не е заявила подобна позиция?
Мисля, че е по-добре така да бъде. Естествено ние българите по този въпрос мислим усилено. Опитваме се да бъдем по-сдържани, при положение че сестрите ни са затворени и то не къде да е, а в либийски затвор. Трябва да сме наясно, че този въпрос сериозно вълнува европейската и световната общественост.
И Слава Богу.
И Слава Богу. Искам да кажа, че това е само началото. Вчера даже в самото начало на пленарната сесия френска депутатка направи специално изявление. Този въпрос е залегнал и в доклада на Джефри ван Орден. И не трябва да си правим никакви илюзии, че нашето влизане вече като страна членка, може да продължава да се потъпкват правата не само на български граждани, а и на европейски граждани.
Бидейки европейски граждани от 1 януари, ще имаме много сериозни лостове. И аз мисля, че ако в крайна сметка не си направят добре изводите до края на годината, ще трябва да се подготвим вече наистина за една сериозна офанзива. Да чакаме и да се надяваме, че с отлагане на присъди, както вчера бе казано с фалшиви процеси – може да се удължава тази агония, по-нататък това е тотално неприемлиево.
Как си представяте тази сериозна офанзива?
Има достатъчно лостове, международни лостове преди всичко. Както в рамките на Евросъюза, така и в рамките на международните организации, и България не е без съюзници, ние сме страна, която може да разчита на много силни съюзници.
Последен въпрос – ако има нещо, които наистина обедини всички парламентарни групи снощи, това е призивът на депутатите за запазване на звено от експерти в Европейската комисия, което продължава да следи дали българското правителство изпълнява поетите ангажименти и след членството на страната ни в Европейския съюз. Това изразява ли недоверие към България от страна на Европейския парламент?
С г-н ван Орден говорихме по този въпрос. Идеята му беше, че тези хора познават България и трябва да бъдат потенциал за Европейската комисия, трябва да бъдат използвани. Не става дума само за мониторинг и наблюдение, а за обсъждане на въпроси, включително за оказване на помощ в една или друга област.
Някои от поправките, които той самият внесе, дават напредъка в една или друга област, който е осъществен. От тази гледна точка той е прав – тези хора са запознати с цялостната ситуация в България и би следвало да бъдат използвани, това е положен труд, достигнат потенциал. Няма нищо обидно, възможно е и да се преформулира, за да не остава с това впечатление.
