Често, когато се сблъскаме с обичайната родна картина „изпочупен тротоар и липсващо улично осветление", го отдаваме на немарливостта на общината или хулигански прояви. Не трябва обаче да забравяме, че в крайна сметка всичко се свежда до простия отговор: „В общината няма достатъчно пари" и освен че няма достатъчно пари за нови договори за ремонт, много фирми не могат да получат парите си и за вече извършени дейности. И така колелото се завърта в оста – неразплатени дългове към бизнеса – влошаване на състоянието на фирмите – нови съкращения – намаляване на потреблението и все надолу и надолу по спиралата. Многократно сме търсили коментари върху макроикономическите показатели и тенденциите, които се очертават в икономиката ни в търсене на отговор на въпроса: Кога ще свърши кризата и кога ще се възстанови заетостта? Затова този път няма да гледаме макротенденциите, а ще попитаме какво е моментното състояние на общините и какви са техните възможности да помогнат на бизнеса?
Една от азбучните истини е, че държавата и общините могат да помогнат на бизнеса чрез възлагането на проекти – от строителство на магистрали до проста доставка на химикалки за общинската администрация. Въпреки категоричното мнение на финансовия министър Симеон Дянков „правителството отговаря за бюджета, икономиката се води от физически и юридически частни субекти".
Бизнесът у нас разчита изключително много именно на обществените поръчки, за да оцелява. И още – разчита да получи голяма част от парите си, които вече е изработил и не са разплатени. 16% от длъжниците на бизнеса са общините, а други 16% - държавните структури, сочат данни на Българската стопанска камара. В една трета от случаите просрочията са повече от една година. Заместник-председателят на работодателската асоциация Камен Колев: „През цялата 2012 г. задълженията, които тези институции дължаха на бизнеса по изпълнени вече обществени поръчки, бяха от порядъка на 350-360 млн. Разбира се, те бяха далеч от върховите стойности от преди две години, но все пак това е значителна сума. По-голямата част от тези задължения се дължат от общините на бизнеса. По веригата тези примерно 350-360 млн., които постоянно се дължат, биха могли да разплетат междуфирмена задлъжнялост от няколко милиарда".
И тук се заплита първият от множеството проблеми: междуфирмената задлъжнялост. Според данните на стопанската камара към края на 2011 г. тя е повече от 107 млрд. лева. При разплащането само с част от фирмите те ще започнат да се издължават на своите длъжници и така това стряскащо число може да намалее значително. Изпълнителният директор на сдружението на общините Гинка Чавдарова вижда подобряване на тенденцията, но не бърза да се радва: „Тази година, до края на ноември имаме официален отчет, това са 172 млн., но моите експертни прогнози са, че при всички случаи ще влезем с по-малко от 160 млн. Тоест през декември отчитам, че и Министерство на финансите има определен принос, бяха отпуснати допълнителни за отделни общини ресурси за погасяване на просрочие".
Логичният въпрос как са разпределени допълнителните субсидии засега няма отговор: „За първи път от 11 години допълнително, и то значително – милиони, раздадени на общините средства, са без съгласуване с националното сдружение. Ние не знам по какви критерии от всички 180 общини с просрочие са отделени само тези, че пък веднъж им беше дадено, а и втори път на същите общини, та трети път на същите общини...."
През 2012 г. финансовото министерство създаде механизъм за оценка на общините на тримесечие и заяви намерение общините „отличници" да получат и финансови стимули, а „двойкаджиите" – наказания.
Една от общините „отличнички" е Бургас, която често се посещава от представители на правителството. Кметът Димитър Николов, подкрепен от ГЕРБ, с гордост заявява, че от пет години насам общината не е влизала в новата година с просрочия, но иначе е лаконичен в отговорите си:
Допълнително не сме получили такива средства.
А 2013 г. с повече пари от държавния бюджет ли ще разполагате или със същата сума като миналата?
Със същата сума, увеличение има само там, където има завишение на бройки на общините, размерите по работните заплати по списване на наредбата и закона. Нямаме по-големи средства, предвидени като цяло, спрямо предходната година.
Макар и община Сливо поле, Русенско, също да е отличник, субсидията й в Бюджет 2013 г. е намалена. Кметът Георги Големански от БСП заяви пред Дарик, че също не знае по какви критерии са раздавани допълнителните субсидии в края на годината. Иначе веднъж и за неговата община е имало малко повече пари:
Допълнителна субсидия евентуално, само дето са ни възстановявали извънредни разходи, обикновено за зимното почистване. Други извънредни разходи – не. Кандидатствали сме пред фонда за бедствия за обекти. Имаме за миналата година кандидатстване от май за довършване на свлачище, но не сме получили досега средства.
През 2013 г. ще получите ли повече пари спрямо 2012-та?
Не, със 100 и няколко хиляди е по-малко от общата изравнителна субсидия, която касае местните дейности. В момента подготвяме бюджета, за да видим, но ще ни създадат доста проблеми тези няколко хиляди лева, които са по-малко. Те просто трябва да дойдат от собствени приходи.
Тоест, трябва да се вдигнат данъци и такси?
Ние сме приели друга тактика, да не вдигаме данъците и таксите – по-голяма събираемост, но не знам дали ще успеем да се справим. В края на годината ще ни е ясно колко сме се справили.
Една от общините, устремили се към отличието, е Видин. Кметът Герго Гергов, подкрепен от БСП: „Когато аз дойдох в община Видин, тя дължеше 21 млн. и сметките бяха запорирани за над 7 млн. В края на годината сме изплатили средствата по запори към НАП и в основната си част към останалите фирми.
През 2013 г. ще получите ли повече пари, отколкото през 2012-та?
Това, което е гласувано по бюджет, средствата са същите, както за 2012 г. с много малки корекции в положителен аспект. Говоря наизуст в момента, но в порядъка на до 100 000 лева.
Каква беше сумата на допълнителната субсидия, която получихте в края на годината?
Община Видин за цялата 2012 г. извън делегирания си бюджет получи 2 400 000 лева. Тези средства отидоха за реконструкция булевард, започнала през 2011 г. и довършена през 2012-та, която е важна пътна артерия към Дунав мост 2, както и за погасяване на просрочени задължения.
И ако някой е с убеждението, че потокът на парите от републиканския бюджет към общините е само в една посока, то е време да се раздели с това заблуждение. До скоро глобите за общините не са били такъв проблем. Но „през последните няколко години законодателството не само спрямо общините, но аз говоря за нас, като че ли реши малко да смени този модел „морков-тояга" и да посегне повече към тоягата, тоест много големи санкции и глоби за неизпълнение на законови регламенти. Масовото навлизане на големи по размер санкции се превръща в риск за източване на общинските бюджети в такъв тип, най-меко казано, не за това, за което сме събрали парите от хората. Ние сме ги събрали за услуги, а не за глоби, които да отиват в републиканския бюджет", коментира Гинка Чавдарова.
Според нея сравнително малко общини ще прибегнат до вдигане на такси и местни данъци, защото е ясно, че хората не могат да плащат повече. Самата тя призна, че общините често „сурвакат" бизнеса повече, но това не носи повече пари в общинските бюджети, а и създава проблеми за местните фирми – именно тези, в които работят най-много хора. Каква е тенденцията според работодателите: „И в началото на 2013-та работодателите не смятат да разкриват работни места, тъй като и даже след убедителното започване на процеса на възстановяване, според нас той още не е започнал, ще минат година-две, през които работодателите ще се въздържат от създаване на работни места. Най-тежко е положението на малките и средни предприятия и може би в този сектор се очаква допълнителна загуба на работни места. За последната година, макар че темповете на загуба на работни места спадна, все пак отново се загубиха около 90 000 работни места и то предимно в сферата на самоосигуряващите се – това е микробизнесът, семейният, малкият бизнес. Така че, ще продължи този процес на загуба на работни места".
