Познавачи залагат, че Хилари Клинтън ще спечели Белия дом през 2008 г.
Посещението на Хилари Клинтън в гимназията "Джон Хей" в Кливланд по-рано този месец беше истински урок по политически професионализъм. Ученици подгряваха публиката с изпълнения на речи на велики американци и песни от хитовия мюзикъл от 50-те години "Момчета и кукли". Висши представители на демократите възхваляваха реформата в средното образование. Когато най-после се появи, госпожа Клинтън представи пред публиката съвършен спектакъл - тя говори без написан текст, показа впечатляващи познания за постиженията на училището и грейна в скучния следобед на Охайо със своите перли и безупречна руса прическа.
Г-жа Клинтън похвали училището като образец за реформа в публичния сектор (то се раздели на три по-малки училища, удължи учебния ден и учебната година, и всичко това бе направено в сътрудничество с учителските синдикати). Тя говори за онова, което могат да постигнат американските градове, ако имат партньор във Вашингтон. И за разлика от мнозина нейни опоненти в Демократическата партия, тя оцени положително прокарания от президента закон за обхващане на всички американски деца в образователната система. Хилари Клинтън заяви, че проблемите се дължат на липсата на средства, а не на принципа на отчетност на училищните ръководства.
И въпреки всичко нещо липсваше. Само три четвърти от местата в училищния салон бяха заети. Публиката се състоеше предимно от жени на средна и напреднала възраст. Нямаше почти никакъв шум. Аудиторията се оживи само, когато малко преди да пристигне г-жа Клинтън, в залата влезе "фалангата" на местните величия на
Демократическата партия, начело със Стефани Тъбс Джоунс, депутатка в Камарата на представителите от 11-и избирателен район.
Независимо че закъсня, Джоузеф Граси, местен представител на Демократическата партия, си намери място на предните редове. Той окачестви събитието като "празен фишек" в сравнение с неотдавнашна изява на Барак Обама. Обама бе привлякъл хиляди хора - толкова много, че се наложи огромно множество от присъстващите да наблюдава събитието на видео стени. Атмосферата беше наелектризирана. Рехавата публика на г-жа Клинтън беше попълнена от хора, дължащи кариерите си на Демократическата партия. Но именно г-жа Клинтън е тази, която в социологическите проучвания има комфортна преднина пред основния си конкурент - разликата между двамата е двуцифрено число.
Г-жа Клинтън е най-озадачаващата личност в сегашната група претенденти за 
президентския пост. Фактът, че е начело в класацията на претендентите за демократическата кандидатура в година, в която в редиците на републиканците цари смут, за да не кажем сериозна криза, говори за наличието на сериозни качества.
Като начало можем да посочим нейния опит. Тя прекара осем години в Белия дом по времето, когато там бяха "двама на цената на един", както веднъж се изрази Бил Клинтън. Тя е популярна и успешна сенаторка от третия по големина щат и миналата година беше преизбрана триумфално със значително по-голям брой гласове.
Освен това тя контролира една от двете най-влиятелни политически машини в американската политика (другата принадлежи на династията Буш): машина, която се слави и с брилянтни политически стратези, работещи за нея, като Марк Пен, и с унищожителни критици на политическите противници, като Сидни Блументал.
Тя обаче има и поразителни слабости. Водещ стратег на републиканците я описва като силна, но в същото време уязвима. Носи по-тежък политически багаж от всеки друг висш представител на демократите, който не се казва Кенеди. Съпругът й има дълга история на сексуални афери, криещи почти самоубийствен риск. Г-жа Клинтън е единственият кандидат, способен да преобрази президентските избори от задължително печеливш референдум за провала на републиканците, във вот за кандидат на демократите, към когото всички изпитват силни чувства, включително наситена враждебност.
Странностите не свършват дотук. Г-жа Клинтън е най-добре познатото лице от всички претенденти за президентския пост. За първи път тя привлече вниманието на страната преди около четиридесет години - тя беше първият студент, който държа реч на церемонията по дипломирането на випуска й в колежа Уелзли, за което получи седемминутни овации. Нейната автобиография "Преживяна история" ("Living History") беше продадена в няколко милиона екземпляра. На г-жа Клинтън са посветени книги, които биха запълнили цял рафт - от "The Case for Hillary Clinton", внушаваща, че тя може да изпълни мечтите на своята партия, до издания като "The Truth About Hillary", в която се намеква, че е лесбийка. Карл Бърнстейн, нашумял покрай скандала "Уотъргейт", предстои да публикува нейна биография от 640 страници, озаглавена "A Woman in Charge".
И въпреки това тя е смайващо неуловима. Това отчасти се дължи на навика й да променя позициите си - като сенатор от Ню Йорк тя се придвижи към политическия център, а след това (поне донякъде) се върна наляво като претендент за номинацията на
Демократическата партия. След като подкрепи войната в Ирак през 2003 г., сега отношението й става все по-хладно, макар да не се е отрекла от гласа си в полза на войната.
Нещата обаче не свършват дотук. Като една от най-изтъкнатите представителки на поколението на "бейбибумърите", г-жа Клинтън е такава, каквато хората биха искали да бъде. Феминистките я възхваляват, а жените домакини я демонизират. Истината е, че г-жа Клинтън никога не се е покривала с образа на легендарната жена, поставяща кариерата си на първо място. Тя всъщност има доста пуритански публичен образ (особено ако я сравняваме със съпруга й или с младия никаквец, станал по-късно сегашният президент Джордж Буш); навремето обмисляла да стане методистки пастор, но като добра съпруга последвала Бил Клинтън в Арканзас, оставяйки своята кариера на втори план.
Обратно към Белия дом
Пътят на г-жа Клинтън към Белия дом няма да е лек. Барак Обама има впечатляващ политически талант, а най-ярката му характеристика е харизмата. Това качество липсва на г-жа Клинтън. Джон Едуардс има страховита политическа машина в Айова, където трайно оглавява проучванията на общественото мнение, и в Южна Каролина, откъдето е родом. Но всеки със склонност към хазарта би заложил на нея. От месеци тя е начело по популярност в проучванията на общественото мнение, а напоследък преднината й се увеличава. Тя блести пред всичките си съперници и трупа точки за сметка на Обама, който изглеждаше разколебан и несигурен в сравнение с нея в първите и засега единствени кандидат-президентски дебати на демократите в Южна Каролина миналия месец.
Г-жа Клинтън се радва на убедителна преднина и сред една от най-важните групи от електората на Демократическата партия - белите работници. Проучванията показват, че тя води пред Обама в съотношение две към едно в средите на белите американци без диплома от колеж. Обама е герой на състоятелните хора с либерални нагласи, които слушат Националното обществено радио, той е политик-проповедник, символизиращ надеждата и расовото помирение. Но г-жа Клинтън взема превес, когато става въпрос за битовите проблеми, които имат много по-голямо значение за т. нар. "сини якички" (работниците в САЩ). Ако детето ви попадне в лошо градско училище, ако здравеопазването ви излиза много скъпо, ако сте заплашени от загуба на работата си, тогава по-скоро ще обърнете поглед към практичната г-жа Клинтън, отколкото към ефектния Барак Обама. Но предишната комфортна преднина на Хилари Клинтън сред черните избиратели се топи в полза на Барак Обама.
Какво да кажем за общите избори през ноември 2008 г.? Най-честото опасение, свързано с г-жа Клинтън, като изключим извънбрачните занимания на съпруга й, е че тя предизвиква твърде полярни настроения за печеливиш кандидат. Без съмнение тя си създава врагове: проучване на общественото мнение на Галъп от 8 май показва, че тя печели одобрението на 50 на сто от запитаните, а 47 процента не я одобряват. Но това не значи непременно, че тя ще загуби. Джордж Буш спечели изборите през
2004 г. въпреки, че е един от президентите, предизвикващи най-голямо разделение в американската история. Хилари Клинтън няма нужда всички да я обикнат (нека обаче не забравяме, че тя се представи изненадващо добре на изборите в щата Ню Йорк, където привлече голям процент от гласуващите за независими кандидати и дори от гласовете на някои републиканци). За да спечели през 2008 г., тя се нуждае от победа само в още един средноголям щат в сравнение с резултата на Джон Кери през 2004 г. Затова изявата на г-жа Клинтън в Кливланд беше важна. Кери нямаше организация в Охайо шест месеца преди изборите, докато Хилари Клинтън вече назначи Тъбс Джоунс за съпредседателка на нейния предизборен екип.
Г-жа Клинтън има предостатъчно качества, с които да компенсира поляризиращия си образ. Тя е един от най-дисциплинираните професионални политици - огромно предимство в ерата на YouTube. Освен това е борбена и калена в битки за политическо унищожение на противника. Няма как да си я представим изхвърлена зад борда като Джон Кери. Семейство Клинтън винаги са гледали на политиката като продължение на войната с други средства, а г-жа Клинтън е дори по-корав боец от своя съпруг.
И какво ще стане, ако тя спечели? Какъв президент ще бъде? Нейните поддръжници подчертават две нейни качества. Първото е опитът й, както в Белия дом, така и в Конгреса. Второто е нейното центристко "Клинтъново" кредо - тя приема важността на пазара, но в същото време вярва, че правителството трябва да се намесва, за да помага на губещите. Нито един от тези аргументи обаче не е напълно убедителен.
Г-жа Клинтън изглежда надарена с политически здрав разум също толкова, колкото с вродена харизма. В крайна сметка тя е отговорна за един от най-големите провали във вътрешната политика от последните години - срутилия се план за реформа в здравеопазването (известен като "Хилариопазване"). Той се сгромоляса, щом бе внесен в доминирания от демократите Конгрес и поднесе огромен подарък за републиканците точно преди междинните избори през 1994 г. Г-жа Клинтън демонстрира и тревожна склонност да изостави т. нар. "трети път", за да успокои твърдото ядро на електората на демократите. Тя се изказва доста по-критично за свободната търговия в сравнение със съпруга й в началото на 90-те години на миналия век, когато икономиката беше в много по-лошо състояние.
Освен това тя не изглежда способна да постигне помирение във вътрешната политика. Най-голямата й слабост е, че ще задълбочи порочната практика на яростната партизанщина в американския политически живот. Влизането й в Белия дом ще принуди Америка да преживее продължение на безвкусната сапунена опера, която започна през 1992 г. Политиката като "реставрация" има много недостатъци, особено ако е втора поред реставрация.
Г-жа Клинтън изглежда много силна по въпросите на външната политика - областта, в която президентът има най-голямо пространство за маневриране, особено, когато в тази област има огромна нужда от сигурна ръка. Тя прави впечатление на човек, който е достатъчно твърд, за да защитава интересите на Америка. Но в същото време тя набляга на важността да се възстанови дипломатическата сила на Америка, за да се подобрят отношенията й с останалия свят.
Всеки демократ, който спечели президентските избори, ще бъде посрещнат много доброжелателно в чужбина. Но г-жа Клинтън е в още по-добра позиция в сравнение със съперниците си, защото е способна по-добре от всеки друг да "осребри" тази добронамереност. Тя посети над 80 държави като първа дама. Освен това е ненадмината в онлайн общуването (ако я срещнете за кратко на някоя онлайн конференция, в каквито тя обича да се включва, можете да получите бележка, написана лично от нея, за да ви каже колко й е било интересно да разговаря с вас). На г-жа Клинтън принадлежи разумната идея да направи съпруга си, един от най-популярните политици по света, в пътуващ посланик на Америка. Ако антиамериканизмът е една от най-лошите страни на политическото наследство на Джордж Буш, Хилари Клинтън вероятно е най-добре подготвеният кандидат, за да го преодолее. (БТА)
президентския пост. Фактът, че е начело в класацията на претендентите за демократическата кандидатура в година, в която в редиците на републиканците цари смут, за да не кажем сериозна криза, говори за наличието на сериозни качества.
Като начало можем да посочим нейния опит. Тя прекара осем години в Белия дом по времето, когато там бяха "двама на цената на един", както веднъж се изрази Бил Клинтън. Тя е популярна и успешна сенаторка от третия по големина щат и миналата година беше преизбрана триумфално със значително по-голям брой гласове.
Освен това тя контролира една от двете най-влиятелни политически машини в американската политика (другата принадлежи на династията Буш): машина, която се слави и с брилянтни политически стратези, работещи за нея, като Марк Пен, и с унищожителни критици на политическите противници, като Сидни Блументал.
Тя обаче има и поразителни слабости. Водещ стратег на републиканците я описва като силна, но в същото време уязвима. Носи по-тежък политически багаж от всеки друг висш представител на демократите, който не се казва Кенеди. Съпругът й има дълга история на сексуални афери, криещи почти самоубийствен риск. Г-жа Клинтън е единственият кандидат, способен да преобрази президентските избори от задължително печеливш референдум за провала на републиканците, във вот за кандидат на демократите, към когото всички изпитват силни чувства, включително наситена враждебност.
Странностите не свършват дотук. Г-жа Клинтън е най-добре познатото лице от всички претенденти за президентския пост. За първи път тя привлече вниманието на страната преди около четиридесет години - тя беше първият студент, който държа реч на церемонията по дипломирането на випуска й в колежа Уелзли, за което получи седемминутни овации. Нейната автобиография "Преживяна история" ("Living History") беше продадена в няколко милиона екземпляра. На г-жа Клинтън са посветени книги, които биха запълнили цял рафт - от "The Case for Hillary Clinton", внушаваща, че тя може да изпълни мечтите на своята партия, до издания като "The Truth About Hillary", в която се намеква, че е лесбийка. Карл Бърнстейн, нашумял покрай скандала "Уотъргейт", предстои да публикува нейна биография от 640 страници, озаглавена "A Woman in Charge".
И въпреки това тя е смайващо неуловима. Това отчасти се дължи на навика й да променя позициите си - като сенатор от Ню Йорк тя се придвижи към политическия център, а след това (поне донякъде) се върна наляво като претендент за номинацията на
Демократическата партия. След като подкрепи войната в Ирак през 2003 г., сега отношението й става все по-хладно, макар да не се е отрекла от гласа си в полза на войната.
Нещата обаче не свършват дотук. Като една от най-изтъкнатите представителки на поколението на "бейбибумърите", г-жа Клинтън е такава, каквато хората биха искали да бъде. Феминистките я възхваляват, а жените домакини я демонизират. Истината е, че г-жа Клинтън никога не се е покривала с образа на легендарната жена, поставяща кариерата си на първо място. Тя всъщност има доста пуритански публичен образ (особено ако я сравняваме със съпруга й или с младия никаквец, станал по-късно сегашният президент Джордж Буш); навремето обмисляла да стане методистки пастор, но като добра съпруга последвала Бил Клинтън в Арканзас, оставяйки своята кариера на втори план.
Обратно към Белия дом
Пътят на г-жа Клинтън към Белия дом няма да е лек. Барак Обама има впечатляващ политически талант, а най-ярката му характеристика е харизмата. Това качество липсва на г-жа Клинтън. Джон Едуардс има страховита политическа машина в Айова, където трайно оглавява проучванията на общественото мнение, и в Южна Каролина, откъдето е родом. Но всеки със склонност към хазарта би заложил на нея. От месеци тя е начело по популярност в проучванията на общественото мнение, а напоследък преднината й се увеличава. Тя блести пред всичките си съперници и трупа точки за сметка на Обама, който изглеждаше разколебан и несигурен в сравнение с нея в първите и засега единствени кандидат-президентски дебати на демократите в Южна Каролина миналия месец.
Г-жа Клинтън се радва на убедителна преднина и сред една от най-важните групи от електората на Демократическата партия - белите работници. Проучванията показват, че тя води пред Обама в съотношение две към едно в средите на белите американци без диплома от колеж. Обама е герой на състоятелните хора с либерални нагласи, които слушат Националното обществено радио, той е политик-проповедник, символизиращ надеждата и расовото помирение. Но г-жа Клинтън взема превес, когато става въпрос за битовите проблеми, които имат много по-голямо значение за т. нар. "сини якички" (работниците в САЩ). Ако детето ви попадне в лошо градско училище, ако здравеопазването ви излиза много скъпо, ако сте заплашени от загуба на работата си, тогава по-скоро ще обърнете поглед към практичната г-жа Клинтън, отколкото към ефектния Барак Обама. Но предишната комфортна преднина на Хилари Клинтън сред черните избиратели се топи в полза на Барак Обама.
Какво да кажем за общите избори през ноември 2008 г.? Най-честото опасение, свързано с г-жа Клинтън, като изключим извънбрачните занимания на съпруга й, е че тя предизвиква твърде полярни настроения за печеливиш кандидат. Без съмнение тя си създава врагове: проучване на общественото мнение на Галъп от 8 май показва, че тя печели одобрението на 50 на сто от запитаните, а 47 процента не я одобряват. Но това не значи непременно, че тя ще загуби. Джордж Буш спечели изборите през
2004 г. въпреки, че е един от президентите, предизвикващи най-голямо разделение в американската история. Хилари Клинтън няма нужда всички да я обикнат (нека обаче не забравяме, че тя се представи изненадващо добре на изборите в щата Ню Йорк, където привлече голям процент от гласуващите за независими кандидати и дори от гласовете на някои републиканци). За да спечели през 2008 г., тя се нуждае от победа само в още един средноголям щат в сравнение с резултата на Джон Кери през 2004 г. Затова изявата на г-жа Клинтън в Кливланд беше важна. Кери нямаше организация в Охайо шест месеца преди изборите, докато Хилари Клинтън вече назначи Тъбс Джоунс за съпредседателка на нейния предизборен екип.
Г-жа Клинтън има предостатъчно качества, с които да компенсира поляризиращия си образ. Тя е един от най-дисциплинираните професионални политици - огромно предимство в ерата на YouTube. Освен това е борбена и калена в битки за политическо унищожение на противника. Няма как да си я представим изхвърлена зад борда като Джон Кери. Семейство Клинтън винаги са гледали на политиката като продължение на войната с други средства, а г-жа Клинтън е дори по-корав боец от своя съпруг.
И какво ще стане, ако тя спечели? Какъв президент ще бъде? Нейните поддръжници подчертават две нейни качества. Първото е опитът й, както в Белия дом, така и в Конгреса. Второто е нейното центристко "Клинтъново" кредо - тя приема важността на пазара, но в същото време вярва, че правителството трябва да се намесва, за да помага на губещите. Нито един от тези аргументи обаче не е напълно убедителен.
Г-жа Клинтън изглежда надарена с политически здрав разум също толкова, колкото с вродена харизма. В крайна сметка тя е отговорна за един от най-големите провали във вътрешната политика от последните години - срутилия се план за реформа в здравеопазването (известен като "Хилариопазване"). Той се сгромоляса, щом бе внесен в доминирания от демократите Конгрес и поднесе огромен подарък за републиканците точно преди междинните избори през 1994 г. Г-жа Клинтън демонстрира и тревожна склонност да изостави т. нар. "трети път", за да успокои твърдото ядро на електората на демократите. Тя се изказва доста по-критично за свободната търговия в сравнение със съпруга й в началото на 90-те години на миналия век, когато икономиката беше в много по-лошо състояние.
Освен това тя не изглежда способна да постигне помирение във вътрешната политика. Най-голямата й слабост е, че ще задълбочи порочната практика на яростната партизанщина в американския политически живот. Влизането й в Белия дом ще принуди Америка да преживее продължение на безвкусната сапунена опера, която започна през 1992 г. Политиката като "реставрация" има много недостатъци, особено ако е втора поред реставрация.
Г-жа Клинтън изглежда много силна по въпросите на външната политика - областта, в която президентът има най-голямо пространство за маневриране, особено, когато в тази област има огромна нужда от сигурна ръка. Тя прави впечатление на човек, който е достатъчно твърд, за да защитава интересите на Америка. Но в същото време тя набляга на важността да се възстанови дипломатическата сила на Америка, за да се подобрят отношенията й с останалия свят.
Всеки демократ, който спечели президентските избори, ще бъде посрещнат много доброжелателно в чужбина. Но г-жа Клинтън е в още по-добра позиция в сравнение със съперниците си, защото е способна по-добре от всеки друг да "осребри" тази добронамереност. Тя посети над 80 държави като първа дама. Освен това е ненадмината в онлайн общуването (ако я срещнете за кратко на някоя онлайн конференция, в каквито тя обича да се включва, можете да получите бележка, написана лично от нея, за да ви каже колко й е било интересно да разговаря с вас). На г-жа Клинтън принадлежи разумната идея да направи съпруга си, един от най-популярните политици по света, в пътуващ посланик на Америка. Ако антиамериканизмът е една от най-лошите страни на политическото наследство на Джордж Буш, Хилари Клинтън вероятно е най-добре подготвеният кандидат, за да го преодолее. (БТА)
