Мнозина иранци чакаха този ден цели осем години - краят на ерата на Махмуд Ахмадинеджад. През двата си мандата като президент Ахмадинеджад постави Иран в изолация и остави икономиката му в развалини. В неделя встъпи в длъжност новият президент Хасан Рохани, наричан от мнозина иранци "шейхът на надеждата". Той обеща да се справи с главните проблеми на Иран: икономическата криза и изолацията.
Когато поемаше поста, Рохани ясно заяви, че иска да се отклони от курса на Ахмадинеджад и ще заеме умерена позиция. Той обеща на иранците стабилен живот с достойнство и свобода" и се зарече за "конструктивно сътрудничество" със Запада.
Шейсет и четири годишният президент каза, че иска да покаже на света "истинското лице на Иран и исляма". По думите му неговото желание за бъдещето е всички хора да си сътрудничат независимо от политическите си разногласия. Неговият проблем обаче е в разположението на политическите сили в Иран. Съгласно конституцията президентът няма последната дума по политически въпроси. Тя принадлежи на иранския върховен водач аятолах Али Хаменей.
Освен това влиятелният висш клир и Гвардейците на ислямската революция също имат думата в политиката, а консерваторите в Иран, които още не са преглътнали понесеното поражение през юни с избирането на Рохани, разчитат на грешки на новия президент.
"Има табута и червени линии, които Рохани, като избран президент, не може да престъпва", казва един ирански журналист. "Ако режимът не подкрепи неговите дългосрочни реформи, Рохани много бързо ще се озове в позицията на президент, който същевременно е водач на опозицията", казва в Техеран един политолог.
Докато се ширят такива опасения, политикът реформатор Расул Монтаджабниа съветва Рохани да не позволява да бъде сплашван. "Той трябва винаги да знае, че Бог и хората стоят зад него", казва Монтаджабниа.
Друг политик от реформаторския лагер го предупреждава да не прави компромиси. "Ако той ги прави, сам ще се превърне в политическа марионетка", казва Ахмад Ширзад.
Икономическата криза и изолацията на Иран произтичат от спора на международната общност с Техеран за неговите ядрени програми. Изолацията ще остане, докато ислямската република отказва да покаже пред другите правителства, че не разработва ядрени оръжия. Ахмадинеджад настояваше, че ядрените програми на Иран са само с мирна цел, но отказваше да предостави доказателства. Това доведе до санкции, включително петролно ембарго, което намали наполовина стойността на иранската валута и срина икономиката.
"Много неща зависят от важните преговори по ядрения спор", каза Рохани, който в продължение на десет години бе главен преговарящ на Иран в ядрените разговори със Запада. Ключова роля за това може да играе бившият посланик в ООН Мохамад Джавад Зариф, когото Рохани номинира за външен министър и като човек, който да върне в релси ядрените преговори. Зариф може да приближи Рохани и до една друга цел: възстановяването на дипломатическите отношения със САЩ, скъсани по времето на иранската революция през 1979 г. "След прекараното време в Ню Йорк той сигурно има точните контакти", казва един чуждестранен дипломат в Техеран.
Сред политиките, които е малко вероятно да се променят по времето на Рохани, е конфликтът в Близкия изток, "защото сред елита има идеологически консенсус относно Израел", казва професор Мохамад-Джавад Рандшкеш. Иран отказва да признае Израел и враждебността към еврейската държава е непоклатима доктрина на иранския режим. Рохани няма да може да промени много в тази насока.
Същото може да се каже и за сирийската гражданска война, в която Иран е ключов съюзник на президента Башар ал Асад. Най-многото, което Рохани може да промени, е реториката, като се изразява попредпазливо от Ахмадинеджад, предизвиквал възмущение по света с изказванията си, че Израел трябва да бъде изтрит от картата и че Холокостът е измислица. (БТА)
