Ирландският седмичник "Сънди уърлд" помества в новия си брой статия от българската студентка в Дъблин Моника Бояджиева, с която тя отговаря на твърденията на същото издание, че българите са трафиканти на човешки органи и че след 1 януари ще вадят очите на ирландците, за да ги продават.
Много журналисти очевидно смятат, че българите не са толкова цивилизовани, колкото другите европейци, а и решението на правителствата на Ирландия и Великобритания да забранят достъпа на български работници не помага за преодоляване на тази нагласа. Истината е, че българите са като ирландците. Ние сме добри хора, но си имаме по някоя "развалена ябълка". Ако българите трябваше да преценяват ирландците по поведението на няколко агресивни и пияни курортисти на Слънчев бряг, щяха да си създадат много лошо впечатление за вашата страна, пише Моника, която от три години следва в Дъблин и същевременно работи в закусвалня.
Преди да дойда в Ирландия мои приятели и близки бяха обезпокоени, че отивам в страна, където вилнеещи терористи от ИРА /Ирландската републиканска армия/ слагат бомби и убиват невинни хора. Каквото и да обяснявах, те не можеха да разберат, че това е част от миналото на Ирландия. Калта засъхва трайно и годините на отрицателни публикации навредиха на имиджа на Ирландия в отдалечени страни като моята. Хората тук наистина ми помогнаха, включително и напълно непознати, разказва българската студентка.
Бях шокирана, когато видях просяци по улицата. Не съм очаквала да видя подобно нещо в богата страна, но бях още по-шокирана, когато видях, че някои от тях можеха да си позволят мобилни телефони. В България също има просяци в големите градове, но те просят за храна, а не за алкохол и наркотици. Изненадана бях и от поведението на тийнейджърите в Ирландия. Мнозина от тях са извън контрол, без уважение към себе си и към околните. Младите хора в България се държат много по-добре, но се страхувам, че и това ще сте се промени, след като се присъединим към ЕС, споделя Моника.
Подобно на Ирландия и България е страдала векове от окупация, а през последните години и от масова емиграция. За нас обаче свободата е сравнително ново преживяване. Имаше известна адаптация и, разбира се, имахме проблеми с гангстери и корумпирани политици. Но не знам дали наистина е много по-различно от Ирландия. Не съм чувала гангстери в България да се приближат до чужденка и да я застрелят хладнокръвно, както това стана с латвийката Байба Саулите /застреляна миналата седмица в Дъблин, без да е имала криминални прояви или някакви връзки с престъпността - бел.кор./. Всяка седмица научавам за гангстери в Ирландия, които се избиват помежду си заради наркотици, или чета за следствия срещу корумпирани полицаи и политици. Също като в България, където мафията загуби мощта, която беше придобила след падането на комунизма и сега гангстерите са оставени да се избиват помежду си заради дрога и проституция. Ние също започнахме да изкореняваме корумпираните политици, но този процес е още в ранен стадий, се посочва в статията.
Българите са третирани като трета категория граждани, наредени след другите страни, които се присъединиха през 2004 г. За нас няма да свирят приветствени фанфари. Това е унизително и хората са разгневени. Ние сме горди и трябва да се присъединим към ЕС с високо вдигнати глави. Имаме обаче чувството, че ни вкарват през задния вход като нежелани мръсни кучета, които трябва да доказват, че са заслужили членството. Ние не заслужаваме това, както не заслужаваме и неверните писания, които се появяват в медиите, изтъква в заключение Моника Бояджиева. /БТА/
