Френската идея, че ако те хванат да сваляш три пъти нелегално музика от интернет трябва да бъдеш изключен от достъп до интернет, много прилича на любимото ни детско занимание „три корнера - дузпа". Три грешки и рискуваш да получиш гол. В съвременната европейска версия на тази игра при първо хващане получаваш предупредителен имейл. После писмо и най-накрая с един шут ти прекъсват достъпа до интернет. Поне такава е идеята, която онзи ден беше отхвърлена от Европейския парламент.
Въпросната идея за борба с пиратското, ама не сомалийското, беше бурно аплодирана и подкрепена от мейджър компаниите, които се занимават с производство и разпространение на музикално и филмово съдържание. Причината за отхвърлянето обаче е демократична, а от друга страна, и технологична. Все пак, съгласете се, че за един хакер не е трудно да си присвои фалшива компютърна идентичност и така невинен господин или госпожа да остане без интернет. Съгласете се също, че да спреш достъпа до интернет е чиста проба нарушаване на правата.
Възможният паневропейски Биг Брадър можеше да следи всяко незаконно сваляне на филм или песен. При положение, че само във Франция продажбите на дискове и DVD-та са надолу с 60 процента, не е странно, че индустрията масово и възторжено подкрепи идеята.
Разбира се, ако този закон беше приет, в интернет щяха да се появят стотици програмки, които „прикриват" следите. Използване на публични безплатни Wi-Fi зони щеше да се засили и на практика „улавянето" на пирати и прекъсването на интернет достъпа им щеше да бъде сравнимо с улавянето на сомалийски пирати.
Да заловиш интернет пират или сомалийски пират ще се окаже занимание трудно и коварно.
По същество в закон тип "Креативност и Интернет", създаден на базата на документи за съблюдаване на правата и ограничаване на онлайн пиратството, няма нищо лошо. Това е един от вариантите, с които навярно трябва да се експериментира за запазване сигурността на доходите на всички автори, изпълнители, артисти, създатели и т.н. Това, което мейджър компаниите така и не разбраха обаче, е че живеем в 2009 година и консуматорите трябва да се примамват, за да пазаруват. И затова е необходимо усилие. Славните времена, когато Джордж Майкъл издава албум и милиони си купуват оригинална касетка, отминаха.
Никой не би оспорил, че удоволствието да притежават компакт диск с дебела книжка, отлично графично оформление и нестандартен външен вид, не може да се сравни с някакви съмнителни mp3-ки с неясен произход и лошо качество. Впрочем, не бива да се залъгваме, че по-луксозните издания на редица албуми и днес са отлично продавани. Примерно делукс версията на албума на Еми Уайнхаус, излязъл отново, но в по-красив вариант, генерира сериозни продажби. С няколко думи ситуацията е следната - достъп до интернет е фундаментално право на гражданите и не може да се прекъсва. Музиката и филмите трябва да се купуват легално и две мнения по въпроса няма. Това, че Европейският парламент отхвърли предложението за спиране на интернет достъп е изключителна постъпка и Брюксел трябва да бъде похвален, защото наистина устоя на натиска. Очевидно е, че топката е в мейджърите, които или трябва да измислят нов и атрактивен бизнес модел, или трябва да намалят цените, или да преосмислят политиката си за дистрибуция на съдържание.
Независимо дали се намирам в София, Брюксел или Париж, понякога може да не ми се ходи на кино и тъй като модерните технологии позволяват, предпочитам да гледам филм на чудесен LCD екран в комфорта на собственото си жилище. Виновен ли съм, че малцина ми предоставят удобна и лесна възможност да закупя на прилична цена легално съдържание и да го гледам веднъж, без да напускам жилището си? Ако схемата да имам това съдържание е атрактивна има лесен и красив сайт за наемане на даден филм с перфектно качество и отлични субтитри, като нищо бих платил 5 лева, за да го гледам.
Уви, такова нещо няма. Същата е и ситуацията с оригиналните дискове или свалянето на легална музика. Има изключително много хубава музика, която или не можеш да намериш на оригинален носител в България, или магазин iTunes за България няма, или доставка на amazon.com за България няма. За мен топката е в компаниите, които предоставят оригинално съдържание - нови начини за неговата дистрибуция и нови цени са наложителни сега. Защото, запитвали ли сте се по каква причина книгите не пострадаха от пиратството? Една книга, издадена в чужбина, е истинско произведение на полиграфичното изкуство, тя се доставя бързо до всяка една точка на Европа, да не говорим, че самото купуване от книжарница е приятно занимание. За съжаление с филмите и музиката вече не е така. И вината не е непременно в нас, консуматорите. Мнозина от нас искат и обичат оригиналните продукти, но годината вече е друга, пазарната ситуация - също. Всички сме съгласни торент-сайтовете да бъдат затваряни, но и всички настояваме мейджър компаниите да вложат повече сили и средства, за да направят по-атрактивно и достъпно предлагането на оригинални продукти.
* Мейджъри - компаниите, които се занимават с производство и разпространение на музикално и филмово съдържание.
