Не веднъж ставаме свидетели на събития, от които можем да направим извода, че държавата помага на онкоболните или на хора с други сериозни заболявания - нови уреди за лечение се откриват шумно в присъствието на висши управници, осигуряват се повече пари за различни дейности, които се предполага, че помагат за спасяването на живот. В следващите минути обаче ще обърнем внимание на една тема, която може и да ни разколебае в извода, че държавата прави всичко възможно, за да осигури максимално добро и достъпно здравеопазване за всички. Става дума за снабдяването на тежко болни хора с лекарства, които не се намират у нас - често това са лекарства, за които компаниите - производителки нямат търговски интерес да ги регистрират заради скъпата и тромава процедура. Независимо дали са скъпи или евтини, тези медикаменти са нужни на малка група пациенти, а компромисът със замяната им с други може да доведе до тежки странични ефекти.
Тези лекарства наистина спасяват живота на детето - разказът започва Веска Събева, майка на момче с епилепсия и както тя сама се шегува „гара разпределителна" за лекарствата, без които епилептиците не могат, но не се намират в България. „Аз имам опита с моя син, който два пъти беше с епи статус и не излизаше същия човек. Интелектуално не беше съхранен, както преди", допълва Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия.
Ще ги наречем условно „тези лекарства" като обобщаващо понятие, защото са много, но често предлагат най-доброто възможно лечение за сериозни болести. Проблемът не е единствено при епилептиците. Много често хора с тежки онкологични заболявания се нуждаят от медикаменти, които ги няма у нас, защото не са регистрирани - не по клинични причини, а защото компанията, която ги произвежда, не е потърсила такава регистрация. Причината е банална - регистрацията е скъпа и дълга, а пазарът за тези медикаменти - малък.
Д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването, е категоричен, че освен лекарствата, които не са регистрирани по решение на компаниите - производителки, има и други лекарства - които са разрешени, но вече не са намират.
Болниците трябва да плащат, но го правят болните
Единствената възможност, която дава нормативната уредба, е една наредба на здравното министерство (според пациентските организации - Наредба №2), обясни д-р Кацаров. Тя дава право на болниците да поискат от вносителите лекарство, което не е разрешено у нас и съответно не се намира, да бъде внесено и то бързо. Обаче - за да се изиска медикамент, трябва протокол, подписан от трима лекари. „Процедурата е много тромава и докато тя тече, болният може да почине", коментира д-р Кацаров. Има и още един проблем - болниците работят с огромен натиск върху бюджета си, дори голяма част от тях имат дългове и следователно не могат да си позволят такова плащане. „На практика какво се получава - лекарите преценяват, че болният може да се лекува с определен медикамент и обикновено му се поставя условието: ние ще издадем такъв протокол, но само, ако ти го заплатиш", каза още експертът. По думите му много често става дума за скъпи медикаменти, които са непосилни за джоба на повечето хора у нас.
Д-р Кацаров допълни, че е разбираемо защо болниците прибягват до този вариант, тъй като не могат да покрият лекарствата на всички, а и самите болници са в много затруднено финансово положение.
Според Жени Адърска, председател на организацията на пациентите с онкологични заболявания, наредбата, с която болницата може да поръча лекарство, важи както за хората, които в момента са в болничното заведение, така и за тези, които вече са изписани, но все още са под наблюдение на специалистите. „Болният в никакъв случай не трябва да се занимава с менажирането на своето лечение", категорична е Адърска.
В аптеката отвъд Дунав ги има, но у нас - не
„Единственият изход е да се доставят лекарствата от чужбина - от Румъния, Македония, Сърбия, Гърция, Турция - дори и от далечна Франция. Кой както намери", допълни Веска Събева. Няма европейска рецепта, с която близък на болния да пътува до съседна страна и да закупи безпроблемно нужното лекарство. По думите на Събева обикновено се намира лекар в другата страна, който да напише рецептата, като му се носят епикризите и рецептите на българския му колега. В чужбина пътува един родител, но носи медикаментите, нужни за много деца. През границата се носят всички епикризи на болните деца, за да няма проблем с митниците. „Засега не сме имали проблем, но това не значи, че няма да се появи и един човек да остане ей така, да изгори, защото иска да помогне на болни деца", коментира Веска Събева.
Д-р Димитрина Христова работи с деца, които имат неврологични заболявания - едно от тях е именно епилепсията. Тя също помага на родителите да се снабдят с нужните медикаменти като им дава безвъзмездно от запаси, оставени й от други родители. По този начин поне може да започне лечението на болните деца. Д-р Христова свързва родителите помежду им, за да могат да се сдружават и да снабдяват децата си с лекарства от чужбина. „Взаимоспомагателният метод възникна именно заради този дефицит на лекарства", допълва детският невролог.
Оферта за лекарство в интернет - в никакъв случай!
Има и още един вариант, но всички са категорични, че в никакъв случай не трябва да прибягваме до него. Вероятно, ако ни трябва лекарство, което не се намира в България и пуснем името му в интернет, ще намерим контакти на хора, от които може да си го купим - обикновено на тях са им останали количества от техен близък. В никакъв случай не трябва да купуваме от тях, защото дори и да са добросъвестни, може да не са съхранявали медикамента правилно. А и ако си набавим част от необходимото количество, остава въпросът какво ще правим, когато го свършим - тогава не бива да прекъсваме лечението по средата и да сменяме медикамента. По-добре е това да стане в началото на лечението.
Хем спасяват живот, хем ги няма в България - защо?
„Многократно сме апелирали към държавата да скъси сроковете за издаване на лицензи и разрешения и да намали таксите. Защото хората губят - те не са длъжни да ги внасят на нашия пазар. Те ще ги внесат само ако имат интерес от това. Когато ти им отнемеш интереса, той няма за какво да го прави, защо да си създава излишни главоболия и проблеми и престава да го внася. А държавата не е просто търговец в отношение с друг търговец. Държавата има функции да осигури на болните това лечение и дори трябва да плати за това нещо. Това е първото, второто е да договори ниска цена и по-изгодни условия", коментира д-р Кацаров.
Отговорът на министър Десислава Атанасова бе лаконичен: „Правим всичко възможно където има някакъв проблем, да реагираме мигновено".
И докато чакат държавата да реагира мигновено, сигурно има пациенти, чието състояние се влошава; сигурно има и такива, които няма да дочакат мигновената реакция на държавата.
