Историята на едно обикновено българско момче в предаването „Дарик кафе":
В началото на ноември новината, че 15-годишно момче е успяло да "хакне" сайта на ГДБОП излеза наяве, след гостуването на него и майка му в телевизионно предаване. Той се казва Дони, живее и учи в Ямбол. Случаят със сайта на антимафиотите обаче е от преди година. Стоянка Господинова разбира за проблема, причинен от сина и, от шефа на сектор "Компютърни престъпления" в ГДБОП Явор Колев. Още тогава Колев лично я предупреждава за случилото се. Дони също е предупреден и проблемът е забравен от семейството. До момента, в който инцидентът стана публично известен, а Дони Господинов бе наречен „малолетен хакер". Според преподавателите от техническата гимназия в Ямбол, той е невероятно умно дете, което обаче расте в малко по-различна среда от повечето си връстници. Весела Йовева е преподавател по Информационни технологии:
С Дони се запознах преди една година, когато той за първи път дойде в нашето училище. Общо взето това беше едно дете с качулка и не я сваляше от главата си, чак към края на осми клас той се отпусна, установи, че средата не е чак толкова лоша и почнахме да се занимаваме с него. Той свали качулката и видяхме, че е едно много красиво момче.
Какво първо Ви направи впечатление в него?
Погледът му все беше надолу, личеше си, че детето не расте в обичайната обстановка, в която другите деца, които имат нормално семейство с двама родители, с добри доходи.
Забелязахте ли след часовете, че си тръгва веднага?
Тръгва си, но когато имаме занятия, миналата година започнахме един клуб по компютърна анимация, той оставаше с голямо желание. Дори в дните, когато нямаше проект, той казваше: "Е, защо днес няма?". Това, което ме впечатли е, когато той трябваше да участва в олимпиадата на областния кръг по "Информационни технологии". Когато му обясних къде е това място, т.е. до съда, той каза: "Къде е съдът?" Казвам: "На центъра", а той каза: "А къде е центърът?". Останах с впечатление, че той не е излизал дори на центъра на града или, ако го е правил, е било толкова рядко. Принудих се да го кача в моята кола и да го закарам до там. Когато влезе в колата, той каза: "Сега какво се прави?" Казах: "Сложи си колана", а той каза: "Как се слага коланът?". В началото си мислех, че се шегува, но видях по погледа му, че не се шегува, т.е. той не се беше качвал в кола.
Смятате ли, че Дони е различно дете и ако е различно, с какво?
Той е различно, колкото всяко дете е различно от останалите. Разликата му с болшинството му съученици е, че е по-тъжен. Рядко го виждам да се усмихва.
Обществената реакция, която срещат Дони и майка му заради "спирането" на МВР сайта, променя ежедневието на скромния им живот. В свои изявления шефът на компютърния отдел ясно обясни колко неприятности е причинило момчето. Отвъд "жълтата" обвивка обаче историята на Дони се оказва доста по-дълбока и (не)предвидима. Завидните си умения в областта на информационните технологии момчето придобива в семейна среда, в която най-важният приоритет е образованието. Независимо, че достъпът до интернет се оказва на цената на животоспасяващи лекарства. Защо Стоянка Господинова негодува срещу обществената реакция и определя сина си като най-обикновено момче.
Как се чувствате?
В момента не съм много добре, но ще се оправя.
През последните седмици често ви се е налагало да разговаряте с журналисти за сина си? Разкажете защо?
През януари месец ми се обади г-н Явор Колев да ме предупредят за проблема, който Дони им е създал, така че случаят още тогава беше приключен и Дони повече не се е повтарял.
Можете ли да кажете какво точно е искал да направи Дони?
Предупредил ги е, че имат някакво слабо звено в системата за сигурност. Няколко пъти ги е предупредил и когато видял, че не са обърнали внимание, им е блокирал някаква страница. Това не е важно. Искам по този случай да спре да се коментира.
(В сайта на ГДБОП Дони е търсел информация за "Анонимните", когато забелязва проблем.)
Защо сте настроена така? Как се отрази тази т.нар. медийна известност на живота и ежедневието ви?
Твърде зле, твърде зле. Дони беше разстроен, а синът ми никога не плаче, още повече пред чужди хора.
Защо са го помолили да излъже за случилото се?
И аз не знам. За да не му навредят естествено от другата инстанция, защото Дони е малък, а те са големи хора, силни.
На мен ми казахте, че не се гордеете от постъпката на сина си.
Това е за мен една хлапашка постъпка. Защо да съм горда?! Та той тепърва се развива, това би му съсипало бъдещето. Аз се опитвам да възпитам един гражданин, примерен гражданин. Нищо повече! Той вече мислеше, че кой знае какво престъпление е извършил, а това не беше така.
По време на разговора със Стоянка възниква въпросът - какъв живот живее определеният за невръстен хакер?
Трудно е, защото го отглеждам с помощта на майка ми и с моята пенсия и детските, които получавам. Но независимо какви лишения претърпявам аз, цената си заслужава.
От какво заболяване страдате?
Епилепсия и астма, проблеми със сърцето. Бях първа група с 96% намалена трудоспособност, но ми понижиха групата, защото не си приемам редовно лекарствата.
С какъв бюджет разполага семейството ви?
110, 95 лв. ми е пенсията и 35 лв. са детските.
Как живее жена с тежки заболявания и 15-годишният и син със 145 лв. на месец?
С лишения. С бързото израстване на сина ми, който трябва да се справя в много ситуации, защото той на мен не може да разчита, по-скоро аз разчитам на него, че винаги ще се справи в каквато и да е ситуация. Ако аз получа пристъп, той трябва да знае какво да прави.
Това често ли се случва?
Случва се е доста често. Знае как трябва да се справи. Животът го е научил от малък. Доста търпелив е и стиска зъби.
Смятате ли, че е талантливо дете, или различно?
Не. Напълно нормално. Като всяко дете, просто е любознателен. Сега ще му възлагат малки поръчки от Ямайка за направата на малки сайтове. Естествено, ще се надявам, ако това стане. Лошо звучи от моя страна, защото живея тук. Малко или много все пак държавата ми дава едни 35 лв., но все пак дали това е достатъчно, за да се отгледа едно дете?
Приказката "Моето гардже е най-хубавото", очевидно не важи за Стоянка Господинова. Макар че 15-годишният Дони от Ямбол бе определен за вундеркинд заради случая със сайта на антимафиотите, майка му не го намира за различно дете, нито за по-умно, нито за по-специално от останалите. Единственото, на което се надява, е синът й да попадне при подходящите специалисти, които да допринесат за развитието и обучението му в правилна насока. Мечтата на самия Дони не е нито нов i Pad, нито нови маратонки, нито лъскава кола - подарък за навършване на пълнолетие. Момчето има само едно желание - да напусне България заедно с майка си, за да могат двамата да живеят в нормални условия.
Какво искаш да правиш в бъдеще, свързано с компютрите и технологиите?
Още не съм решил. Само знам, че няма да е в България.
Защо?
Защото тя нищо не е направила за мен. Нито е дала работа на майка ми, те винаги са я отрязвали от всякъде. Затова!
Сърдит ли си?
На България ли? По-скоро на държавниците, които управляват тази система. Смятам, че всеки, който стане министър или президент, или кмет гледа първо да напълни собствения си джоб. Бях много ядосан преди години и ми идваше да ги напсувам едно хубаво. Тогава майка ми помоли за помощ, а те и изпратиха 54 стотинки. Вие не знам дали сте наясно и дали ядете хляб, но с 54 стотинки как можеш да вземеш хляб и да нахраниш двама души?! Ето това не ми е ясно на мене.
Къде искаш да учиш висшето си образование?
В Америка, в Харвард или пък Оксфорд, или някъде другаде...
