Крахът на една неродена индустрия
Крахът на една неродена индустрия / снимка: EPA/BGNES

Словосъчетанието "световна финансова криза" вече излиза от устата на всеки втори човек. Независимо дали съм отишъл да си сменя маслото на колата или се редя на опашка в банката, около мен постоянно се говори за икономическите проблеми, пред които България ще се изправи. И ако повечето хора се обединяват около становището, че финансовата криза няма да се усети толкова силно у нас, то малцината, които управляват пари, вече не само са я усетили, ами бяха отвени от нея.

В България активи управляват основно два типа структури: пенсионни фондове и управляващи дружества. Пенсионните фондове са относително стар и консервативен играч. Пред тях има редица законови ограничения за това къде и как могат да инвестират средствата на осигурените лица. Над 60% от парите им се намират в облигации, ДЦК и банкови депозити - все нискорискови инструменти. Нещо повече, те разполагат със сравнително постоянен приток на пари от осигуряващите се лица. Така че дори и по време на финансова криза пенсионните фондове разполагат със значителен ресурс.

При управляващите дружества (УД) нещата стоят малко по-различно. Нека първо видим какво е УД.

Управляващите дружества управляват взаимни фондове. Те са форма на колективна инвестиция, при която голяма група хора обединяват своите капитали с цел съвместно инвестиране в ценни книжа. Когато си купувате акции или дялове от взаимен фонд, вие всъщност заявявате участието си в един общ портфейл от инвестиции, управляван от професионален екип експерти в лицето на Управляващото дружество. Портфолио мениджърите на управляващите дружества инвестират набраните средства, като получените печалби и загуби се разпределят пропорционално на всички инвеститори във взаимния фонд.

Идилията

Взаимните фондове стартират през 2006 година. В края на същата година Химипорт АД прави първично публично предлагане (IPO – Initial Public Offering) и слага началото на невероятните печалби от фондовата борса. Следват IPO-та на Монбат, Корпоративна търговска банка, Първа инвестиционна банка и др. Борсата се прочува с това, че на месец носи по 20-30% доходност на инвеститорите.

Фондовете процъфтяват. За година и половина от месец март 2006 до септември 2007 година активите им нарастват от 121 млн. лв. на 890 млн. лв. От 880 пункта през месец март 2006 в края на септември SOFIX (измерителят на най-големите компании на борсата) е вече 1839 пункта (ръст от над 100%)! Борсата започва да привлича все повече и повече инвеститори, които на драго сърце си дават парите на различните взаимни фондове. Портфолио мениджърите на най-доходоносните фондове се превръщат в звезди, достойни за холивудски филм.

Първа свирка

Към края на 2007 г. Алианц България изтегля всичките си средства, които са инвестирани във взаимни фондове. Според слуховете става дума за около 30 млн. лв. За около месец SOFIX губи около 300 пункта (15%). Това е първият сигнал за процъфтяващата индустрия, че нещо не е наред.

Световната финансова криза

Финансови институции фалират, кредитирането е замразено, безработицата расте, производството намалява, потреблението също. Някои от големите икономики вече са в рецесия. В резултат на това борсите по целия свят се сриват. Българската фондова борса (БФБ) не остава по-назад. Акциите в SOFIX вече са със 70% по-евтини от началото на годината. От януари насам капиталовият ни пазар не само, че не се развива, а направо преживява. Надеждите за 30% месечна доходност са заменени от надежди за поне минимален ръст на индексите и то за ден-два.

Резултатът

Световната финансова криза попари много надежди. Най-попарени обаче останаха надеждите на управляващите активи. У нас индустрията, тръгнала с гръм и трясък и покорила хазартните сърца на хиляди българи, е на път да се сгромоляса. В края на 2007-ма активите на колективните инвестиционни схеми за малко да докоснат един милиард лева. Сега те надали са повече от 300 млн. лв. (очаква се статистиката на КФН за Q3). Кликайки на меню фондове и филтрирайки доходността, виждам, че едва 6 взаимни фонда са на плюс от началото на годината. И дори и най-печелившият от тях не успява да мине петте процента...

Проблемът

Оцеляването на взаимните фондове зависи от цената на акциите, в които те са инвестирали. От една година насам единствената посока, в която цената се движи, е надолу. И изглежда нищо не е в състояние да спре тази тенденция. Нито положителните финансови резултати на дадена компания, нито изказванията на висшите държавници за стабилността на нашата финансова система. Все по-ясно се откроява фактът, че цената на акциите не отразява истинската стойност на дадена компания.

Това безтегловно падане се дължи на няколко фактора. На първо място е финансовата криза с нейните външни (забавяне на глобалния растеж и изпадането на някои водещи икономики в рецесия) и вътрешни (намаляването на чуждестранните инвестиции, затягането на кредитирането и забавянето на ръста и на българската икономика) фактори. На второ място е липсата на опит у играчите на фондовия ни пазар. По-голямата част от инвеститорите и портфолио-мениджърите не знаят какво се прави по време на падащ пазар, защото досега не им се беше случвало. На трето място е ниският процент от населението, който инвестира в акции. Това се дължи на малкото време, през което пазарът функционира, и на недоверието на българина във фондовата борса, на която се гледа като на напомняща за масовата приватизация алтернатива на казиното.

Решението

Ето какви са възможностите за излизане от безизходицата, в която се намират повечето инвеститори в момента.

Масова кампания от страна на държавата, разясняваща възможностите за инвестиция на фондовата борса, на тема: ”Инвестирай сега, печели после!”

Законодателни промени, но не за отпадане на минимума от 500 000 лв. необходими активи за съществуването на взаимните фондове, а за увеличаването му на 5 000 000 лв. Защо? Заради формулата "ПОВЕЧЕ ПАРИ - ПО-ДОБРИ СПЕЦИАЛИСТИ - ПО-ОТГОВОРНО УПРАВЛЕНИЕ НА АКТИВИТЕ". Поради факта, че минимумът в България беше 500 000 лв., у нас не можа да възникне нито един мега фонд, който да разполага с над 200 млн. лв. активи.

Ограничаване на възможността за репатриране на капиталовата печалба. Какво ще рече това? Ако в края на 2006-та чужденец е инвестирал 1 млн. лв., то в края на 2007-ма вече почти сигурно е разполагал с 2 млн. лв. Когато решава да продаде всичко (както повечето чужденци направиха), той няма да плати и един лев данък върху печалбата. Това доведе до безпрецедентно теглене на капитал от фондовия ни пазар, който след като се глобализира (с приемането на България в ЕС и въвеждането на XETRA - системата за търговия на Deutsche Boerse) стана още по-уязвим за отлив на средства от него.

Затова се налага Народното събрание трябва да обложи капиталовата печалба при репатриране с поне 20%.

Намеса на Комисията за финансов надзор. Видяхме борсите по целия свят да преустановяват търговията в кризисни моменти. Ние обаче сме решили, че понеже сме много свободен и развит пазар, то нямаме нужда от държавни регулации, дори и в най-тежките времена. Тази липса на намеса обаче води след себе си усещане у играчите на фондовия пазар, че са оставени сами да се оправят.

Ето защо, при спад от над 10%, КФН да има правото да се намеси и спре търговията.

И още една мярка, която отново трябва да бъде стимулирана от държавата - начало на активна дивидентна политика от страна на публичните компании. В момент, когато парите по света изчезват, получаването на дивидент от стабилните компании ще засили интереса към тях. За целта държавата трябва да премахне данък дивидент.

*Материалът е с аналитичен характер и не представлява препоръка за взимане на инвестиционно решение.

Всичко за финансова криза четете в DarikFinance.bg

Коментар