Комунистите – опозиция, която устройва Кремъл
Комунистите – опозиция, която устройва Кремъл / БГНЕС

Олга Недбаева от Франс прес

Основен съперник на партията на президента Владимир Путин на предстоящите на 2 декември парламентарни избори, Комунистическата партия на Руската федерация е безобидна и удобна за Кремъл опозиция, която канализира недоволството на носталгиците по Съветския съюз и предлага привиден плурализъм.

Архаична, но много влиятелна, партията със сигурност ще преодолее съдбоносния праг за влизане в Държавната дума от 7 процента в система, при която в надпреварата се включиха непочтени политици и бизнесмени, включително затворници като петролния магнат Михаил Ходорковски.

"Това е опозиция, която е неразделна съставна част на системата, не иска революционни промени и често гласува като партията на Путин "Единна Русия", а в същото време предлага привиден плурализъм", анализира Евгений Волк от фондация "Херитидж".

"През 90-те години комунистите бяха войнствено настроени против либералните реформи. Днес тяхната войнственост отслабва, лидерите им остаряват. Епохата им е отминала", допълва Волк.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение на независимия център "Левада", 68 на сто от руснаците са на мнение, че комунистите имат влияние в политическия живот. Близо половината обаче смятат, че партията е старомодна и не предлага нови идеи.

В предизборната кампания лидерът на комунистите Генадий Зюганов продължава да "бълва огън и жупел" по олигарсите, осъжда регионалните деспоти, които възпрепятстват дейността на Комунистическата партия, но не критикува никога открито президента.

"Това са фиктивни опозиционери по две причини: политиците са принудени да бъдат много предпазливи, за да оцелеят в политическата система на Владимир Путин, и елементи от социалната програма на комунистите съвпадат с тази на "Единна Русия", чиято листа оглавява президентът", обяснява Борис Дубин, социолог от центъра "Левада".

В период на относителна стабилност, подхранвана от скока на цените на петрола, "техните лозунги могат да съблазнят само бедни, консервативно настроени и слабо образовани хора", добавя експертът.

Необходимостта от модернизиране на партията редовно е поставяна на дневен ред на конгреси, така както и желанието да се залага на интелигенцията, която иска да живее при социален модел от европейски тип.

"Тези думи никога не се конкретизират", критикува философът с леви възгледи Борис Кагарлицки.

Партията започна да се обновява между 2003 и 2005 г. с масовото приемане на младежи, които впоследствие обаче бяха прогонени или принудени да напуснат, разказва Анатолий Баранов, бивш член на Комунистическата партия, който поддържал уебсайта й.

"След големите протести срещу социалните реформи на правителството през 2005 г., ръководството на партията си навлече неприятности и оттогава Кремъл държи комунистите в ръцете си", твърди Баранов, който напуснал партията след обвинения в шпионаж и неотроцкизъм.

Според него руската Комунистическа партия, която наброява под 200 хиляди членове, е загубила 400 хиляди за седем години, но въпреки това е в благоприятна позиция преди изборите.

Партията "Справедлива Русия", ръководена от бившия

председател на горната камара на парламента - Съветът на федерацията, Сергей Миронов - близък до Владимир Путин политик, който възприе преди изборите лява риторика, "не успя да убеди избирателите", казва Баранов.

Според Кагарлицки Комунистическата партия е единствената, за която е изгоден новият избирателен закон, променил избирателната система от смесена на пропорционална. "Със същия процент като през 2003 г., те ще удвоят представителството си", прогнозира той.

Фактът, че традиционните руски избиратели са дисциплинирани, също е в плюс за партията. За разлика от тях младежите, които са по-аполитични, може да не отидат до урните.

Комунистическата партия освен това би могла да се възползва от прехвърлянето на протестни гласове на хората, отвратени от тоталната доминация на системата Путин. Броят им обаче ще е ограничен, смятат експертите. /БТА/
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар