Коментари след стрелбата в кв. „Димитър Миленков”
Коментари след стрелбата в кв. „Димитър Миленков” / снимка: БГНЕС
Коментари след стрелбата в кв. „Димитър Миленков”
62747
Коментари след стрелбата в кв. „Димитър Миленков”
  • Коментари след стрелбата в кв. „Димитър Миленков”

Два дни след зверското тройно убийство и последвалото самоубийство в столичния квартал „Димитър Миленков” близките на убитото ромско семейство се подготвят за погребение.

Сега обаче темата е за „общия знаменател”. Общият знаменател, но не като термин в математиката, а в отношението на хората към света наоколо, към това, което се случва всеки ден и към това, което се случва веднъж и обръща всичко наопаки. Каква е реакцията ви, когато чуете по новините информация за тройно убийство? Ужас, страх, възмущение...? А как реагирате, когато чуете за убийството на едно ромско семейство?

Едно бегло проследяване на реакциите... Това са само малка част от коментарите по форумите след като новината за инцидента в столичния квартал „Димитър Миленков” взриви медийните честоти:

„Циганите могат да протестират само когато започнат да си образоват децата, ама не в кражби. Те са свикнали да крадат и никой нищо да не им прави. Така трябва да е - който краде, куршума и толкоз”, гласи коментар от 19 март.

„Разкарайте циганите, защото тези случаи ще зачестяват, хората не издържат вече! От тези 10 къщи сигурно ще изпълзят 80-100 мангала, които тровят и без това тежкия живот на хората!!!”, е написал друг активен интернет потребител.

Първоначалната ни идея беше да разкажем как трагедията е обединила хората от квартала. Оказа се обаче, че до голяма степен медиите са изиграли ролята на разединител. Сред стотиците гневни коментари, адресирани до ромската общност срещнахме и това:

„Коментатори, няма начин да бъдете наречени „уважаеми”! Редно е да помислите, преди да замърсявате интернет пространството, удобно скрити зад никове. Става въпрос за изгубени човешки животи, става въпрос за малки деца, които са оцелели само защото някой, на когото е омръзнал живота, не е имал достатъчно муниции. Мен например ме е срам, отвращавам се, че живея в общество, което ражда и възпитава такива коментатори!”

И нас срамът ни закара отново в мрачния столичен квартал, където броят на жандармеристите-охранители се беше стопил трикратно в сравнение с предните дни, камери, фотоапарати и диктофони липсваха, а под първите пролетни лъчи роми и българи все още говореха за кървавата трагедия от понеделник, макар и вече с повече тъга, отколкото гняв. След първоначалния отказ, все пак успяхме да разберем какво е предизвикало абсолютното нежелание на до вчера словоохотливите съседи на покойните да говорят по темата отново.

Разговорът с тъста и братовчеда на убития Кирил, хората, които сега поемат грижата за децата, приключи бързо, изцяло по тяхно желание. На улицата срещнахме и най-добрия приятел на младия мъж Камен. Разгневеният на медиите Камен постави въпроса за „общия знаменател”.

Последвайте ни

Коментар