Румъния и България се присъединяват към Европейския съюз на 1 януари. Така страните членки стават 27, а населението – 492,8 мил. души. След това врата ще бъде затворена за дълго. Само Хърватия би могла да се промъкне и да се присъедини към клуба, но не преди ЕС да ревизира вътрешните си правила. Всяко по-нататъшно разширяване е малко вероятно, пише вестник “Индипендънт”.
От една страна Франция, където избирателите се чувстват заплашени от разширяването, обеща да провежда референдуми преди да се приемат нови членове и така да налага вето.
От друга страна европейските политици започват все повече да се съмняват във възможностите на ЕС да се разширява и да поема нови членове. Избирателите далеч не са убедени в облагите от приемането на балканските страни. А въпросът за членството на Турция предизвика сериозна опозиция, особено във Франция, Германия и Австрия.
Поддръжниците на България и Румъния смятат, че двете страни са готови колкото е била готова Полша през 2004 г. или Гърция през 1981 г. Но само преди няколко месеца Европейската комисия се изказа критично за представянето на България. Страховете от липсата на готовност на България бяха подчертани миналата седмица, когато ЕК заяви, че е изключително загрижена за стандартите в българските авиолинии и наложи специални ограничения на страната.
Когато ЕС прие десетте страни през 2004 г. във Великобритания пристигнаха десетки хиляди повече от предвиденото имигранти. Затова сега на България и Румъния бяха наложени ограничения в това отношение.
Много притеснителен е провалът на България при справянето с корупцията и организираната престъпност. В последния доклад на Еврокомисията се казва, че страната е направила “няколко конкретни опита за разследване и завеждане на дела по обвинение в корупция на високо ниво”, но няма “нито едно дело за пране на пари”, а и броят на съдебните дела спрямо организираната престъпност е ниско.
Повечето наблюдатели смятат, че машината на ЕС се нуждае от основен ремонт. Все още се използва същата структура, използвана и от първоначалните шест страни членки. Сегашната ситуация изисква промяна, като някои решения трябва да бъдат взети преди ЕС да допусне Хърватия в редиците си.
Затрудненото положение идва от факта, че промените, окончателно одобрени от страните членки, бяха отхвърлени на референдум от избирателите във Франция и Холандия. Сега на преден план излиза въпросът какво да замени конституцията. Най-приемливият отговор е да се вземат ключови елементи от проекта за конституция като например промяна в изборната система.
Последното разширяване подпомогна икономическото състояние на Европа и създаде търговски блок с много по-голям брой население от Америка. Освен това то утвърди младите демокрации в европейското семейство, също както Гърция, Испания и Португалия бяха привлечени от предишното поколение.
Обаянието на членството в ЕС е решаващо за обуздаването на стари религиозни конфликти на Балканите. Перспективите за присъединяване към европейското семейство е жизнено важно за реформаторите в бившите съветски страни като Украйна. В обобщение разширяването на ЕС оказва своето влияние за мира, просперитета и стабилността.
