В България от години снегът през зимата е изненада. От тази година обаче топенето му е национална криза. Ако умножим бедствието в с. Бисер по 2700, ще можем да си представим цялостната картина с проблемните язовири в страната и ще повярваме на еврокомисаря по бедствията и кризите, че най-лошото тепърва предстои. Извън човешката трагедия, много проблеми останаха на повърхността, като това, че контролът, собствеността и поддръжката на язовири в България са в тотален хаос, второ, държавата няма механизъм за превантивни действия и трето, липсва система за предупреждаване на гражданите при бедствия и аварии. Какви са изводите, които могат да се направят до този момент и какви са правилните мерки, за да не се повтори тази трагедия, разговаряха в предаването „Кой говори" по Дарик Асен Личев, директор „Управление на водите" в Министерството на околната среда и водите, Георги Харизанов, директор „Напоителни системи" и доц. Стефан Модев, декан на Хидротехническия факултет в Института по архитектура, строителство и геодезия и член на Българската асоциация по водите.
Според Асен Личев обществото започва да разбира, че причината за бедствията не е самата вода като природен ресурс, а безотговорността и лошото състояние на техническата и водна инфраструктура. „За мен всичко това не е природна стихия, а е човешката стихия на безотговорността", допълни той.
Малките водоеми в държавата отдавна са неглижирани, заяви доц. Стефан Модев и допълни, че Министерството на околната среда и водите разпорежда ресурса, но съоръженията, тяхното качество и поддръжка трябва да се извършва от специализирани органи. „Такъв обаче специализиран орган все още няма, това е лошото и намирам за много добро решението на правителството за отдаване на тези водоеми под контрола на най-добрата ни организация. Наистина ще има стресова ситуация в тези организации, защото това е едно разбутване на схема, която криво-ляво работи. Ще бъде обаче по-добре", допълни Модев.
Асен Личев припомни, че още 2000 г., когато се е изработвал закона за водите по настояване на сдружението на общините и на самите кметове, тези микроязовири са били обявени за публично-общинска собственост. От 2000 г. до сега официално от кметовете не е постъпил нито един сигнал или предложение, че не могат да се справят, допълни Личев.
Потенциално опасните язовири и тези, за които има предписания, са около 200, каза Георги Харизанов. Той обясни още, че терминологията „потенциално опасни" не означава, че във всеки един момент ще се случи нещо с язовира или ще се скъса язовирната стена. Терминът всъщност означава, че някое от съоръженията на язовира не е в пълна изрядност. Георги Харизанов беше категоричен, че освен книжнината и законите, има и морал, тъй като определени хора са били предупредени и е трябвало да си свършат работата.
Според доц. Стефан Модев най-лошото предстои, защото ако настъпи едно интензивно снеготопене, всички малки язовири, почти безпризорни, ще бъдат подложени на стресова ситуация. „Някой трябва непрекъснато да ги оглежда, да се грижи за съоръженията, да се грижи за стената, кой да го извършва това, освен собственика", допълни Модев.
Чуйте целия разговор в предаването "Кой говори":
