Как Паркинги и гаражи провалиха първия учебен ден
Как Паркинги и гаражи провалиха първия учебен ден / Sofia Photo Agency

15 септември – първи учебен ден за учениците, начало на ловния сезон за паяците.

4 часа през нощта срещу 15 септември. Зловещото, тъмно и навъсено място, в което спи Големият Паяк, е тихо. Той още спи, но сънува сладък сън и ехидна усмивка е огряла грозноватата му муцуна.

Все пак, 15 септември е и всички паяци знаят, че на тази дата започва големият ловен сезон. Изведнъж, облян в пот и готов за много секрет, който да отдели от паяжинните жлези, Големият Паяк се събужда. Време е за безпощадно действие! Време е за атака! Време е за Вагнер! Време е за Апокалипсис! Време е за голямата плячка!

Големият Паяк, за който някои мислят, че всъщност е мъжка тарантула, защото често е забелязван да преследва плячката си и да я умъртвява с отрова, гледа с хищен поглед и е съсредоточил и осемте си очи към календара пред себе си и надпис „15 септември. Откриване на учебната година”.

Малките паяци, които се хранят с автомобили като ги улавят в мрежите си, също вече са будни. Те обикновено дебнат жертвите си в центъра на синята си паяжина, която наричат за удобство „синя зона”, като използват специална сигнална нишка. Когато някое животно, разбирай автомобил, се улови в капана, то започва да клати нишките и тогава паякът го напада като вкарва в жертвата си отрова.

Междувременно в мрачното си подземие Големият Паяк са готви да даде своите инструкции. Всички малки паяци го чакат настървено, готови за началото на ловния сезон. Подредени един до друг, те слушат Вагнер и Слейър, за да бъдат готови за безпощадна атака. Погледнати отгоре малките паяци приличат на танкова дивизия, която се готви за война и е толкова силна, че бързо ще смаже противника.

В този момент прожекторите се фокусират върху безмилостния и безпощадния , който предизвиква страх и възхищение, Големият Паяк!

Ето го и него, грозен и тъмен, мутирал в нещо невиждано, Големият Паяк застава пред притихналото множество и дава своето нареждане: „Паяци, днес е 15 септември, началото на ловния сезон. Жертвите са около всички училища. Часът е 7. Паяци, готови ли сте? Готови ли сте? Паяци, към училищата! Атака! Всички към училищата!”

И само след малко паяците бяха там и свършиха своята работа. Вдигаха всички автомобили наред, защото около всяко училище имаше повече автомобили от обикновено. И може би някои бяха спрели неправомерно. И аз бях един от тях. И бях спрял правомерно, в улица без никакви забрани, абсолютно никакви. Без да преча на никого. Като всички останали, просто заведох детето си на училище, а това беше първият му ден в първи клас.

И в 8.15 колата вече я нямаше. Защото паяците работят неуморно.

И вместо всички родители да закъснеят за първия учебен ден на децата си, както всъщност стана, защото нямаше къде да паркират, полицаи и паяци задружно потриваха ръчички и пипала, вземаха точки, глобяваха, раздаваха правосъдие, отнасяха се към всеки като поредната жертва и не правиха нищо абсолютния и тотален хаос около всяко училище да бъде превърнат в един добре контролиран хаос. Поне заради децата, не толкова заради родителите.

От днес отказвам да се подчинявам на Големия Паяк.

Между другото, днес в 7.45 паяците пак бяха около училището на моето дете. Очевидно заслепени от лесната плячка на 15 септември дебнеха за нови жертви.

Но дори и да ме бяха хванали, а аз – повтарям – бях спрял правомерно – нямаше да се подчиня. Защото е време някой най-сетне да разчисти грозните паяжини от града ми.

Коментар