Когато Джордж Клуни обяви, че за пореден път ще гласува за Обама, новината обиколи агенциите. Когато беше направено проучване какъв процент от хората се влияят от подобни новини - бум - резултатите се оказаха половин процент.
Няма съмнение, че официалната подкрепа на известни личности, както и на определени медии, имат значение за изборите в САЩ, но защо т.нар. процес на "endorsement" е толкова важен, след като навярно не оказва желаното силно влияние на финалните резултати и волята на избирателите?
Големите медии в САЩ вече съобщиха официално в обширни редакционни статии кого от двамата президенти подкрепят. Онези от тях, които са традиционалисти в избора си, не предизвикват кой знае какъв интерес. Ню Йорк Таймс подкрепя Барак Обама? Разбира се, винаги е било така и така ще бъде. Трябва да се върнете много години назад в историята на този вестник, за да откриете, че и той е подкрепял републиканец. Ню Йорк Пост подкрепя Ромни? Естествено. Никой не се е съмнявал.
Когато обаче един вестник промени нагласите си от последните избори, ехото моментално отеква. Подобен беше случаят с Des Moines Register, ежедневник от Айова, основан през 1849 година. Вестникът не само че подкрепи Мит Ромни тази година, знаковото тук е, че за първи път от 40 години редакционният екип застава зад републиканците. Основната причина, пишат редакторите, е "свежата икономическа визия", която Ромни предлага. Последният републикански кандидат, за когото Des Moines Register вдига палец нагоре, е Ричард Никсън.
Как всъщност се случва подкрепата във вестник като Des Moines? Кой има право на глас? Всички ли журналисти решават или издателят има финалната дума? В "обяснителната си бележка" редакторите на вестника от Айова пишат: "Нашата подкрепа за Мит Ромни може да ви изненада, разгневи или хареса. Идеята на редакционната подкрепа към определен кандидат е да провокира разговор и ние каним нашите читатели да ни изпращат мнения си." Хората, които вземат решение за подобна подкрепа в Des Moines Register са издателят Лаура Холингсуорт, главният редактор Рик Грийн, редактор мнения Ранди Еванс и редакторите Рокс Лайърд и Анди Доминик. Петима души. След като наблюдавали двамата кандидати през последните шест години, интервюирали са ги поне по два пъти, проучили са сериозно позициите им по различни въпроси, петимата са определили политиката на вестника след двучасова разгорещена позиция. Интересен факт - нито един от останалите журналисти в нюзрума не е знаел за крайното решение, преди то да се появи във вестника.
Разбира се, двучасовият дебат е преминал при определени правила - издателят е лидер и има право на последната дума. От вестника разказват: "Като издател Холингсуорт има принципната възможност да диктува какви да бъдат официалните позиции на вестника по всяка тема, но самата тя винаги изисква друго мнение, несъгласие, дискусия. Мнението на редакционния борд в никакъв случай не влияе върху останалите публикации във вестника." Вестник Des Moines е подкрепял чрез своите страници един от кандидатите за президент в продължение на повече от 100 години. Изборът е почти наравно разпределен между републиканци и демократи, между победители и губещи. По подобен начин реагират и повечето големи вестници в Щатите.
Институтът "American Presidency Project" отчита официалната подкрепа на водещите вестници в страната от години. Към този момент 34 от големите вестници с тираж от над 9 милиона са подкрепили Обама срещу 28 вестника с тираж от почти 5 милиона, които са потупали Ромни по рамото.
Най-тиражният вестник The Wall Street Journal, който принципно е на страната на Ромни, би обърнал горното съотношение (продава над 2 милиона копия дневно), но при него не съществува традиция за подкрепа на определен кандидат. Подобен е и случаят с USA Today, който има тираж от почти 2 милиона и няма редакционна политика да избира един от двамата. Запитани преди време защо не подкрепят официално някой от президентските кандидати, от редакцията на USA Today отговориха, че самия нюзрум на вестника е толкова разнообразен, че трудно биха стигнали до консенсус кого да изберат, дори и да желаят да го направят. Коментарът на Wall Street Journal: "Подобна официална подкрепа е на второ място по важност след основната и фундаментална цел на страниците с мнения и анализи във вестника. А целта е да се придържаме към онези принципи, които са залегнали във философското ни разбиране за "свободни пазари и свободни хора". Това включва по-ниски такси, свободна търговия, отстояваща правата си американска външна политика и промотиране на демократичните ценности в света."
Големите вестници в щата Флорида, където се намирам в момента, са разпределени по-скоро към демократите. Tampa Bay Times (тираж от 300 хиляди) подкрепя Обама сега, както и през 2008 година. Orlando Sentinel (тираж от 173 хиляди) е на страната на Ромни, но през 2008 е бил за Обама. Аналогичен е и случаят със Sun-Sentinel (тираж 173 хиляди). Miami Herald, най-популярният вестник, но не и с най-голям тираж (160 хиляди) продължава да подкрепя Обама. Реалната вестникарска ситуация в този щат е на страната на Обама, с изключение на Orlando Sentinel.
За самите кандидати тази подкрепа е "голяма работа", за останалите - "голямата работа". Най-често кандидатите използват цитати от мнения във вестниците в собствените си телевизионни реклами, споделят ги чрез други медии и т.н. Нещо повече - самите редакционни статии, чрез които една медия застава зад конкретен кандидат, се превръщат често в най-четените материали. Дали хората са съгласни или несъгласни с позицията на вестника няма значение - всички искат да прочетат какво точно е накарало редакторите да предпочетат един от двамата и застанат официално зад него. Друг е въпросът до каква степен това променя мнението им за кого да гласуват.
Даяна Оуен, професор по политически науки в университета Джорджтаун разказва: "Вярата на хората в медиите е все по-ниска и това превръща официалната им подкрепа към кандидатите в по-малко значима и важна за крайното решение на гласоподавателя. Конкретно за вестниците - като добавим към това и намаляващия брой на хората, които разчитат на информация от тях, изводите са по-скоро, че масовата публика не се влияе от подобни редакционни решения."
Притесненията, че вестниците могат да заемат една или друга страна при отразяването и на новини, освен в редакционните си страници с мнения, винаги са съществували в американската преса. С приемането на закона за гражданските права се създава възможност за конституционна защита на медиите и техните позиции. В онези години (след 1791 година) основна част от вестниците са реално субсидирани от политически партии. Нещо повече - в тях са работили партийни функционери. "Самата идея," пише Анди Тъчър от колумбийския университет, "че обективната преса ще отразява по неутрален и независим начин новините, е била абсолютно чужда в ранните години на американската журналистика."
Подкрепата на определени партии или кандидати всъщност е закърняла останка от онези години, в които повече новини във вестниците са имали едностранчив поглед върху случилото се. Тъчър дава интересен пример - 10 дни преди изборите във вестник Chicago Tribune дори секретарките са вдигали телефона със заучената фраза: "Здравейте, това е вестник Chicago Tribune, остават 10 дни, за да спасим американския начин на живот, с какво мога да ви помогна?"
В крайна сметка традицията за заставане на страната на един кандидат продължава и поне в медийните среди предизвиква голям интерес. Дали това може да се случи и в България, дали е необходимо и реално постижимо, остава въпрос с нобелова трудност.
Повече за изборите в САЩ на www.2012-usa-elections.com
