Признанието на унгарския премиер, че е излъгал избирателите, може би бе искрата, възпламенила пожара на най-тежките от десетилетия безредици. Но придружените с насилие улични протести имат по-дълбоки икономически и политически корени.
Въпреки големите свободи, много унгарци сe чувстват маргинализирани в бързо променящата се страна, в която малоброен, но могъщ елит забогатява за тяхна сметка.
В същото време унгарската икономика се влоши до точката, в която правителството трябваше да предложи пакет от сурови мерки, с надеждата да въдвори ред във финансите.
Докато политици и анализатори твърдят, че няма кой знае какъв избор, освен тежки реформи и повишаване на данъците, за голяма част от населението споменът от предишните финансови мерки – така наречения пакет "Бокрос" /базови пазарни закони, предложени от бившия финансов министър Лайош Бокрос през 1995-1996 г ./ – е все още жив и болезнен. Особено след като се твърдеше, че лишенията отпреди малко повече от десетилетие ще осигурят на Унгария стабилно икономическо бъдеще.
"Има и елемент на общо недоволство от икономиката, и елемент на политическо недоволство", обясни икономистът Жолт Пап. "Хората мислят, че не печелят нищо от
икономическите промени, а страната все още се управлява от добре познатите физиономии", допълни той.
По-къси юзди
След падането на Берлинската стена, един от най-големите проблеми пред правителствата в бившия източен блок беше как да съчетаят очакванията на избирателите със суровата действителност на пазарната икономика, чиято цел е присъединяване към единната европейска валута.
Макар че заплатите в Унгария нараснаха до средно 750 долара на месец и почти се изравниха с други страни в региона, това стана за сметка на повишаване на държавните разходи, посочват анализатори.
Опитвайки се да щадят избирателите, управляващите в Унгария през последните години се въздържаха от непопулярни решения в трудни области като разходите за здравеопазване, помощите при безработица и пенсиите.
В резултат бюджетният дефицит се разрасна до драстичните 10,1% от брутния вътрешен продукт /БВП/. Съпоставен с показателя на Чехия - 3,2% - той надхвърля трикратно лимита в еврозоната.
Около 50% от годишния бюджет отиват за социални разходи, което е недопустимо, казват анализатори. Бюджетните проблеми се задълбочиха от незадоволителното събиране на данъците и на другите държавни вземания, както и от видимата неспособност да се наложи строг контрол над изразходването на държавни средства.
Анализатори прогнозират, че инфлацията догодина ще достигне 6%. Това до голяма степен ще се дължи на щедростта на държавата.
Лихвените проценти също ще се увеличат над сегашните 7,25%, а икономическият растеж ще намалее от близо 4% за тази година до 2% през 2007 г.
В Чехия се очаква икономическият растеж да бъде 6% тази година и 5,5 на сто догодина.
При тази гнетяща икономическа реалност не е учудващо, че плановете на правителството да увеличи данъците и да сложи спирачка на разходите се посрещат с подозрение, а в някои кръгове и с открита враждебност, казват анализатори.
Глад за реформи
При все това не бива да се преувеличава значението на протестите в Будапеща, въпреки че остава в сила въпросът дали премиерът Ференц Дюрчани ще се задържи на власт.
Среднощните прояви на насилие бяха ограничени в малки райони на столицата. Твърди се, че те са били предизвикани от група размирници. Според анализаторите не се очакват нови изблици на насилие, тъй като протестите постепенно отшумяват.
Събитията в унгарската столица може би ще помогнат на избирателите да осъзнаят колко сериозни са икономическите проблеми на страната, а правителството ще насочи
усилията си към реформите и програмата за съкращаване на разходите, смятат те.
"Унгария изостава", посочва икономистът Пап. "Това е истинско изпитание за готовността на правителството да извършва реформи".
Проблемът пред Унгария е, че след откровения гаф на премиера, избирателите ще проявят неохота да преглътнат новия пакет икономически обещания. /БТА/
