Голяма част от коледните обичаи в миналото се спазват и днес. В народния календар Коледа е най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници в цялата българска етническа територия. За традициите и обичаите на Бъдни вечер разказа етнографът от Регионалния исторически музей Силвия Вутева.
По думите й празничната коледна обредност започва първия ден преди Коледа, наречен Малка Коледа или Бъдни вечер - 24 декември. Празникът е строго семеен.
Още от ранно утро започва подготовката на бъднивечерската трапеза. Около нея е съсредоточена основната част от обичаите и обредите, характерни за Коледа.
Мъжете отиват с колата за дърва в гората, освен че трябва да я напълнят догоре и на върха да поставят клон от плодно дръвче, трябва да отсекат и специалното дърво, наречено"бъдник", за бъднивечерския огън. Това дебело дърво, трябва да поддържа огъня и светлината през цялата нощ, за да "освети пътя на Божията майка, когато тя дойде за вечеря".
Тази традиция се спазва до 30-те години на 20 век най-вече в селата Българене, Смочан и Деветаки, казва Вутева. Тя допълва, че пепелта от това дърво се запазва. Напролет стопаните я хвърлят в нивите и градините за плодородие, а понякога с нея лекуват при уплаха и уроки. Вечерта момите пускат дрянови пъпки в огъня. Щом пъпката пукне силно, това е знак, че девойката скоро ще се задоми.
Особено внимание при подготовката за празника се отделя на обредните хлябове. Те се месят винаги от стопанката, която си облича задължително нова премяна. Хлябът, въпреки голямото разнообразие, обикновено е боговица - голям кръгъл хляб с пластична украса от самото тесто, най-често кръст, цветя или неща, свързани със стопанската дейност в близкото ни минало - кошара, орач, бъчва и др.
Хлебовете, предназначени за коледарите, са кръгли с дупка в средата, наречени коледен "колак", "вит, превит кравай", момински, защото се приготвят от момите за техните избраници - коледарите. За малките деца се месят кравайчета. След като изпече хлябовете, стопанката на къщата приготвя ястията за трапезата. Съобразно християнската традиция заради постите те също са постни и са седем или девет на брой.
Докато кипи суетнята около гозбите на огнището, из селото тръгват да коледуват малките момчета, преметнали шарени торбички, обикалят близки и роднини, които ги даряват с кравайчета, сушени плодове, орехи и парче сланина за следващия ден, когато е краят на Коледните пости.
Етнографът разказва, че до края на 19 век софрата на Бъдни вечер се поставя в средата на стаята върху слама, от която се връзват плодните дръвчета, за да раждат, и на нея се нареждат ястията: варен боб, варено жито, пълнени чушки и сарми, ошаф, тиквеник и паничка с мед, лук и чесън за предпазване и за здраве. На трапезата се слага още сурово жито, царевица - от всичко, което семейството произвежда, за да го има и на следващата година.
На Бъдни вечер е първата кадена вечеря. На някои места първата е на Игнажден. Прекадява се от най-възрастния мъж или от бабата. В тетевенските села след вечеря всеки чупи орех и по него гадае за своето здраве през идващата година. След вечерята всички се събират край "бъдника" и чакат с трепет коледарите, които влизат във всеки дом, редят коледни песни и изричат благословии за сполука в семейството. Вярва се в магическата сила на словото, коледарските благословии, произнасяни от водача на коледарите, трябва да се сбъднат. Коледарите са пременени в нови празнични дрехи- абички и тъмни пояси, на калпаците си имат китка здравец и носят тояги, на които нанизват дарените обредни кравайчета. "Репертоарът от коледни песни и благословии в нашия край е много богат и всичките като молитва са за здраве, берекет, благополучие и сполука, казва още Силвия Вутева.
Тя допълва, че коледните празници са три дни, като края на календарната година бележи празникът Стефановден, на 27 декември, който обредно също е свързан с осигуряването на богата реколта.
Според Вутева днес голяма част от традициите за Бъдни вечер и Коледа продължават да се спазват, наследени и предадени от предците ни. (БТА)
