Обикновено децата не могат да си разделят една играчка. Всяко я дърпа към себе си и вика "Мое си е!"," Мое си е!". За децата това е разбираемо, но не и за възрастните.
Горе-долу така стоят нещата в отношенията между Реформаторския блок и ГЕРБ. Те май не могат, а като че ли и не искат да намерят общите допирни точки. Сега се упражняват да открият колкото се може повече различия помежду си. От десет кладенци вода си носят, само и само да не кажат ясно, че могат да имат общи цели. Например, да се явят заедно на евентуални предсрочни избори.
Че сериозни различия има - спор няма, но и че общи допирни точки има - също спор няма. И докато Радан Кънев и компания се пазят от ГЕРБ като дявол от тамян, в лявата част на политическия спектър дяволите отдавна са пуснати на воля и назначават шефове на ДАНС, рестартират атомни проекти, раздават пари на калпак и каквото още там си поискате. БСП, ДПС и Атака отдавна играят в един отбор срещу останалите. Ала десните май не схващат, че най-важното сега е не да измерват кой по-голям демократ е, а какво е в интерес на България.
В интерес на България е това правителство да си отиде възможно най-бързо, защото ще нанесе сериозни вреди на страната. В името на тази цел разговорите между ГЕРБ и Реформаторския блок са оправдани от всяка гледна точка. И докато това не е факт, нищо не се променя. Тук важното е да се поставят здрави основи на едно партньорство, не на коалиране в смисъла на тази дума, а на партньорство, за да може на евентуални избори ГЕРБ и Реформаторския блок да имат възможно най-много депутати. Заради тази цел те трябва да са партньори.
Всъщност това е лесно постижима цел, освен това тя е и много важна за страната, въпросът е обаче, че главно в дясно има сериозни резерви. Бойко Борисов изглежда склонен да преговаря.
Резерви нека да има. Но нека, също така, да има и перспективи, а те ни навеждат на мисълта, че ако ГЕРБ и Реформаторските партии не се обединят около няколко общи цели, БСП, ДПС и Атака ще управляват до откат. Общи цели като належащите реформи в образованието, здравеопазването, структурите за сигурност.
Ако няма взаимодействие, на следващите избори, десните ще са статисти в парламента, а ГЕРБ ще се смали до партия от ранга на ДПС.
Това не може да бъде цел на всички тези хора, които вече близо 70 дни, искат оставката на този кабинет. Целта на протестната вълна е падането от власт на това правителство и на тази нова тройна коалиция.
Вярно е и друго, че протестиращите искат морал и отговорност в политиката, а ГЕРБ не приляга особено към това понятие след четири годишното си управление. Но без ГЕРБ властта ще остане в сегашната тройна коалиция, а десните няма да са в управлението.
В крайна сметка политическите изразители на хората, искащи оставка на правителството, са главно малките десни партии и отчасти ГЕРБ. Следователно, ако политическите им лидери искат да управляват реално, те по-скоро рано, отколкото късно ще трябва да предприемат общи политически действия срещу сегашното управление.
Инак предстоят тежки месеци на задълбочаваща се несигурност.
Повече текстове от автора можете да прочетете тук
