Коментар

Французите се заемат с реформата на трудовия пазар на пълен стомах

5 юни 2007 22:30

Новият френски президент Никола Саркози иска да накара французите да се трудят повече, за да са конкурентноспособни на световните пазари, но някои традиции като дългите отпуски, целувките между колеги сутринта и хубавият обяд изглежда ще продължат да съществуват.

Да излезеш за един хубав обяд е неотменна черта на френската култура и всеки делник улиците около Лувъра са пълни с гладни работници, които търсят свободни места в претъпканите кафенета.

"Това е доста типична черта", казва Жером Жоселим, сервитьор в кафене "Писташ". "Не мисля, че това някога ще се промени".

Новоизбраният президент Никола Саркози може и да не се съгласи. Безработицата достига 8%, а ръстът в икономиката е едва 2%, което поставя въпроса дали Франция ще успее да запази жизнения стандарт и конкурентноспособността си.

"Франция наистина върви по нанадолнището", казва Жереми Саломон, французин, работещ като мениджър в производителя на оптика "Гранд Оптикъл", ситуиран в югозападните предградия на Париж.

"Ако не настъпи някаква промяна, Франция ще бъде на опашката що се отнася до производителността на труда", допълва той.

Консерваторът Саркози обеща да се заеме с този проблем чрез реформи, които имат за цел да възстановят ценностите на усиления труд и да дадат подобаващо възнаграждение на хората, които "стават рано". Той иска да направи 35-часовата работна седмица минимален, а не максимален праг, като по този начин позволи на хората да се трудят повече.

"Саркози иска да направи възможно хората, които работят извънредно, да получават допълнително заплащане", заявява Саломон. "Мисля, че той иска да промени френския манталитет, що се отнася до трудовата етика".

Според Саломон, докато американците са съсредоточени върху производителността на труда, французите пилеят време в срещи помежду си. Той се шегува с един друг обичай, които също губи много време - традицията да поздравяваш всички в службата, като ги целуваш и по двете бузи: "Това отнема двадесет минути".

Саломон не получава заплащане за извънредния труд, който полага, въпреки че работи от девет часа сутринта до седем вечерта с един час обедна почивка. Вместо това той получава допълнителна отпуска, която се добавя към многото почивни дни и така почти не остава време за работа.

"Ние имаме право на 48 дни отпуска, без да включваме националните празници", казва той. "След толкова много почивка си е направо изтощително да работиш".

Въпреки че имат много свободно време и определени привилегии, на които много от работниците в други страни биха завидели, французите са склонни да омаловажават придобивките си. Едно скорошно изследване твърди, че френските работници са най-недоволните в света.

И въпреки това според Томас Филипон, професор в Нюйоркския университет, това не се дължи на факта, че французите мразят да работят, а напротив - те високо ценят упорития труд. По негово мнение причините, поради които френските работници не са щастливи, се дължат на липсата на повишения вътре в самите компании, както и на недостатъчното сътрудничество.

"Като цяло във Франция на повишението се придава отрицателно значение. Ако някой бъде повишен, ние му лепваме етикета подмазвач", казва той.

Друга причина за недоволство сред работниците е фактът, че много от новите кадри, наети директно след завършване на елитно учебно заведение, стават началници на много по-опитни работници.

Изабел Перен, говорителка на един от най-големите френски синдикати, смята, че френските работници несправедливо се ползват с лоша репутация. Според нея това, от което се нуждае Франция, е работниците да бъдат използвани по един продуктивен начин, за да могат да изплащат пенсиите на все по-застаряващото население.

"Проблемът не се състои само в ниската производителност на труда. Френският работник е добър. Проблемът е във времето, в

което един човек се труди като професионалист", заявява тя. "Младите започват да се трудят твърде късно, а по-възрастните се пенсионират твърде рано".

Изказванията на Саркози, че ще върне Франция обратно на работа, и неговият енергичен стил пробудиха симпатии и у хората, които не са гласували за него.

След като беше избран за президент на 6 май с 53% от гласовете, днес рейтингът на Саркози е 65% - най-високото ниво на одобрение за френски президент в началото на мандата му от генерал дьо Гол насам.

Но Перен се съмнява, че встъпването на Саркози на поста бързо ще промени работните навици на хората.

"Нямам дарбата да виждам в бъдещето", казва тя, "но знам със сигурност, че трябва да мине много време, за да се изградят нови навици на работното място".

"Има много неща, които политиците не могат да постигнат само с едно щракване на пръстите. Нещата не се променят за една нощ", добавя тя.

Брина Голдфарб, американка, която работи в Париж от три години и половина, счита, че френският президент декламира "фрази от жаргона на свободния пазар", но игнорира реалността.

Голдфарб, която работи в малка фирма, занимаваща се с архитектура, има договор за 39-часова работна седмица, но на практика работи по 50 часа. "Не виждам как шефът ми би ми платил цялото извънредно време, прекарано на работното място".

Като мнозина други във Франция, нейната извънредна работа се компенсира с допълнителни дни отпуска, а не с пари в брой.

У дома тя би била по-богата, но френският начин на живот и френският й годеник са я спечелили на своя страна: "Наистина си мисля, че живота ми е по-човешки, отколкото би бил, ако бях останала да работя в Ню Йорк".