Нов дипломатически конфликт избухна между Румъния и Унгария - страни партньорки в ЕС и НАТО. Има риск тлеещият от години дипломатически спор за правата на унгарското малцинство да достигне европейско равнище и да се наложи намеса от Брюксел.
* * *
Скандалът се развихри по повод изявление на ръководството на опозиционната дяснорадикална партия Йоббик - Движение за по-добра Унгария. В слово, което произнесе през уикенда в летен лагер на унгарската младеж в Румъния, партийният лидер Габор Вона призова на борба за създаването в съседната държава на унгарско автономно формирование под протектората на Будапеща. Той заяви, че за Унгария трябва да са приоритет "не добрите отношения" с Румъния, а "запазването на унгарската раса".
Споровете във връзка с унгарското малцинство в Румъния засягат най-вече две области. Първата е Трансилвания - граничната с Унгария северозападна част от Румъния, където живеят местни унгарци. Другата - претендиращият за автономия Секейски район, общо взето съвпадащ по територия с Унгарската автономна област, съществувала в Румъния от 1952 до 1968 г.
"Историческата носталгия по Трансилвания е болна тема за унгарското самосъзнание още от края на Първата световна война, когато територията на страната се свива тройно и мнозина етнически унгарци стават граждани на съседни държави. Десницата, включително днешният премиер Виктор Орбан, често разиграва тази карта, мести вниманието от насъщните проблеми в плоскостта на национализма", обяснява пред "Комерсант" Александър Стикалин, водещ научен сътрудник в Института по славянознание към Руската академия на науките.
"Днес унгарците в Румъния - 7-8 на сто от населението, имат възможност да участват в политическото управление на страната, да заемат министерски постове; има университети, театри, кина и медии на унгарски език. Дори икономически изостаналият Секейски край да получи автономия, това не би решило проблема, тъй като повечето унгарци в Румъния живеят другаде", добавя експертът.
Изявлението на унгарския политик срещна твърда реакция от страна на Румъния. Външното министерство нарече думите му атака срещу "легитимността и суверенитета" на страната и настоя Будапеща да се разграничи от тях. А президентът Траян Бъсеску обеща лично "да стегне юздите" на унгарските политици. "Тези изявления стигнаха до предела (...) Казвам: стига толкова! Румъния ще поеме водещата роля в това Будапеща да бъде поставена на мястото й", заяви президентът, като нарече Унгария "огнище на нестабилност в региона". "Гарантирам, че не ще допусна в Румъния пак да бъде създадена автономна етническа провинция", обеща той.
Бъсеску реши да не спира дотук и потърси подкрепа от румънците в чужбина. "Идат преброявания в различни държави около румънските граници - напомни той. - Назовете се румънци, братя! Не молдовци, не сръбски власи или както там се самонаричате от времето на комунистическите режими."
Според експерти размяната на обвинения между Будапеща и Букурещ ще продължи, тъй че тлеещият с години двустранен конфликт може да стигне европейско равнище и да се наложи намесата на Брюксел. "В ЕС правят всичко възможно, за да се избегне изостряне на унгарско-румънския спор, посочи Александър Стикалин. Румъния обаче се страхува от поява на центробежни движения и вместо да дири компромис, президентът Бъсеску зави към по-твърда риторика, а тя обещава нови усложнения." (БТА)
