Етническият мир в България – стара тема на нов глас
Етническият мир в България – стара тема на нов глас / cнимка: Sofia Photo Agency

Етническият мир е нещото, за което политиците говорят най-много в последните дни. И не защото има реална заплаха от етнически конфликти, а защото това е димната завеса, която осигурява на главните политически действащи лица повод да избягат от главния сюжет. След като се посъвзеха от шока със смъртта на Ахмед Емин и облекчени от заключението на прокуратурата за безспорно самоубийство, въпреки явните противоречия в разследването, премиерът, президентът и лидерът на Движението за права и свободи (ДПС) се заеха да реабилитират позициите и образа на правителствения мандатоносител.

Топката беше удобно подадена от Бойко Борисов, който миналата седмица предупреди, че единствения шанс на Ахмед Доган да остане във властта е да провокира етническо напрежение. Да сте чували тази теза? Тя никак не е нова. Всъщност това е крайъгълния камък,върху който ДПС гради политическа състоятелност. Така на дневен ред отново изплува въпроса за етническия мир. За рисковете от конфликти и заслугите на ДПС, и лично на Ахмед Доган, до такива конфликти да не се е стигало и да не се стига занапред.

Почвата за подмяната на основната тема беше подходящо подготвена от изтекла в пресата информация, невярна както се оказа, от предсмъртното писмо на Ахмед Емин, в което той предупреждавал, че ДПС се връща към терористичният си период от 1985 г. Писмото е следствена тайна, разследващите не му дават гласност, така че не се знае какво точно и в какъв контекст е написал Емин. Но от думите на Доган се разбра, че визираната година все пак е 1989, т.е. няма терористичен подтекст. Но така или иначе истинската тема беше подменена. За корупцията в управлението, за специфичния арсенал, с който разполага ДПС, за да налага такива схеми, и има ли връзка между трагичната кончина на началника на кабинета на Доган и начините, по които партията му функционира, по които се финансира и по които участва във властта.

Градацията на напрежението достигна истеричен регистър, в интервюто, което Доган даде за вестник „Труд”. Там вече се говори за чудовищен сценарии лично срещу него, срещу ДПС и срещу българските турци. Доган дори допуска в основата на този сценарии, да е Ахмед Емин, който всъщност не му бил дясна ръка, а мъжка секретарка. Медийният и политически разговор е тласнат в нова посока – адски удобна за политиканстване, но опасна. Не толкова поради реалния риск за етническия мир, колкото заради заглушаването на темата за политическата корупция и евентуалния натиск на властите върху безпристрастното разследване на обстоятелствата за смъртта на началника на кабинета.

Кресчендото на рефрена за заплашения етнически мир работи много добре за всички играчи – Доган, чийто образ на непогрешимост в очите на електората му бе разклатен след трагедията в сарая, след като реши да отсъства от погребението на Емин и след като очерни личността на покойника, отново влиза в ролята на единствен върховен спасител, обединител, гарант на българските турци. ГЕРБ и „Атака” трупат предизборни дивиденти от турската заплаха, а президентът Георги Първанов, чийто рейтинг през последните месеци тревожно пада, заема любимата си поза на балансьор, обединител и национален помирител.

Изместването на вниманието от корупцията в правителството към етническия мир, разбира се, е абсолютен дюшеш и за министър-председателя Сергей Станишев. Ето защо всички политици напират през последните дни и зариват медиите с изявления за етническия мир. Ако медиите са на място би трябвало да ги връщат непрестанно на въпросите, които са важни и в интерес на обществото.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Коментар