На четиридесет процента от американците не се е случвал период от живота, през който в Белия дом да не е управлявал представител на семействата Буш или Клинтън.
С Хилари Родъм Клинтън, която се надява да прибави още четири или осем "клинтънови" години в президентския модел Буш-Клинтън-Буш, който се сменя вече от две десетилетия, все по-често в националния политически дебат се споменава за умора от схемата Буш-Клинтън.
Доминирането на двете семейства в американската политика е безпрецедентно. (Най-близкото сравнение са президентствата на бащата и сина Джон Адамс и Джон Куинси Адамс, чиито мандати бяха разделени от осем години, и президентствата на петите братовчеди Теодор Рузвелт и Франклин Рузвелт, които управляваха общо 20 години, но между чиито мандати имаше четвърт век.)
"Сега имаме едно поколение от по-млади хора и такива на средна възраст, които мислят за националната политика през призмата на модела "Буш-Клинтън", казва историкът Джулиън Зелизър от университета Принстън, който е имал право да гласува за първи път за президент през 1988 г., когато бе избран Джордж Буш-старши. Що се отнася до умората, Зелизър добавя: "Не е само това, че сме чували имената им много пъти, но и това, че сме имали много проблеми с тези имена."
Ако на следващите избори Хилари Клинтън бъде избрана, а после и преизбрана, нацията ще прекара 28 поредни години със същите две семейства начело на страната. Като прибавим и мандатите на Буш-старши като вицепрезидент, ще се получат 36 години, през които непрекъснато е имало Буш или Клинтън в Белия дом.
В живота на 116 милиона американци не е имало период, през който в Белия дом да не е бил по някой Буш или Клинтън като президент или вицепрезидент.
Дали една държава от 303 милиона души наистина разполага само с две семейства, годни да се кандидатират за президентския пост?
Дейвид Гъргън, директор на Центъра по публично управление към Харвардския университет и съветник на президентите Никсън, Форд, Рейгън и Клинтън, казва, че явно съществува притеснение от възможността да се дадат на една от "двете династии" още четири или осем години в Белия дом.
Смятам, че по принцип можем да бъдем значително по-добре, ако разширим зоната на кандидатите, които са в състояние да стигнат до върха, казва той.
Исторически погледнато, политиката е отворена за новодошли, които се издигат, отразявайки настроенията на обикновените хора в страната, посочва Гъргън.
Това все още е възможно, казва той, но е по-мъчно, отколкото в миналото, по-специално защото е трудно да се съберат пари за скъпи предизборни кампании. 
Представителите на семейство Клинтън и Буш, смята той, са превърнали имената си в разпознаваема "запазена марка" - точно както сториха преди това семейство Кенеди, което прави по-трудно за новодошлите да се съревновават с тях. Но понякога хората просто искат да опитат нещо ново.
Проучване на Ен Би Си и "Уолстрийт джърнъл" през лятото показа, че за една четвърт от американците перспективата да имат най-малко 24 поредни години с президент Клинтън или президент Буш би била фактор при техния вот за президент през 2008 г. Дори и сред демократите 17 процента твърдят, че това ще бъде от значение. При републиканците този дял е една трета.
Нацията са промени драстично, откакто президентът Джордж Буш-старши влезе в Овалния кабинет през 1988 г. Тогава Съветският съюз обмисляше идеята за перестройка, общественият интернет бе обещание, което тепърва чакаше да бъде изпълнено, цената на бензина бе около 1 долар за галон, а Хилари Клинтън бе съдружник и все още се надяваше да стане партньор в адвокатската кантора "Роуз" в Литъл Рок.
Петдесет и девет годишната Клинтън, сега сенатор за втори мандат, бе попитана какво смята за двубоя Буш-Клинтън по време на два дебата на Демократическата партия и отговорът й се състоеше от два елемента: тя разкритикува елемента "Буш" от историческото уравнение и похвали компонента "Клинтън".
Попитана на излъчвания по Си Ен Ен дебат през юли дали добавянето на още един президент Клинтън към поредицата Буш-Клинтън би допринесло за истинска промяна, Хилари имаше готов отговор.
"Ами, аз смятам, че проблемът е, че Буш бе избран през 2000 г.", отвърна тя. "Аз наистина мислех, че някой друг ще бъде избран на тези избори." Когато въпросът отново бе повдигнат на дебата тази седмица в Ню Хемпшър, тя каза на публиката: "Мисля, че Бил бе доста добърпрезидент."
Гъргън казва, че всякакъв фактор на умора, пред който е изправена Хилари Клинтън, е засенчен от положителната носталгия към Бил Клинтън сред демократите.
Това виждане се подкрепя и от Тод Гитлин, преподавател във факултета по журналистика към Колумбийския университ, който написа нова книга за националната политика. Той казва, че макар някои хора да са загрижени за доминирането на двете семейства, "точно в момента съществува една голяма умора в Америка и тя е свързана с Джордж Буш. Нито една друга умора не може да се сравнява с нея." 
Но дори и ако този въпрос не е проблем за Хилари Клинтън, Гитлин заявява: "Проблем ли е в един по-широк смисъл това, че явно имаме две редуващи се династии? Да, аз смятам, че демокрацията би трябвало да бъде по-масова." Колко дълго би могла да се развива тази династична динамика?
"Дръжте под око децата им", шегува се Гъргън. Освен това на лице е и президентският брат Джеб Буш, бивш губернатор на Флорида. Неговият най-голям син, Джордж П. Буш, е смятан за човека, който вероятно ще продължи семейната политическа традиция при следващото поколение. Дали пък за изборите през 2012 г. няма да видим президентски тандем Буш-Буш? /БТА/
Представителите на семейство Клинтън и Буш, смята той, са превърнали имената си в разпознаваема "запазена марка" - точно както сториха преди това семейство Кенеди, което прави по-трудно за новодошлите да се съревновават с тях. Но понякога хората просто искат да опитат нещо ново.
Проучване на Ен Би Си и "Уолстрийт джърнъл" през лятото показа, че за една четвърт от американците перспективата да имат най-малко 24 поредни години с президент Клинтън или президент Буш би била фактор при техния вот за президент през 2008 г. Дори и сред демократите 17 процента твърдят, че това ще бъде от значение. При републиканците този дял е една трета.
Нацията са промени драстично, откакто президентът Джордж Буш-старши влезе в Овалния кабинет през 1988 г. Тогава Съветският съюз обмисляше идеята за перестройка, общественият интернет бе обещание, което тепърва чакаше да бъде изпълнено, цената на бензина бе около 1 долар за галон, а Хилари Клинтън бе съдружник и все още се надяваше да стане партньор в адвокатската кантора "Роуз" в Литъл Рок.
Петдесет и девет годишната Клинтън, сега сенатор за втори мандат, бе попитана какво смята за двубоя Буш-Клинтън по време на два дебата на Демократическата партия и отговорът й се състоеше от два елемента: тя разкритикува елемента "Буш" от историческото уравнение и похвали компонента "Клинтън".
Попитана на излъчвания по Си Ен Ен дебат през юли дали добавянето на още един президент Клинтън към поредицата Буш-Клинтън би допринесло за истинска промяна, Хилари имаше готов отговор.
"Ами, аз смятам, че проблемът е, че Буш бе избран през 2000 г.", отвърна тя. "Аз наистина мислех, че някой друг ще бъде избран на тези избори." Когато въпросът отново бе повдигнат на дебата тази седмица в Ню Хемпшър, тя каза на публиката: "Мисля, че Бил бе доста добърпрезидент."
Гъргън казва, че всякакъв фактор на умора, пред който е изправена Хилари Клинтън, е засенчен от положителната носталгия към Бил Клинтън сред демократите.
Това виждане се подкрепя и от Тод Гитлин, преподавател във факултета по журналистика към Колумбийския университ, който написа нова книга за националната политика. Той казва, че макар някои хора да са загрижени за доминирането на двете семейства, "точно в момента съществува една голяма умора в Америка и тя е свързана с Джордж Буш. Нито една друга умора не може да се сравнява с нея."
Но дори и ако този въпрос не е проблем за Хилари Клинтън, Гитлин заявява: "Проблем ли е в един по-широк смисъл това, че явно имаме две редуващи се династии? Да, аз смятам, че демокрацията би трябвало да бъде по-масова." Колко дълго би могла да се развива тази династична динамика?
"Дръжте под око децата им", шегува се Гъргън. Освен това на лице е и президентският брат Джеб Буш, бивш губернатор на Флорида. Неговият най-голям син, Джордж П. Буш, е смятан за човека, който вероятно ще продължи семейната политическа традиция при следващото поколение. Дали пък за изборите през 2012 г. няма да видим президентски тандем Буш-Буш? /БТА/
