През тази седмица образователният министър Сергей Игнатов два пъти се закле, че "Христо Ботев, Иван Вазов и Васил Левски няма да се пипат по никакъв начин от учебниците по литература и история". Има време до трети петли да се отрече още веднъж. След което самият Вазов, заедно с Ботев и Левски, да попадне в "Епопея на забравените".
Игнатов наблегна на факта, че докладът, свързан с изследването "Стереотипи и предразсъдъци в учебници, учебни помагала и образователни програми и планове в подготвителното и основното образование", бил писан от стария състав на Комисията за защита от дискриминация с председател Кемал Еюп. Внушението е прозрачно - след като председател на комисията е бил етнически турчин, естествено е турското робство и турските зверства да се квалифицират като дискриминация. Сега е българка - Ана Владимирова Страшимирова и такава "истинска гавра" няма шанс да сe случи. Заместникът й Баки Хасанов Хюсеинов обаче е турчин. Достатъчно ли страшна е Ана, за да вземе страха на Баки? И докога ще му държи?
Припламналият антидискриминационен пожар този път беше бързо угасен. При това с националистичен плам. "Премахване на каквото и да е от българското творчество е равносилно на откъсване на част от територията на България", заяви Игнатов. И сложи абсолютната за всеки политик точка: "Поради огромната вреда, която нанасят подобни гаври, въпросните се разглеждат като заплаха за националната сигурност".
Добре е Игнатов да си запомни думите. Не знам за Турция, но Европейският съюз сигурно скоро ще му ги припомни. Проектът "Равенството - път към прогрес", по който е финансирано изследването за стереотипите, е по Програма "Прогрес" на Европейския съюз, която пък е част от програмата на Европейската общност за заетост и социална солидарност. Като свърши програма "Прогрес", ще започне Програма "Абсолютен прогрес". А новият, политкоректен състав на Комисията за защита от дискриминация с председател жена-туркиня-мюсюлманка-лесбийка или мъж-циганин-протестант-гей, ще сътвори проект "Абсолютното равенство - път към абсолютен прогрес". Да го видим тогава египтолога под коя пирамида ще се крие...
Майтапът настрана, но едно невиждано и нечувано в България зло е зад ъгъла. Злото - или според сполучливия израз на известния съветски дисидент Владимир Буковски, "новата, по-злобна версия на марксизма", се нарича политическа коректност. Политкоректността всъщност е общественоприемлив начин да обвиниш някой друг (богатите, евреите, мъжете) за собствените си провали и некадърност.
Наскоро колегата от НБУ доц. Момчил Дойчев направи много ценно, но вероятно заради прямотата си, незаслужено неглижирано изследване на политическата коректност. Той я дефинира като употреба на особен (неутрален, безпристрастен, почти академичен) език в публичната и всекидневната реч, насочен срещу т.нар. "език на омразата", използван от радикални, антилиберални, шовинистични, расистки и ксенофобски политици, както и от обикновени граждани. Предполага се, че политически коректният език е език на толерантността, зачитането на правата, свободите и достойнството на неглижирани и малцинствени групи, които съществуват във всяко общество. Целта е мнозинството от "обикновените", "нормалните" хора да се откажат от предубежденията си по отношение на различните, по-внимателно да побират думите, които ще ползват, и по-ясно да преценяват нещата, които те могат да сметнат за обидни.
Тук обаче свършват добрите намерения и започва пътят към ада. "Политическата коректност формира т.нар. "политически коректен език", който внимава да не засегне "чувства" или "възгледи" на "расови", "етнически", "сексуални", "здравословни" и пр. характеристики на отделни ощетени от природата или поради злополука лица. Ама наистина много внимава! Така с термини от рода на "незрящ", "инвалид", "психично болен", "ром", "афро-американец" се смята, че се преодоляват обидните според привържениците на политическата коректност думи "сляп", "сакат", "луд", "циганин", "негър".
Впрочем един от негативните примери в "опасното за националната сигурност изследване" е точно за негър. В учебника "Моят речник за пред училище", в урок VIII „Можеш ли да определиш броя и мястото на звуковете в думата?", на стр. 27 има изображение на афро-американче с големи халки на ушите, тарамбука и боси нозе. Децата трябва да познаят думата "негър" към изображението. Изследването заключава: "Така поднесена, информацията създава впечатление у децата, че всички представители на негро-австралоидната раса изглеждат по този начин и ги учи на неправилното обръщение "негър", което официално е признато като дискриминационен израз". Деца невинни от Комисията по дискриминация! Сигурно не са чули, че в Америка книгата на Марк Твен "Приключенията на Хъкълбери Фин" направо се изземва от училищните библиотеки! Най-антирасистката книга на американския класик била раситска, защото в нея многократно се повтаря политически некоректната дума "негър"... В Англия пък от училищата изчезна приказката за трите прасенца, защото главните герои в нея са свине, а мюсюлманите ги смятат за мръсни животни... За една бройка Ботев и Вазов да ги последват...
Прав е Владимир Буковски да твърди, че зад термина "политическа коректност" се крие пъклен план за разрушаване на цивилизованите западни общества, който бързо и успешно се реализира в световен мащаб от активистите на различни малцинствени групи - хомосексуалисти, феминистки, религиозни общности и др. Че обикновените граждани стават жертва на репресивни закони, приети под натиска на малцинствените групи. Че се налага масова цензура, подкрепена от наказателното законодателство. "За шега с хомосексуалисти може да те вкарат в затвора. "Започва някаква нова Оруелска епоха", предупреди Буковски преди три години, когато беше в България.
Тогава малко хора обърнаха внимание на Буковски. Осъзнаващите опасността от политическата коректност в България все още се броят на пръсти. Но в Америка и Европа нещата са прекрачили границите на абсурда. "Умението в езика да се разпознават следи на угнетяване от страна на експлоататорите" първо беше усъвършенствано до виртуозност в академичните кръгове зад океана. Европейските им колеги обаче взеха едни гърди преднина. От 2008 г. европейските феминистки водеха люта битка срещу обръщенията "господин" и "госпожо", защото са полово некоректни, понеже подчертавали разликата между половете, а пък всички хора били еднакви и неразличими. През 2011 г. я спечелиха - въпросните обръщения бяха премахнати от официалната кореспонденция на Европарламента. "Мис", "мисис", "мадам", "мадмоазел" също вече са незаконни обръщения, защото подчертават семейния статус на жената...
В прекрасната си книга "Краят на феминизма" руският либертарианец Александър Никонов определи феминизма като "фашизъм без топки". Книгата му впрочем е издадена и на български, но политкоректните едва ли са я прочели. Твърде заети са да заличават разлики: между мъжете и жените - за да няма причини за развод; между богати и бедни - за да няма социално напрежение и завист; между умни и глупави - за да не се чувстват последните непълноценни...
А какво общо имат "Плейбой" и евреите? Обяснява американската феминистка икона Глория Стейнем. "Жена, четяща "Плейбой", се чувства като евреин, четящ наръчник за нацисти", пише тя.
Как ли щеше да я начеше Ботев???
