В България почти всичко е май "втора ръка" - дрехите и автомобилите, корабите и самолетите, телефоните и печките. Има даже и хора за многократна употреба. Вече сме престанали да броим техните превъплъщения и "употреби".
В очакване на зимната скъпотия сред българите се завъртя поредната удивителна подписка. Този път 20 хиляди души подкрепиха искането да бъде разрешена... продажбата на обувки втора ръка. Преди 7 години санитарните власти бяха преценили, че дезинфекцията на вносните употребявани обувки била трудна, а гъбичките по тях причинявали доста упорити инфекции, поради което бяха обявили тази търговия за незаконна. Организаторите на прошението - Националният съюз на вносителите и търговците на дрехи втора употреба (има и такъв!), съобщиха на пресконференция, че никъде в Европа не съществувала подобна забрана и предупредиха, че ще сезират по този проблем съответната комисия в Европейския парламент.
Дрипав, но спретнат
Социологически изследвания сочат, че почти половината българи пазаруват употребявани дрехи и стоки, като за почти 70 на сто от тези хора основният фактор са ниските цени. Най-бедните европейски граждани отдавна не се гнусят при мисълта, че носят чужда дреха. В дните на зареждане магазините за дрехи втора ръка се „пукат по шевовете" от купувачи, а на процъфтяващите битаци и импровизирани тържища може да се купи практически всичко на старо - от мобилни телефони до бяла техника.
Стотици сервизи предлагат износени гуми, употребявани авточасти, тенекии от катастрофирали автомобили - казано иначе: всичко онова, с помощта на което повредената ви кола евтиничко, но твърде рисковано би могла да потегли отново на път. Нещо повече - голяма част от сергиите за продажба на антики са всъщност обикновени вехтошарници с доста ограничен асортимент, на който дори и чуждестранните туристи се присмиват.
Евтини, стари, опасни
Животът „втора ръка" има и икономически измерения. Военният и граждански флот на България в значителната си част е съставен от използвани вече морски съдове. Двата правителствени самолета „Еърбъс" са също втора употреба и по думите на премиера Борисов дори „се чудим какво да ги правим" и затова „ги даваме да се вози на който поиска, за да не стоят на земята". Както вече се разбра, неотдавна техни пасажери са били футболистите от „Чавдар" (Етрополе) и „Витоша" (Бистрица), с които рита и самият министър-председател. Най-вероятно бойната авиация на страната един ден също ще бъде попълнена с употребявани изтребители. Вносните леки коли „втора ръка" съставляват преобладаваща част от автомобилния парк на страната, общественият транспорт е изцяло зависим от закупуването на евтини и извадени от употреба возила от Европа, а практически фалиралият жп-транспорт съществува единствено благодарение на онези опасни стари вагони, доставени навремето на безценица.
Превъплъщенията на разни хора
„Многократната употреба" в България има и обществено-политически параметри. Така например неотдавнашната среща на еврокомисарката Нели Крус с представители на български медии беше доминирана от фигури, с чиито несменяеми физиономии и имена са израснали поколения българи - вече сме престанали да броим „употребите" и превъплъщенията на тези хора при различните режими. В електронните медии продължават да шестват лица и гласове на хора, използвани активно както в годините на развития социализъм, така и през двете десетилетия демокрация. Да не говорим за местната политическа върхушка, съставена в голямата си част от професионални партийни „перебежчици", които в името на властта и парите са готови да бъдат употребявани от всеки, който ги наеме.
Всъщност животът „секънд хенд" едва ли е чак толкова лош. Какво обидно има да препускаш по новата магистрала до морето, натискайки педала на БМВ, купено на старо от Германия? Или да се фукаш с придобитата на килограм маркова дрешка? Всичко е въпрос на култивиран манталитет, търпение и навик. А българинът отдавна притежава в изобилие и трите.
