Back in USSR
Back in USSR / БГНЕС

Андрей Рябов, "Новая газета"

Руското правителство започна борба срещу поскъпването на храните с добре познатите методи на административно регулиране - то "убеждава" големите производители и търговските вериги да се споразумяват за замразяване на тарифите.

Логиката е напълно обяснима. Щом в икономиката доминират държавните корпорации, а в политическото пространство - идеята за държавно регулиране (и то на всичко възможно, а не само на стопанските процеси), опитът да се "командват" цените изглежда нещо съвсем естествено. При това наближават избори, а поскъпването на храните кара повечето граждани да усещат несигурност за утрешния ден, дълбока обида и озлобеност. Сиреч изобщо не се вписва в плановете на "Единна Русия" за победоносна предизборна кампания, изпълнена с благост и доброта.

Дори обаче мерките, предложени от кабинета, да постигнат очаквания ефект, той няма да трае дълго. Планира се в края на 2007 г. близо една осма от годишния бюджет да се изхарчи за различни социални програми, следователно още напролет цените на стоките неумолимо ще тръгнат нагоре. Ще бъде застрашен стандартът най-вече на онези слоеве, чиито интереси "замразяването" е призовано да защити.

Правителството явно не вижда тук проблем. Защото взетите решения не заплашват основите на икономиката, тъй като командните височини са в държавни ръце. А минат ли изборите, ще може по всяко време отново да се приложат методите на твърда финансова политика. И да се обясни на населението, че всички хубави неща за жалост все някога свършват, включително фиксираните цени.

Тази схема се гради на убеждението, че обществото и занапред ще си остане обект за едностранно силово въздействие. В новата ситуация обаче хората може да настоят "банкетът да продължи". Надъхани от телевизионното изкуство с вярата, че през последните години Русия е станала могъща държава с огромни финансови възможности, масите може и да не схванат защо ги приканват "да затегнат коланите" при цени на петрола от 90 долара за барел (а дотогава може да надхвърлят и сто).

Нещо повече, "разпределителните" настроения в Русия (бездруго традиционен привърженик на държавния патернализъм) в последно време устремно растат. Съществена причина вероятно са обещанията на правителството да изсипе изобилие от благини в рамките на т. нар. национални проекти.

Скорошно проучване на центъра "Левада" показа, че 24 на сто от населението биха желали завръщане към плановата икономика. Подобен завой към миналото изглежда съвсем логично, ако вземем предвид, че според 60 на сто от запитаните приватизацията не е била необходима. Ех, да знаеха само, че ще скочат цените на петрола и газа, щяха спокойно да си живеят при тотално господство на държавната собственост!

В този контекст изглежда закономерно мнението на повечето анкетирани, че от всички типове политически системи най-подходяща за Русия би била съветската (така смятат 35 на сто от участниците). За демокрация от западен образец се обявяват едва 19 на сто. При такива политически възгледи не е чудно, че според 37 на сто от хората в Русия страната може да се управлява и без парламент - президентските укази ще са напълно достатъчни.

Административното ценово регулиране без съмнение само ще подклажда подобни очаквания. Ами ако икономиката наистина се сблъска с проблема на трайната инфлация и влезе в "инфлационна спирала"? За разлика от началото на 90-те, когато в общественото мнение доминираха съвсем различни приоритети и мнозина разбираха, че твърдата финансова политика е нещо неизбежно, днешният вектор на обществените настроения може да се опише с известната формула "повече социализъм". Логиката на политическия процес и масовите очаквания може да излезе по-силна от вярата на правителството, че никой и нищо не ще го принуди да кривне встрани от пазарния път.

Болшевиките впрочем също отпърво не планираха тотална национализация и въвеждане на купонна система - това им бе наложено от неумолимата логика на процеса. Днешният венецуелски лидер Уго Чавес в началото бе съвсем умерено ляв, но стремежът да играе по свирката на разпределителните настроения го тласна към раздържавяване на икономиката (което предсказуемо доведе до забрана на опозиционните телевизии). Ето че и популистът Александър Лукашенко, понесен от вълната на масовите очаквания, бързичко създаде социализъм с беларуска специфика.

Твърде познат исторически кръстопът, пред който може за пореден път да се изправи и Русия. Безсъдържателни са разсъжденията, че било невъзможно страната дори частично да се върне към предишната система. Логиката на масите далеч не винаги е рационална. /БТА/
Последвайте ни

Коментар