ВенЗи си смени номера. А вие сменихте ли си вашия? Отдъхнете си, това е просто закачка по повод новата песен на талантливия български изпълнител. В любопитното интервю ВенЗи загатна за парчето „Номера сменен", като за предстоящ проект, в съвсем близко бъдеще. Но песента е факт и беше въпрос на време да се превърне в хит.
Имаш доста фенове из цялата страна, които те подкрепят, защото си много добър изпълнител и земен човек. Какво се изисква в днешно време, за да се превърнеш в пример за младите хора и техен любимец?
Това е много труден въпрос, защото никога и по никакъв начин не съм се стремял да имам тази известност. Аз съм започнал, както се казва, от нулата и съм бил фен на свои любими изпълнители, ходил съм често по техни концерти. Виждал съм как някои популярни личности се държат готино с феновете си, други пък не. И може би така се научих да бъда себе си и когато се срещам с феновете си да им обръщам внимание, да общувам с тях. Знам, че всичко е временно - ако в един момент си горе, то в следващия може вече да си долу. Хубаво е да се усещаш здраво стъпил на земята, за да оценяваш всеки един миг. За мен е важно в отношението към другите да бъда честен и искрен. Да, земен съм и никога не съм бил друг, че да знам какво е да не си земен. Научен съм да бъда скромен и да ценя това, което имам. Може би тези качества са ме изградили като личност. Радвам се, че творчеството ми достига до повече хора, но в никакъв случай този факт не може да ме накара да си помисля, че съм над тези, които ме слушат или които оценяват по някакъв начин музиката ми. Защото все пак за кратко стоиш на сцена и след това слизаш. Не спиш постоянно там, не ходиш със сцена вкъщи, не ядеш със сцена. Това просто е един момент, в който си пред другите и то, за да им кажеш нещата, които искаш и да им изпратиш своето послание.
Откога се занимаваш с музика? Очаквал ли си да постигнеш всичко това?
Колкото и клиширано да прозвучи - от както се помня се занимавам с музика. И дори музиката се е занимавала с мен преди още аз да си спомням, че се занимавам с нея. Естествено, като всяко малко дете, съм си пял с дезодоранта на мама пред огледалото, но никога не съм си представял, че ще успея да докосна толкова много хора с творчеството си. Радвам се, че мога да бъда себе си на сцената и съм благословен, защото обичам това, което правя и правя това, което обичам.
Как стартира професионалният ти път?
Всъщност почти през целия си живот съм бил на аматьорско ниво. Като малък съм пял в детски радиохор, а след това в различни училищни хорове. Преминах към професионален етап в развитието си, когато се срещнах с Графа и неговата компания „Монте Мюзик". Благодарен съм, че чуха мои демо версии, видяха моя потенциал и решиха да ми дадат шанс.
Имал ли си преди планове да се занимаваш с нещо друго, различна професия да речем?
Майка ми е лекар и си спомням как вкъщи имаше огромни томове книги и всякакви медицински учебници и на мен ми беше супер интересно. По едно време и аз исках да стана лекар. Мислех да бъда пластичен хирург, за да помагам на хората, които по някакъв начин са ощетени и не могат да изглеждат според очакванията на обществото. Това е. Имах желание да лекувам, но съм щастлив, че и с музиката мога да бъда полезен.
Истинското ти име е Венцислав Роланд. Как всъщност придоби артистичния псевдоним „ВенЗи"?
Искаше ми се въпросният псевдоним да не бъде далеч от името ми, но и да е в кратък вариант и по тая причина реших да сменя една буквичка, макар че няма кой знае колко видима разлика, особено като се пише на латиница - "VenZy". Самото създаване на псевдонима няма дълга история. Защо държах да е близо до истинското ми име? Когато съм се родил е имало идея да се казвам по коренно различен начин, но баба ми е сънувала сън, в който глас й съобщава: „Той ще се казва Венцислав!". След като се е събудила тя веднага е предупредила да се забрави за всички други имена, понеже аз ще бъда Венцислав и точка!
Какво е да си част от семейството на „Монте Мюзик"?
Това първо, е голям късмет и благословия. В тяхно лице успях да срещна хора, които мислят по моя начин, представят си как трябва да се върви правилно напред и още в самото начало имаха същите представи относно това какво трябва да е творчеството, на какво трябва да учи и какви послания трябва да изпраща. Все пак артистът не строи къщи и жилищни блокове, не копае тунели, не изгражда мостове, а неговата работа е да се опитва да направи живота на хората по-лесен, по-комфортен и по-усмихнат. С екипа на "Монте Мюзик" гледаме в една и съща посока. Пожелавам на всеки да има продуцентите и колегите, които аз имам! Да не забравяме, че зад един изпълнител стоят страшно много хора и този факт не бива да бъде пренебрегнат. Без екип и без фенове той е никой и е немислимо да постигне и една десета от възможностите, които му се предлагат.
Кой е най-емоционалният ти момент в кариерата?
Сложен въпрос. Може би първия път, когато излязох на много голям концерт в София, пред близо 50 хиляди души, и усетих как запяха заедно с мен. Почти се разплаках, но успях да се овладея - един изпълнител трябва да може и това да прави. Като видиш как една песен, за която си мечтал и която дори не си очаквал да излезе, успее да докосне толкова хора, които с кеф я пеят, разбираш каква значима сила има творчеството, което създаваш и нещата, които поне малко се опитваш да промениш. Всичко това те оставя без думи, без дъх и без мисъл. Просто за миг времето спира.
Кои участия или концерти са оставили най-трайни спомени в съзнанието ти?
За мен всяко едно участие и всеки един концерт е ново изживяване, срещаш се с готини хора и оценяваш за себе си колко е важно, че си тук и сега. Още преди да се случи всичко това с кариерата ми, първоначално съм пял в клуб, където са се събирали по десет-петнайсет човека, по-късно в клуб, където е имало между петстотин и хиляда, но всяко нещо си носи чара, защото колкото и хора да дойдат, ти трябва да дадеш всичко от себе си и да накараш всеки един от тях да се почувства специален. И накрая щом си тръгне, да не съжалява, че е дошъл, а напротив - да се прибере с усмивка.
Вероятно доста монтанчани си спомнят, че си гостувал в града ни и си пял в Драматичния театър. Как усети нашата публика? Успя ли да разгледаш града?
Остана ми малко време да разгледам, но все пак успях. Дълбоко впечатление ми направи природата. Красив град си имате! Когато пристигнахме в Монтана, обстановката ни беше непозната и дори ни се наложи да обикаляме, за да намерим Драматичния театър. А относно публиката, няма как хора да живеят на такова хубаво място и да не са свежи и готини. Бих разбрал на човек да му е безлично, ако живее в сивота и монотонност, но вашият град е слънчев и изключително красив.
На почти всеки изпълнител се е случвало да му прекъсне музиката по време на концерт, или да му спре микрофонът... и изобщо преживявания от такъв род. Имал ли си подобни ситуации? Какви са били реакциите ти и как си излязъл от положение?
О да, един от първите пъти беше на премиерата на „Опасно близки", когато и официално бях представен като артист на „Монте Мюзик". Излизаме аз, Печенката и Михаела Филева, започваме да пеем. Идва частта, в която трябва да се включа, казвам две думи, микрофонът прави „крхрхк", при което си мисля, че Печенката импровизира и я гледам с въпросително изражение от сорта на „Стига де, ще пея сега...", но тя ми отвръща: „Не съм аз". В тоя момент супер много се притесних и продължих да пея без микрофон. Гадно ми стана, все пак това беше началото. Но мениджърката ми излезе от целия транс, грабна друг микрофон и ми го подаде. И натам всичко беше окей. Избухнахме си, забавлявахме се и се получи готино шоу. Тези неочаквани събития се случват въпреки теб, така че трябва да запазиш самообладание. И даже след това става още по-хубаво, защото се отпускаш.
На едно друго участие пък токът тотално спря, настана мрак и аз викнах: „Хайде всички, Ееее-оооо" и започнахме да си пляскаме с ръце, докато проблемът бъде оправен. Според мен когато си творец, нищо не би те спряло. Всичко си идва от теб, от ума ти и от гласа ти и си способен да избегнеш провала.
Имаш ли си идол в музикалния шоубизнес? Или като цяло любима популярна личност?
Много са. Вдъхновявам се от всякакви различни хора във всякакви различни стилове. Да, има някои, които са оказали наистина силно влияние върху мен - от световен план примерно Боб Марли, Луис Армстронг, а в по-ново време - Доктор Дре, Фарел Уилямс и дори продуценти, които са повече от изпълнители и които застават зад музиката и текста си и с таланта си помагат на други хора.
Любимо ястие? Какво обичаш най-често да похапваш?
Ценител съм на хубавата храна. Иначе нещо любимо, което от малък обичам - картофена салата. Не знам какво има в това чудо, то е много обикновено - варени картофи, лук, магданоз и олио. Обаче като знам, че за вечеря ще има такова, направо се вълнувам. И варени яйца! Мога да направя сигурно десет различни ястия с тях. Общо взето харесвам обикновените неща за ядене, вероятно защото стават бързо и можеш да им се насладиш. Щом нещо е вкусно, с удоволствие бих пробвал.
За какво мечтаеш? Поставил ли си пред себе си конкретна цел, която да преследваш? Какво те очаква в най-близко бъдеще? Какво планираш?
Имам своя малка мечта - някой ден да мога и аз да продуцирам и да намирам таланта в хора, които наистина са способни да дадат това, което имат.
В доста близко бъдеще очаквам дебютния си албум, скоро трябва да излезе. Скоро, скоро, първо трябва да се селектират траковете и да се избере какво ще бъде включено. Ще има нови неща. Албумът е важна стъпка за един артист и трябва да се направи качествено, да се изпипа хубаво.
Планирам да изкарам и нова песен, която правим от вече почти половин година, но си струва, защото щом нещо става трудно, то накрая има успех. Стигало се е до спорове, до ситуации, в които казваш „Няма да е това! Тръгвам си!" или пък „Нека така да пробваме. Не, няма да е така"! И после изцяло нов аранжимент. Но пък знам, че когато има толкова положени усилия, то е за добро. Някои проекти стават по-лесно, но при други се налага да вложиш доста, да построиш, да срутиш, после пак да построиш, докато не се получи истинското, при което всички се споглеждате и знаете, че крайният вариант е това. Върху тази нова песен, която излиза съвсем скоро, беше нужно да отдадем повече внимание, но в крайна сметка стана. Ще чуете.
Какво послание би отправил към хората, които те слушат и подкрепят ?
Да не спират да слушат българска музика, да не спират да подкрепят българските артисти, да не спират да бъдат искрени, да не спират да се обичат и да вярват, че най-доброто тепърва предстои.
*Автор на интервюто е нашият читател Борислав Вълов
