Абсурдно е трети ден след взривовете край Петолъчката да няма информация колко и какъв вид са били боеприпасите в складовете там. Това каза в интервю за Дарик кафе бившият министър на отбраната Николай Цонев, по чието време станаха взривовете край Челопечене. По думите на Цонев МВР осъществява контрола на дейността на фирмата, стопанисваща склада и от там трябва да бъдат дадени подробностите:
Цонев предположи, че човешка или технологична грешка са причинили взривовете край село Лозенец. Бившият министър предупреди, че има сериозно забавяне на процеса на утилизация на оръжия и боеприпаси в страната. Като на фона на това забавяне всяка година се трупали нови 35 хиляди тона излишни боеприпаси.
Николай Цонев призна пред Дарик, че обмисля дали да не се завърне в политиката. Преди дни ВКС го оневини окончателно по едно от делата срещу него. „Има неприязън срещу армията по-скоро от страна на неуспелите милиционери", каза Николай Цонев по повод отношението към него и събитията около ареста му през април 2010 година.
Когато почти всяка година гърмят складове с боеприпаси, човек може да си помисли, че това не е една проста случайност. Как Вие си обяснявате всичко това, което стана - тези взривове, преди това имаше едни в Ловни дол?
Да, определено не е случайност. Когато се работи с такива взривни материали, винаги има възможност да се получат неприятни инциденти, но когато има такава поредица всяка година, не е приятно. Естествено, най-известен в обществото е случаят в Челопечене, когато беше притеснена София, но тогава нямаше никакви жертви, нямаше ранени. Все пак това беше складово помещение, което е оборудвано по определен начин, така че взривната вълна да се разпространява във вертикална посока, за да няма поражения. Сегашната ситуация бих я коментирал с това, че това, което ни критикуваха тогава от опозицията, че няма информираност на населението, сега е точно обратното: вече втори ден ние не знаем колко са боеприпасите, какъв вид са, контролът за това какво влиза в базата на тази фирма се извършва от МВР, технологичният процес се контролира от МВР и те би трябвало да знаят, имат дневници.
Тоест е абсурдно, че не е съобщено още точното количество, видът на боеприпасите, които са там.
Да, абсурдно е, тъй като ако си спомняте, първият взрив в Челопечене беше около 6.30 часа сутринта, ние дадохме изявление около 8-8.30 часа. С колежката Емел Етем се явихме в Министерския съвет и след това в Народното събрание дадохме обяснения, а вечерта към 17 часа бяхме включили системата на военния команден център за оповестяване с SMS-и и всички журналисти и обществеността знаеха кога има контролирани взривове, какви мероприятия се извършват и така нататък.
Кога какво да се чака.
И населението се успокои. Мисля, че това беше правилната реакция.
Какво не научи държавата от Челопечене насам. Кои от допуснатите грешки тогава виждате, че се повтарят и сега. Поне от това, което имаме като информация всички ние публично.
Истината е, че след Челопечене държавата в лицето на правителството взе решение за утилизация на боеприпасите в българската армия и бяха отпуснати 30 млн. лв. ние тогава за около шест месеца проведохме доста мероприятия, промени на нормативни документи. Създадохме наредба за утилизация, дадохме определение какво е това утилизация и проведохме търг за утилизиране на боеприпасите от българската армия. Тогава беше за около двадесет и няколко милиона. Впоследствие нещата зациклиха, излишни боеприпаси продължават да се трупат в българската армия. Все пак това, което се случва в Министерството на отбраната, не е толкова прозрачно, за да може да го коментираме.
Къде зациклиха, дори ако не можем да влезем в детайли, къде се оказа проблемът - при контрола върху фирмите, които трябва да извършват тази дейност ли? Вчера министър Аню Ангелов каза, че май трябва да се стегне този контрол, отново се заговори за законови промени.
Да, чух, че се говори за законови промени, че трябвало да се промени законът за собствеността на боеприпасите. Аз си спомням, че тогава не бяха допуснати чужди фирми да утилизират, тъй като съгласно закона за МВР не могат да бъдат изнасяни оръжия и боеприпаси извън страната, тъй като няма контрол как ще бъдат използвани тези боеприпаси, тъй като те може да не бъдат утилизирани, а да бъдат продадени и точно затова не бяха допуснати чужди фирми. Сега чувам, че такава законова промяна ще бъде направена, което не дава отговор на въпроса как ще бъде контролиран утилизационният процес примерно на шест-седем хиляди колиметра от България.
Вие се опитахте да очертаете основните разлики между Челопечене и взрива край Петолъчката. Сериозно нарушение ли е това, ако наистина се окажат верни думите на министъра, че вътре не е имало само боеприпаси за унищожаване, а например и стрелково оръжие, тъй като фирмата се е занимавала и с търговия?
За пак ще повторя, че тук, в случая в село Лозенец Министерството на отбраната не трябва да има никакво отношение, тъй като има само един договор, а целият контрол се извършва от МВР, така че те би трябвало веднага да извадят своите архиви, своите разрешения и да кажат какво има вътре, кога е влизало, кога е излизало, какво е прекарвано, тъй като и самото превозване на взривоопасни материали също се извършва под контрола на МВР.
Все още трима души са в неизвестност. Говори се, че кратерът е бил около пет метра. Някой спомена, че взривът е бил равносилен на десет тона тротил. Не знам какво количество боеприпаси трябва да гръмне, за да се получи всичко това, не съм специалист, но в Челопечене какво количество боеприпаси всъщност гръмна?
В Челопечене ние изяснихме веднага, още на първите два-три часа, че има около 1200 тона боеприпаси. От тях беше гръмнал единият от складовете, където имаше 200 тона, но там бяха изключително негодни и повредени боеприпаси. Останалите 1000 тона бяха здрави боеприпаси, които ние пренесохме през нощта на друго място с цел софиянци да бъдат спокойни.
Тоест е гръмнало много по-малко количество от това, което е било налично там. Военните с опит казват, че не е фасулска работа да се занимаваш с тази дейност и освен нужната техника, трябват и експерти. Достатъчно ли според Вас добре тези фирми, които са поели тези поръчки и има сключени договори с тях, са подготвени откъм хора, които имат добър опит дори в оръжейната промишленост, защото освен наемниците, които работят там, това е много специфична работа.
Да, специфична работа е. Аз даже се изненадвам, че може да има заплати от 350 лв. за човек, който се занимава с такава опасна работа. По принцип трябва да бъдат доста добри специалисти електроженисти, механици и така нататък, за да могат да направят разглобяването на този боеприпас, независимо какъв калибър е. Но самият технологичен процес се утвърждава от ръководителя на предприятието и се предоставя на МВР, които казват: да, може да се провежда така, може да не се провежда. Допуска се специалистите да бъдат обучени. Аз повече се учудвам на друго - че втори ден говорим, че не знаем къде са тримата изчезнали, дано са живи и здрави. Но нали има списък в предприятието кои са дошли на работа, в колко са си тръгнали, нали сутринта е направен инструктаж, не може тези хора да изчезнат във въздуха. И това пак е липса на всякаква организация, на което аз не се учудвам. В последните три години то в държавата няма никаква организация.
Има ли далавера най-общо казано в тази дейност с така наречената утилизация на боеприпасите и каква може да бъде тази далавера?
Има една шега, че далавера е сделка, в която ние не участваме. Утилизирането на боеприпаси е сделка като всички останали и всеки, който прави това, търси печалба. Печалбата на държавата и МО е да се освободи от излишните боеприпаси, които биха застрашили по някакъв начин безопасността. Така че това е един нормален процес, който би трябвало да се ускори. Междувпрочем всяка година се натрупват с около 35 000 тона допълнително излишните боеприпаси в българската армия и аз не виждам нищо да се прави по този въпрос, макар че по наше време процесът беше стартиран.
Тоест с какъв темп е изоставането?
Сериозен темп.
Разбира се, появиха се много версии - за човешка грешка и какво ли не, но се прокрадна и версията за замитане на следи. Възможно ли е тъкмо на базата на това, че подобни боеприпаси могат да намерят пазар зад граница в някоя от размирните държави по други континенти липсата на подобни количества да се прикрива с един взрив. Допускате ли, че е възможно в този случай да става дума и за нещо такова?
Аз като човек, който е здраво стъпил на земята и съм доста голям реалист, мога да кажа, че предполагам, че е или човешка, или технологична грешка. Спомняте си, че и по време на Челопечене говореха, че някой искал да строи мол. В Челепочене някой ще купи земя, която десет години не може да използва, защото ще се извършват разчиствателни работи за боеприпаси и така нататък...
Като казахте Челопечене, не продължи ли прекалено дълго това разследване за взривовете край София. Август месец се чакали заключенията, вчера отново от обвинението имаше някакъв коментар по темата, а аз помня, че Вие тогава не приехте първия доклад на комисията, която проверяваше случая.
Аз не приех първия доклад на вътрешната проверка, защото той не задоволяваше и не постигаше целите, които му беше поставила комисията. Ние взехме необходимите мерки, за да изчистим административно нещата. Мисля, че всичко беше съвсем нормално. Процесите тръгнаха в Министерството на отбраната добре. Поставихме началото на утилизацията и просто трябва да се продължи. За съжаление, в последните три години не се прави нищо в тази посока. Това е национален проблем, защото опасността всяка година се увеличава с 35 000 тона. Не че тези боеприпаси ще гръмнат и ще се взривят, защото те се съхраняват правилно във военните складове, но непрекъснатото намаляване на средствата за отбрана... Явно в политическа партия ГЕРБ няма специалисти по отбрана, не осъзнават за какво става въпрос, защото бюджетът на Министерството на отбраната бе намален почти на 50 процента и не останаха пари за нищо. А Министерството на отбраната е доста голяма организация, която функционира ежедневно, провежда учения, стрелби и така нататък.
В Министерството на отбраната ли според Вас се корени забавянето на този процес? Освен че е финансов очевидно. Ето и МВР е намесено дотолкова, доколкото пък контролира процеса вече след това.
Сигурността на държавата е скъпо удоволствие и за нея трябват пари. В последните три години Министерството на отбраната е неполучило около 2 млрд. лв. от съкращения на бюджета, което значи, че всички процеси, които са стартирани от предишните правителства, са спрени.
А виновни очаквате ли да има за Челопечене?
Аз не мога да търся вина в когото и да било. Самият факт, че боеприпасите, които там се взривиха, бяха негодни и повредени, ме кара да мисля, че може би това е причината да се получи този инцидент.
Вие познавате ли тази госпожа с инициали, която днес шества по страниците на вестниците - Х. Ш. Получила е ваучер от фирмата, която дължи този склад край Петолъчката. Туристически ваучер за почивка на остров Бали. Същевременно тя се е занимавала с този договор между военното министерство и тази фирма. Някой докладвал ли Ви е за нея?
Аз лично не я познавам, но знам за нейното съществуване, тъй като тя е отдавна в Министерството на отбраната, пък и аз съм отдавна в Министерството на отбраната. Тя е експерт в дирекцията, която се занимава с доставките. Чух, че била контролирала сделката, това не е вярно, тя просто следи като референт договора може би, ако й е възложен на нея и не би трябвало да има допир с фирмата, но ако тя е имала някакви взаимоотношения с фирмата, всеки трябва да си понесе отговорността.
Вас не са Ви информирали тогава, че има някакъв конфликт на интереси, че тя контактува както се казва...
Не, не съм запознат. Вие предполагам сте свикнали, че всичко е извършено преди тях.
Заговорихме за разследването около Челопечене. Преди пет дни ВКС окончателно ви оневини по едно от делата срещу вас мисля, че беше за сключването на четири неизгодни сделки преди тринадесет години, когато се оглавявал дирекция „Управление на доставките" към военното ведомство. След коя точно оправдателна присъда ще повдигнете завесата за това какво точно ви се случи от 1 април 2010 година досега?
Съвсем нормално е всички да очакват този отговор, но отговорът какво ми се случи на 1 април и след това се корени в едно ваше предаване на Дарик радио от 23 юли 2010 година във Варна, където беше запитан вътрешният министър дали не се притеснява от делата в Страсбург и той отговори, че не се притеснява, важното е да бъда отстранен от обществото.
Вие?
Да.
Това ли е Вашето обяснение или в тези думи ли се корени някъде Вашето обяснение защо Вие сте министърът с най-тежка съдба от кабинета „Станишев".
Да не звучи много философски да казвам, че историята ще каже каква е истината. Мисля ,че причините са комплексни. Но една от причините, които аз предполагам, е точно отстраняването ми от обществено-политическия живот в страната. Тъй като за едната година, в която аз бях министър, екипът в министерството, който ръководех, свърши доста голяма работа.
На кого попречихте?
На много, включително и на тези, на които спрях заменките. И спомняте ли се, че първият човек, който забрани заменките в държавата, бях аз. Но много бързо се забравят нещата.
През времето от 2010 година насам имаше ли случай, в който някой да Ви предложи не точно споразумение, но нещо подобно, да облекчите съдбата си срещу нещо, на някаква цена?
Не, имах преди ареста.
Преди ареста?
Да.
В една своя реплика преди едно от първите съдебни заседания бяхте казал, че една от целите за атаките срещу Вас е да се унижи армията. Смятате ли, че има някаква неприязън между армията и полицията и в това дори се коренеше част от отношението срещу Вас?
Има по-скоро неприязън при неуспелите милиционери срещу армията.
Останаха ли кадри, които не са публикувани от онзи прословут арест във Военно-медицинска академия?
Да, има. Има по-дълъг запис, който е в делото и който беше прожектиран в залата, но той беше непосредствено преди записа, който показваше самия брутален арест на Тенчо Попов и то след шока, който имаха журналистите, не забелязаха ,че има преди това по-дълъг запис на ареста.
Той стои към делото. Излъчван ли е?
Не, не е излъчван, излъчван е в залата.
Изпитвал ли сте някога необходимост да кажете нещо на прокурор Роман Василев? През последните две години той беше първо мъмрен, после повишен, ако днес и сега имате възможност да му кажете нещо, какво би било то?
Съвсем скоро, на последното дело аз споделих и един ваш колега го беше публикувал, че аз съм много благодарен на министър Цветанов, че награди прокурор Василев с пистолет след ареста ми, иначе може би нямаше да разговаряме с вас.
На него нищо не бихте казали или?
Не бих казал нищо.
Мислите ли да се завърнете - разбира се, още има дела, които текат, трябва вероятно те да приключат, но мислите ли да се завърнете в политическия живот след всичко това?
Аз наистина нямах намерение да се занимавам с политика, но след това, което ми се случи, може би съм длъжен.
Длъжен сте?
Може би.
Може би? Обмисляте го още.
Да.
След финала на делата може би ще се появи окончателното ви решение или?
Аз мисля, че тези дела няма да приключат скоро. Самият факт, че най-знаковото дело за последната година и половина е отложено четири пъти по вина на изпълнителната власт...
Някой ги бави, мислите...
Естествено. И се изпълнява предсказанието на Цветанов.
Стигнахме до делата, върнахме се във времето назад. Ако обаче се върнем към тук и сега и всички тези последици от взривовете край Петолъчката, къде виждате Вие основната вина, за да обобщим този разговор? Контролът, невзетите мерки, спрените пари в отбраната....
Аз предполагам, че проблемът е комплексен и зависи от много неща, но истината е, че в сегашната ситуация в нашата държава има изключително много некомпетентни хора на високи позиции, които нямат административен и управленски опит и всеки ден вземат некомпетентни решения. А решенията освен да се правят медийно, все пак трябва от време на време да се вземат и от хора, които имат житейски опит, познания, за да бъдат правилни.
