Иран би могъл да бъде вероятен енергиен снабдител на България
Иран би могъл да бъде вероятен енергиен снабдител на България / снимка: МВнР

След края на газовата криза от началото на тази година, която ни постави в доста неудобно положение, очевидно се търсят всякакви алтернативи за доставка на синьото гориво. И една от тези алтернативи ни води към далечен и поне засега непредвидим Иран. В недалечно бъдеще Иран би могъл да бъде потенциален снабдител с енергия на България и Европейския съюз. Това заяви за „Денят” на Дарик заместник-министърът на външните работи Радион Попов, който в края на миналата седмица бе на двудневно посещение в Техеран:

 

Желанието на Иран да снабдява страните от Европейския съюз, включително и България, с газ не е от вчера. То се заявява на различни форуми и на различни срещи. Така се случи и по време на моето посещение. Те отново потвърдиха готовността си и желанието си да се търсят възможните подходи, възможните формули и инфраструктура за снабдяването на Европа. Аз, бидейки неексперт в тази област, не съм водил детайлни разговори, защото това е извън моята експертиза. В момента, т.е. два дни след моето завръщане, в Техеран на посещение замина делегация на българския енергиен холдинг. Те са там и водят конкретни разговори с иранската страна. За резултатите сигурно ще бъдем уведомени след няколко дни, когато се завърнат.

 

Все пак Иран в момента си остава несигурен, а за някои държави по света нежелан политически партньор. Каква ще е политиката на България към Иран?

   

България ще продължи да води координирана със страните членки на Европейския съюз, политика и по този въпрос, защото въпросът е твърде голям. Той е въпрос на стратегия и на геополитика и на национална сигурност не само за България, а и за другите страни. Решаване би могло да доведе до алтернативни източници за снабдяване с газ на страните от Европейския съюз. Кризата, която се разрази неотдавна, около проблемите между Русия и Украйна, директно рефлектира върху нас и всички знаем какво се получи. Смятам, че всяко правителство и всяка страна трябва да провежда политика на разнообразяване на източниците на енергоносителите, за да няма тотална зависимост. Защото по-умните държави са направили така, че да зависят 40, 50 или 60 процента от основния снабдител, а ние зависим 95, доколкото си спомням от статистиката. Иран би могъл да бъде един вероятен, един потенциален снабдител на енергия в недалечно бъдеще, макар засега да изглежда, както вие сама казвате, нежелан политически партньор. но вече има достатъчно знаци и от Европейския съюз, и от новата администрация на САЩ, че нещата не са застинали, разговорите с Иран започват в определена посока и искрено се надявам, че разумът и прагматизмът ще надделеят в отношенията между Америка и Иран. От това ще спечелят Съветският съюз, това... сори, ще спечели Европейският съюз, моля да ме извините за този лапсус, и България.

 

Да ви разбирам, че България, ако потърси в Иран свой партньор за бъдещи енергийни проекти, това в никакъв случай няма да стане през главата на Европейския съюз и Съединените американски щати, нали така? Всичко ще бъде координирано. 

 

Да. Не мисля, че България ще води съвсем самостоятелна политика и в тази, енергийната, област, без да отчита особеностите, ограниченията, произтичащи от партньорските и съюзническите й задължения. Но знаем, че Гърция е доста по-разчупена в тази си политика. В рамките на партньорските задължения, ако ние намерим своя национален интерес, не виждам нищо страшно в това.

  

Г-н Попов, вярно ли е, че Иран оказва много, много силен дипломатически натиск да бъде поканен на енергийната среща в Пловдив през пролетта на тази година?

   

Аз не съм усетил да бъде упражняван силен дипломатически натиск, но Иран не крие желанието си да присъства на тази конференция, защото Иран е страна в първата тройка по доказани залежи на газ и на петрол. В този смисъл всяка конференция международна, касаеща региона, особено страните от ЕС, която има за цел да се набележат бъдещи алтернативни снабдители с енергоносители, би трябвало да отчита тези неимоверни възможности на Иран. Те изразяват своето желание да бъдат на конференцията. България все още търси формата и формата на евентуално участие на Иран в тази конференция. Вероятно е да има паралелна конференция или паралелен бизнес форум. И аз например виждам едно евентуално участие на Иран в това нещо.

 

Паралелен бизнес форум на срещата на върха в Пловдив, но тук, в рамките на България?

   

Така могат да изглеждат нещата, да.

   

И тогава на какво ниво виждате представителството на Иран на този бизнес форум?

   

Не знам, то ще бъде уточнено допълнително, но при всички случаи евентуално ще присъстват заинтересовани компании. Просто рано е още да определя формата и нивото на участие на иранската страна.

 

Как случаят със задължения наш сънародник със стотици килограми наркотик се отразява на нашите отношения с Иран?

 

Аз бях посрещнат сърдечно, подчертано... подчертано сърдечно казвам. Прави се разлика и от иранска страна, и от наша, между двустранните ни отношения, консултациите, които водихме по развитието на тези отношения във всички области... и този случай със задържания български гражданин. Това, което бих могъл да кажа, е, че нашият гражданин вече има свой адвокат, контактът с посолството е жив и е постоянен. Вероятно тези дни адвокатът му се запознава с материалите по следствието и имаме уверението на иранската страна, че процесът ще бъде справедлив, честен. На нас не ни остава нищо друго... да разчитаме, че вината на нашия гражданин не е толкова голяма, колкото изглеждаше първоначално.

 

Успяхте ли ако не да се видите, поне да се чуете по телефона с Живко Русев, докато бяхте в Техеран, или?

 

Аз не, аз не, с него се срещна посланикът Пламен Шукюрлиев. Аз разговарях с дъщерята на нашия гражданин вчера и успокоих семейството, че той се намира в добро здраве, че адвокатът вече е поел защитата му и се е запознал с материалите. Това е.

 

Въобще какви са лостовете на българската дипломация да спаси един българин, заловен със 135 кг хероин в Иран?

 

Ние продължаваме да разчитаме на справедливо следствие, на справедлив съд. Лостовете на дипломацията, вероятно не са по-силни от силата на законите, които съществуват в отделните държави.

  

На финала да ви попитам, кога у нас се очаква да пристигне иранският заместник-министър на външните работи, който преди няколко седмици за пореден път отмени своята визита тук, в София?

 

Очаквам го да дойде през април. Той трябва да дойде на посещението, което беше отложено, и се надявам обществото да приема малко по-балансирано тези неща, за да не се създава впечатлението, че иранско-българските отношения са функция на задържания българин.

 

А какви са иранско-българските отношения, с една дума ако трябва да определите?

  

Те имат 110-годишна история, имат едно настояще, което се опитваме да динамизираме, и се надяваме на по-оптимистично и по-активно развитие на двустранните отношения между България и Иран.